Решение № 20 от 31.01.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Смолян, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100724 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищцата Н. А. Г. срещу ответника "**" АД с правното основание на чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че ищцата не дължи сума в размер на 538.02 лв. представляваща възнаграждение за допълнителни услуги, дължимо във връзка с Договор за заем № 9002- 00017037 от дата 07.02.2020г. сключен с „**" АД, поради това, че същато е нищожно на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащо на добрите нрави и поради това, че е сключено при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че Н. А. Г. е страна по Договор за потребителски кредит № 9002 00017037 от дата 07.02.2020г., сключен с „**" АД. По договор за паричен заем № 9002-00017037 Г. получава сумата от 700лв., която сума следва да бъде върната на 9 месечни вноски. В точка 4 от Договор за допълнителни услуги № 9002-00017037 от същата дата към Договора потребителски кредит № 9002-00017037, Г. следва да заплати и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 538.02 лв., като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е в размер на 1361.25 лв.

Счита, че така търсеното възнаграждение за допълнителни услуги по Договора за потребителски кредит № 9002-00017037, по който ищцата трябва да заплати сума в размер на 538.02 лв., е нищожно на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и 1 чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.21, ал.1 от ЗПК, по следните съображения:

В правната доктрина и съдебната практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то, вр. от ЗЗД е налице именно когато се нарушава правен принцип изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретно други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /решение №4/2009г. по търг. Дело №395 от 2008г., решение №1270/2009г. по гр. дело №5093/2007г., определение №877 по търговски дело №662/2012г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвесностга в гражданските и търговските взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедилвото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещната престация по договорното съглашение, до злепоставняне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода от кредитора.

Договора в частта за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожен на три отделни правни основания.

1. На основани чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК.

В текста на чл.10а, ал.2 от ЗПК е посочено, „Че кредитора не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита". Допълнителните услуги, които са посочени в договора представляват действия по усвояване и управление на кредита. В текста на чл.10а, ал.4 от ЗПК е посочено „Че видът, размера и действието, за което се събират такси или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора". Тази правна норма приведена към клаузите на договора означава, че в договора трябва ясно и точно да е посочено възнаграждението за всяка една допълнителна услуга. Възнаграждението за услугите е посочено общо в договора за двата вида услуги.

2. На основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави и съгласно трайната съдебна практика на ВКС /реш.№452/25.06.2010г. по гр. дело №4277/2008г. на четвърто гражданско отделение на ВКС; решение №153/24.07.2015г. по гр. дело №3014/2014г. на трето гражданско отделение на ВКС/, с които еднозначно 2 приема, че договора ще противоречи на добрите нрави, когато е нарушен принципа за еквивалентност на насрещните престации. В конкретният казус при отпуснат кредит в размер на 700 лв. възнаграждението за допълнителни услуги е в размер на 538.02 лв., което е необосновано високо и надвишава три четвърти от размера на кредита.

Споразумението противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения.

Неморално и неетично е да се уговоря възнаграждения за услуги, които не са предоставени на клиента. 3. Споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД поради заобикаляне на закона.

В чл.19, ал.4 от ЗПК е въздигната възбрана да се определя ГПР, който е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Такава уговорка е нищожна на основание чл.19, ал.5 от ЗПК. При положение, че в договора е предвидено заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги независимо от това дали ще бъдат предоставени допълнителните услуги, на практика чрез Споразумението се заобикаля забраната в чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакета от допълнителни услуги представляват разходи по кредита за потребителя. Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в ГПР, при което ГПР щеше да надхвърли максималният законов размер. За да не се допусне това, кредитора е използвал правната форма на „пакет от допълнителни услуги", чрез които заобикаля забраната на закона за по-висок размер на ГПР. При установена нищожност на Споразумението за допълнителни услуги очевидна е целта на кредитора да постигне непозволен правен резултат, а именно по-висок ГПР, чрез позволени правни средства Споразумение в договора за предоставяне на допълнителни услуги.

На следващо място Довора за допълнителни услуги е нищожно като противоречащо на добрите нрави и неравноправно по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира в размер на 538.02 лв, е в размер на над три четвърти от получената сума на отпуснатият кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципа на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговските взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай със заплащане на сумата предвидена за пакет допълнителни услуги изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това така търсената сума за предоставяне на пакет от допълнителни услуги предвидена в договора за потребителски кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащане на сума, размера на която е необосновано висок. С търсената сума по договора в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на 3 акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г.

Искането за заплащането на допълнителната услуга по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл е и решение №511 от 17.04.2018г. на ОС Пловдив по въззивно гражданско дело №324/2018г.

Търсената сума за предоставяне на допълнителна услуга към Договор за заем № 9002-00017037 е нищожна и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. чл.24 от ЗПК.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни освен, ако са уговорени индивидуално. Според ищеца не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Видно от самия договор за потребителски кредит по безспорен начин се установява, че търсената сума е част от едни стандартни и бланкетни от напред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключването особено и когато се намираме в хипотезата на договор с общи условия. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

За ответното дружество, редовно призовано, не се явява представител в съдебното заседание. В срока по ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Постъпило е писмено становище, чрез адв.М., с което исковете се оспорват.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, писменото становище, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира иска за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

По делото няма спор, че между страните „**“ АД като заемодател и Н. А. Г.заемополучател, е сключен договор за заем **№ 9002- 00017037 от дата 07.02.2020г, по силата на който на заемополучателя е предоставен кредит в размер на 700,00 лева , при ГПР 48,90 %, фиксиран лихвен процент 40,47 %. Към този договор между същите страни е сключен и договор за допълнителни услуги към заем **№ 9002- 00017037 от дата 07.02.2020г., с който на клиента се предоставя пакет от допълнителни услуги „**, за срок 9 месеца , при месечна вноска 59,78 лева., включващ: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на ** АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на ** АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до 4 минути, Преференциално обслужване и Право за участие в специални промоции.

Общия размер на задължението за пакет допълнителни услуги „*“ е 538,02 лева.

Изцяло основателни се явяват възраженията на ищеца за нищожност на клаузите по договора за допълнителни услуги.

Независимо, че е сключен като отделно споразумение- договор за допълнителни услуги, същият представлява част от договора за заем и за него също важи регламентацията в ЗПК.

В разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е установено, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В случая предвиденото възнаграждение за пакет допълнителни услуги „**“ в размер на 538,02 лева лева е именно за действия, свързани с обслужването на кредита, с усвояването на кредита.

Поради това и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК тази клауза се явява нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така предвиденото възнаграждение за описаните по- горе допълнителни услуги цели именно заобикаляне на посоченото правило в чл.10а, ал.2 от ГПК.

Освен това, плащането на това възнаграждение е предвидено предварително, а именно посредством 9 –те месечни вноски. Според чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Предвидено е плащане за услуги, които може и да не бъдат осъществени, а , а конкретно услугата „Разглеждане до минути“, като част от този пакет „**“ е част от действия по договарянето по договора за заем, право като страна по договора да бъде обслужен. Или, не се касае за действия, които представляват допълнителни услуги, а все такива, свързани с управлението на договор.