Решение № 1283 от 14.03.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. София, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100508233 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.05.2022 г. по гр.д. № 7890/17 г., СРС, ІІ ГО, 66 с-в е допуснал извършването на делба на следните недвижими имоти, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 855 кв.м. по скица, съставляващ парцел XVII- 179 от квартал 38 по плана на гр. София, район Витоша, с идентификатор ***, при съседи: имоти № ***, № ***, №

***, № ***, съгласно Кадастралната карта и регистри на гр. София, общ. Столична, одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: гр. София, р-н Витоша, кв.

*******, ул. „*******, предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 метра;

АПАРТАМЕНТ с идентификатор № *** по КК и КР на гр.

София, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София, р-н Витоша, кв. *******, ул. „*******, с площ 109 кв.м., състоящ се от хол с кухня, три стаи, баня-тоалетна, коридор, находящ се на трети етаж на сграда с идентификатор № ***., 1 построена в поземлен имот с площ 855 кв.м. по скица, съставляващ парцел XVII- 179 от квартал 38 по плана на гр. София, ******* V част, с идентификатор***, при съседи на поземления имот: имоти № ***, № ***, № ***, № ***, съгласно Кадастралната карта и регистри на гр. София, общ. Столична, одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, при съседи на самостоятелния обект /апартамент/, както следва: на същия етаж - няма, под обекта- апартамент на втория етаж с идентификатор № ***, над обекта - няма, брой нива на обекта - 1, предназначение - жилище, апартамент, ведно с общите части на сградата, вкл. и 1/2 ид. ч. от сутеренен етаж /без придаден идентификатор/ на сграда с идентификатор № ***., състоящ се от котелно помещение и четири броя мазета;

ГАРАЖ с площ от 21 кв.м. с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София, р-н Витоша, кв. *******, ул. „*******, находящ се в поземлен имот с площ 855 кв.м. по скица, съставляващ парцел XVII- 179 от квартал 38 по плана на гр. София, ******* V част, с идентификатор № ***, при съседи на поземления имот: имоти № ***, № ***, № ***, № ***, брой етажи на гаража-1, с предназначение - хангар, депо, гараж, съседи на гаража - няма;

ГАРАЖ с площ от 30 кв.м. с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София, р-н Витоша, кв. *******, ул. „*******, находящ се в поземлен имот с площ 855 кв.м. по скица, съставляващ парцел XVII-179 от квартал 38 по плана на гр. София, ******* V част, с идентификатор № ***, при съседи на поземления имот: имоти № ***, №***, № ***, № ***, брой етажи на гаража-1, с предназначение - хангар, депо, гараж, съседи на гаража няма;

НАВЕС с площ от 13 кв.м. е идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София, р-н Витоша, кв. *******, ул. „*******, находящ се в поземлен имот с площ 855 кв.м. по скица, съставляващ парцел 2

XVII- 179 от квартал 38 по плана на гр. София, ******* V част, с идентификатор № ***, при съседи на поземления имот: имоти № ***, № ***, № ***, № ***, брой етажи на навеса-1, с предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, съседи на навеса - няма, при квоти както следва: за М. И. Д. ЕГН ********** – 1/2 ид. ч; за Г. В. Г. ЕГН ********** – 1/2 ид. ч;

Отменил е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нот. акт за собственост за придобиване по давност на недвижим имот № 16, том първи, per. № 463, дело № 16/2015 г. от 05.05.2015 г. по описа на нот. Л.А., per. № НК 427, вписан в Сл.Вп вх. per. № 24875/05.05.2015 г., акт № 99, том LVII, дело № 17937/2015 г., партида 365603, до ½ ид.ч. от апартамент с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД18- 69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София, р-н Витоша, кв. *******, ул. „*******, с площ 109 кв.м., състоящ се от хол с кухня, три стаи, баня -тоалетна, коридор, находящ се на трети етаж на сграда с идентификатор № ***., построена в поземлен имот с площ 855 кв.м. по скица, съставляващ парцел XVII-179 от квартал 38 по плана на гр.

София, ******* V част, с идентификатор ***, както и правото на строеж върху мястото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. №

25041306 от

25.05.2022г. от ответника Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.

„*******, ул.“*******, ет.2, чрез пълномощника по делото адвокат М. от САК, с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че в хода на производството е установено, че в допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор *** е налице сграда, в която етажи принадлежат на отделни собственици-съделителите по делото. Този извод следва от представените документи за собственост, той е потвърден и от изслушаните експертизи. Следователно, в този поземлен имот, съгласно чл. 37 от ЗС е възникнала етажна собственост. Съдът е констатирал това обстоятелство, но го е съобразил само в известна степен и само относно сутеренния етаж. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС, общи части на сградата, в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване, а съгласно чл. 38 ал. 3 от същия закон, общите части не могат да се делят . Освен това, делът на етажните собственици в общите части на сградата се определя по правилото на чл. 40, 3 ал. 1 ЗС като съотношение между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.

Съдът е следвало да съобрази тези обстоятелства и да се произнесе по исканията за делба на страните от гледна точка именно на възникналата етажна собственост. Фактът, че не е съобразено наличието на етажна собственост е довел и до други съществени нарушения на закона, защото допуснатите до делба апартамент, два гаража и навес, са описани без съответните принадлежащи им идеални части от мястото или право на строеж, без съответни идеални части от общите части на основната сграда, въпреки че дори и да не са функционално свързани с нея имат общи елементи - стени, покрив и пр.

От сутеренния етаж, който съдът е приел, че представлява обща част на сградата, в който са обособени отделни помещения и за които не съществува пречка да се допусне делба между етажните съсобственици в сградата, са допуснати до делба само идеални части, описани по-скоро като принадлежащи към допуснатия до делба апартамент, а не като неразпределени между етажните съсобственици общи помещения. Самото описание на тези помещения е частично и не отговаря на установеното от вещите лица действително състояние на сутеренния етаж като обща част на сградата.

Неправилен и незаконосъобразен е изводът на съда и относно барбекюто-камина и лятната кухня. След като е прието, че тези два обекта не принадлежат нито към гаража, нито към сградата, "а се придобиват ведно с поземленото място", съдът не е допуснал делбата им. Не съществува пречка тези общи обекти да бъдат разделени между отделните етажни съсобственици и в този смисъл обжалваното решение също е неправилно.

Сочи още, че в частта относно апартамента на третия етаж с идентификатор *** решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и поради това е необосновано и незаконосъобразно, поради следното:

Изводът на съда, че "презумпцията на чл . 69 от ЗС е оборена", е изведена нарушение на процесуалните правила. Показанията на свидетеля

Б. са надценени и са преценени от съда в грубо нарушение на изискванията на чл. 172 ГПК. В решението си съдът приема, че обектът на третия жилищен етаж от сградата е бил завършен през 1986 г., след като ответникът със свои спестявания от задгранична работа е надстроил третия етаж като го е превърнал в самостоятелен обект-апартамент. Ответникът твърди, че е започнал да владее този обект от 1986 г., когато свидетелят Б. е бил на няколко месеца. Към момента на изтичане на десетгодишния давностен срок този свидетел е бил 10-11-годишен и тогава не е имал нищо общо нито с 4 настоящата ищца по делото, нито с имота. Обстоятелството, че като кръщелник на ответника е посещавал сградата в детството си не придава достоверност на показанията му. Те се отнасят за периода след настаняването му в къщата през 2012-2013 г., когато придобивната давност е била изтекла, изтекла още преди смъртта на Т. И., майка на ответника и баба на ищцата през 2008 г. Следователно, показанията на този свидетел за периода след изтичане на придобивната давност не могат да бъдат от значение за придобивното основание на ответника. Очевидна е заинтересоваността на този свидетел, тъй като той живее на съпружески начала с ищцата в продължение на години и има интерес резултатът от делото да бъде в интерес на неговата фактическа съпруга, обстоятелство, неотчетено от съда по смисъла на чл.172 ГПК. Същевременно, показанията на напълно незаинтересованите свидетели, са подценени и им е придаден смисъл, какъвто не съдържат изложените от тях показания.

Констатацията на съда, че "не се доказа в периода 1986-2013 г. ответникът изобщо да е упражнявал фактическа власт върху имота- третия етаж, непрекъснато, несъмнено и спокойно" е невярна и не съответства на установените факти по делото. Всички свидетели са единодушни, че третият етаж е изграден по начин, по който единственият достъп до този етаж е през жилището на втория етаж, т.е. през собствения на ответника апартамент, както и относно факта, че до 2012 г. единствено ответникът живеел в този етаж. Никой от тях не споменава В., Т. или по-късно П., като собственици на дворното място, да са демонстрирали някакви действия като собственици на третия етаж, да се противопоставяли по някакъв начин на владението от страна на ответника. Свидетелите М. и И. са единодушни и относно обстоятелството, че именно ответникът, като собственик на имота, е допуснал племенницата си и свидетеля Б. да ползват временно жилището на третия етаж безвъзмездно, въпреки противопоставянето на баща му В.. Именно той, също като собственик, впоследствие ги е поканил да напуснат, тъй като тяхното куче увреждало неговите мебели. При тези факти, изводът, че презумпцията на чл. 69 ЗС била оборена, е неправилен.

Погрешни са и изводите на съда за преценка на отношенията на собственост върху третия етаж към 2008 г., когато е починала майката на ответника и относно наследственото правоприемство. В случая, към 2008 г. родителите на ответника отдавна са се били освободили от собствеността върху мястото (още през 1991 г.), етажната собственост е възникнала още през 1975 г., когато е бил прехвърлен вторият етаж на ответника, а придобивната давност относно третия етаж отдавна е била изтекла в негова полза. Следователно, разсъжденията във връзка с наследствено приемство нямат място в конкретния случай и в този смисъл решението е необосновано 5 и незаконосъобразно.

В решението си съдът се позовава на свидетелските показания, които са събрани в нарушение на процесуалния закон.

Това е така, защото, както следва от протокола от съдебното заседание на 2 декември 2020 г., в това заседание са разпитани трима свидетели, на които е снета самоличност, а именно Д.К. Б., К.В. М. и К.Х. И.. В протокола обаче, не са отразени показания на свидетеля К. И.. Може само да се предполага, че показанията на "СВИДЕТЕЛЯТ М.", записани след снемане на самоличността на свидетеля К. И. принадлежат на този свидетел. Това опорочава изцяло свидетелските показания, тъй като идентичността на свидетеля се оказва неизяснена, което е недопустимо от гледна точка на процесуалните изисквания. Във връзка с допуснатите процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, моли съда да допусне преразпит на свидетелите или да допусне други двама свидетели относно възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност. Ето защо намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно в частта, с която се допуска делбата на апартамента на третия етаж и се отменя нотариалния акт за придобиването му по давност