Решение № 1253 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. С., 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20251100101930 по описа за 2025 годИ.

Предявен е иск с правна квалификация чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.

Софийски градски съд е сезиран с искова молба от И. З. К., ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. „******** срещу Столична общИ., с адрес: гр. С., ул. „Московска“ №33, с която се предявяват искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки, страдания, психически дискомфорт, временна невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване, затруднения в ежедневния и социалния живот, вследствие на получено травматично увреждане – счупване на външен /латерален/ малеолус на дясна глезенна става, доказано чрез образна диагностика и медицинска документация, настъпило на 10.07.2024 г. около 16:30 часа, вследствие на спъване и падане в неизправна, разместена и стърчаща решетка на отводнителен канал, находящ се непосредствено след последното стъпало на стълбище на подлез, разположен на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“, вход откъм ж.к. „Борово“, на територията на гр. С., като вредите са причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в противоправно бездействие на служители на Столична общИ., които не са изпълнили задълженията си по поддържане на общинско съоръжение в безопасно състояние, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането – 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Столична общИ., с който предявеният иск се оспорва по основание и размер.

Ответникът оспорва изцяло твърдения механизъм на настъпване на инцидента, като сочи, че не са представени доказателства, че решетката е била неизправна, както и че липсват доказателства, че инцидентът е настъпил именно по начИ., описан от ищцата.

Ответникът твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на служители на Столична общИ. и че не е доказана причинно-следствена връзка между състоянието на решетката и настъпилото увреждане.

Прави се възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, като се твърди, че ищцата не е проявила необходимото внимание при придвижването си.

Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение като прекомерен, 1 несъответстващ на характера и тежестта на увреждането.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото от страна на ищцата са представени медицински документи, включително лист за преглед на пациент, амбулаторни листове и болнични листове, издадени от лечебни заведения, от които е видно, че ищцата е потърсила медицинска помощ непосредствено след настъпване на процесния инцидент, като при извършените клинични и образни изследвания е констатирано травматично увреждане на дясната глезенна става. От представения Лист за преглед на пациент № 161142 от 11.07.2024 г. се установява, че ищцата е посетила специализирано лечебно заведение с оплаквания от болки в областта на десния глезен, възникнали вследствие на падане. В документа е отразено, че при извършения преглед е констатирана болезненост в областта на дясната глезенна става, както и ограничение на движенията. Проведено е образно изследване – рентгенография на десен глезен, при което е диагностицирано закрито счупване на външен /латерален/ малеолус на дясна глезенна става.

Медицинската документация сочи, че като терапевтична мярка е предприето консервативно лечение чрез поставяне на гипсова имобилизация тип „ботуш“, представляваща стандартен метод при този вид счупвания, насочен към обездвижване на засегнатата област с цел осигуряване на условия за правилно костно срастване.

Налице са данни, че на ищцата е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, което потвърждава наличието на увреждане, възпрепятствало възможността да упражнява трудовата си дейност.

От представения амбулаторен лист № 242010026075 от 19.07.2024 г. се установява, че при контролен преглед е потвърдена диагнозата счупване на външен малеолус на дясна глезенна става, като е продължено лечението чрез гипсова имобилизация. Данните по делото сочат, че състоянието на ищцата е изисквало продължителен период на обездвижване и възстановяване. От амбулаторен лист № 186641 от 12.08.2024 г. е видно, че при последващ контролен преглед е отчетено добро общо състояние, като е дадена препоръка за постепенно възстановяване на двигателната активност.

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице със съответната медицинска квалификация, което след запознаване с представената медицинска документация и извършен личен преглед на ищцата е дало подробно заключение относно характера на полученото увреждане, приложеното лечение, продължителността на възстановителния период и интензитета на претърпените болки и страдания. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза при процесния инцидент ищцата е получила счупване на долния край на малкия пищял на дясна глезенна става, известно в медицинската практика като счупване на външен /латерален/ малеолус. Посочено е, че този вид счупване представлява травматично увреждане на костната структура, което води до нарушаване на анатомичната цялост на костта и до значително функционално затруднение на засегнатия крайник. Вещото лице сочи, че механизмът на получаване на това увреждане е съвместим със спъване и падане върху твърда повърхност, при което се получава усукване на глезенната става и прекомерно натоварване на костната структура, довело до нейното счупване. Това заключение съответства на описания от ищцата механизъм на инцидента, при който тя се е спънала в стърчаща решетка и е паднала върху твърда повърхност.

В заключението се посочва, че лечението е проведено чрез консервативен метод, включващ поставяне на гипсова имобилизация тип „ботуш“, което представлява стандартен и утвърден метод при този вид увреждания. Изяснено е, че гипсовата имобилизация е довела до пълно обездвижване на глезенната става за определен период, необходим за правилното костно срастване. Експертното заключение установява, че ищцата е била в състояние на временна нетрудоспособност за период от около 74 дни, през който е била лишена от възможността да упражнява трудовата си 2 дейност и да води обичайния си начин на живот. От експертизата следва още, че през периода на възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни са били през първите две седмици след травмата и през първите две седмици след сваляне на гипсовата имобилизация.

При извършения личен преглед вещото лице не е установило траен функционален дефицит, но е отбелязало, че ищцата съобщава за болки при натоварване и при промяна на атмосферните условия, което представлява често срещано остатъчно явление при този вид травми.

Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза, тъй като същото е изготвено от компетентно вещо лице, въз основа на медицинската документация и извършен личен преглед, като е обосновано, логично и кореспондира с останалите доказателства. От изложеното се налага изводът, че ищцата е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на външен малеолус на дясна глезенна става, довело до временна нетрудоспособност, болки и страдания, както и до затруднения в ежедневния живот за период от около два месеца.

За установяване на механизма на настъпване на процесния инцидент, мястото на настъпването му, състоянието на съоръжението и последиците за ищцата, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, чиито показания съдът обсъди съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, като ги прецени с оглед тяхната последователност, вътрешна логичност, съответствие с останалите доказателства и липсата на съществени противоречия.

От показанията на свидетелката Б.Й.Г. се установява, че на 10.07.2024 г. около следобедните часове същата се намирала в компанията на ищцата, като двете слизали по стълбището на подлеза, находящ се на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“, вход откъм ж.к. „Борово“. Свидетелката сочи, че при достигане на последното стъпало видяла как ищцата внезапно губи равновесие и пада напред, като след падането не могла да се изправи самостоятелно и се оплаквала от силна болка в десния крак. От показанията става ясно, че непосредствено след падането тя забелязала, че една от металните решетки, покриващи отводнителния канал, била разместена и стърчала над нивото на останалите решетки, като същата била видимо неравна и създавала опасност за премИ.ващите лица. Свидетелката изрично посочва, че именно тази решетка е била причИ.та ищцата да се спъне и да падне. Свидетелката излага още, че ищцата не могла да стъпи на десния си крак и се наложило да бъде подпомогната да седне, като изпитвала силна болка и не могла да се придвижва самостоятелно.

Посочва, че И. е много внимателен човек, като при инцидента внимавали при слизането по стълбите към подлеза и не говорели много помежду си.

Посещавала е ищцата докато същата е имала гипс на крака, като посочва, че И. първоначално се е движела с две патерици, а в последствие с една, имала нужда от помощта на съпруга си за битовите неща, доколкото не трябвало да натоварва крака си.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Горолова, доколкото същите са логични, последователни и съответстват на останалите доказателства по делото, включително на медицинската документация и заключението на съдебномедицинската експертиза.

По делото е разпитан и свидетелят М.В..Д., който живее на семейни начала с ищцата. От неговите показания се установява, че на 10.07.2024г. получил обаждане от И. К., която му съобщила, че е паднала в подлеза, който се намира на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“. При отиването си на място, свидетелят посочва, че И. му казала, че при слизане по стълбите, водещи към подлеза, се е спънала в решетките, които се намират под последната стълба и са по протежение на цялата дължИ. на същата.

Свидетелят заявява, че решетката е формирана от няколко отделни части, като едната част от решетката не била подредена наравно с другите и стърчала над тях с 5-10 см., като това не било видно за слизащия.

3

Посочва, че И. не можела да стъпва на крака си, изпитвала силни болки и имала нужда от помощта му, за да се прибере в дома им. Сложили лед на крака и се надявали, че е само изкълчване, но след като през нощта И. не могла да спи от силните болки, на следващия ден потърсили лекарска помощ и било установено счупване на глезена. Свидетелства, че й бил поставен гипс, с който била в рамките на 10 дни, но след контролен преглед бил поставен нов гипс, като било предписано носенето му за срок от 45 дни, но посочва, че ищцата е била с този гипс около месец. След свалянето на гипса ходила на рехабилитация.

След инцидента ищцата не могла да се придвижва самостоятелно, използвала помощни средства – патерици, които й били необходими през времето, когато била с гипс и след свалянето му, до пълното раздвижване на крака. След като поради провежданата рехабилитация, патериците не й били вече нужни, продължила да използва помощно средство – канадка. В следствие на счупването, И. не можела да се движи нормално, не могла да извършва обичайните си ежедневни дейности, да се грижи за домакинството и общото им дете, поради което свидетелят следвало да извършва всичката домакинска работа. Посочва, че И. се депресирала, защото е активен човек, посещавала спортни занимания, а поради инцидента, не можела да спортува за периода на възстановяването.

От неговите показания се установява още, че И. изпивала болки през време на оздравителния период и крака й отичал – подувал се когато стояла права. Посочва, че и към настоящия момент крака продължава да се подува понякога и ищцата изпитва болки в областта на десния глезен при промяна на атмосферните условия.