Присъда № 80 от 19.03.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 80, постановена на 19.03.2026г. по н.о.х.д. № 209 по описа на Районен съд – В. за 2026г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 1810 по описа за 2024г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр. В. на Д- С. П. за това, че в периода от 17.11.2024г. - 21.11.2024г., в гр. В., в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на технически средства - отвертка и тръбен ключ, отнел чужди движими вещи - велосипед с 26 цолови гуми със стойка за бутилка, 2 бр. седалки за велосипед, 2 бр. вериги с ключ за заключване на велосипед, 1 бр. палатка с метални колчета за обтягане, от владението на И. Т. Д. на стойност 662.74 лв. или 338,85€ и главен водомер модел „Итрон“ на стойност 373,50лв. или 190,97€, от владението на Св. Т. Л., собственост на етажната собственост на ул. „В.Д. М.“ №7, всичко на обща стойност 1036,24 лв. или 529,82 €, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. П. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на съдебното следствие. Представителят на Варненската районна прокуратура предлага по отношение на подс. П. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”към минималния, предвиден в закона размер, което на основание разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3 и да бъде изтърпяно в условията на затвор при първоначален строг режим, предвид съществуващите по делото данни за личността на подсъдимия. Моли на същия да бъдат възложени и сторените по делото разноски.

Служебният защитник на подс. П. моли съда при постановяване на присъдата да се вземат предвид обстоятелствата, че подсъдимият е осъзнал ясно вината си, съдействал е на органите на полицията по време на цялото ДП и счита, че едно наказание към минималния, предвиден в закона размер, което да бъде редуцирано с 1/3, ще способства за реализирането на поправителните и превъзпитателни цели на наказателния закон, като моли съда да отчете, че подсъдимият е искал да задоволи своите нужди от храна.

Подс. Д- С. П. посочва, че съжалява за стореното, от 10-12 години е на улицата и няма подкрепа от никъде, като наркотиците му пречат да започне работа. Рядко употребява кристали и фентанил

В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият моли за прошка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д- С. П. е роден на *** г. в гр. В., живущ в гр.С., обл.В., ул.“***, българин, български гражданин, основно образование, неженен, осъждан, не работи, с ЕГН **********.

Същият бил криминално проявен, редовно употребявал наркотични вещества и водил скитнически начин на живот, бил и многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер.

Свидетелката И. Т. Д. живеела в апартамент, находящ се гр.В., ул. „***.

Към жилището имало прилежащо избено помещение - мазе, в което свид.Д. съхранявала различни лични вещи - велосипеди, инструменти, двуместна палатка и др.

1

Достъпът на външни лица до избеното помещение бил ограничен, посредством метална врата, която свид.Д. държала заключена.

Също така там се намирала и общата за етажната собственост стаичка, където се намирал общия водомер.

По силата на договор от 04.01.2022г., собствениците на самостоятелни обекти възложили управлението на сградата в режим на етажната собственост на свид. Св. Т. Л., който отговарял за поддържането на общите части.

Тъй като имал нужда от парични средства, подс. П. решил да си ги набави посредством извършване на кражба.

На 17.11.2024г. влязъл в жилищен блок №7, находящ се в гр.В., ул. „В.Д. М.“ и се придвижил до избените помещения с намерението да извърши кражба на намиращи се там предмети.

П. влязъл в общата стаичка, където се намирал общия водомер, разгледал намиращите се там вещи, след което се придвижил до избеното помещение на свид.Д..

С помощта на отвертка изкъртил насрещника на вратата, проникнал в мазето й и взел съхраняваните там лилав на цвят велосипед с 26 цолови гуми със стойка за бутилка, два броя седалки за велосипед, два броя вериги с ключ за заключване на велосипед и една палатка с метални колчета.

П. продал велосипеда на свид.В. С.В., на когото обяснил, че същият е негова собственост, а останалите вещи продал на различни неустановени лица. Свидетелят В. също продал велосипеда на неустановено в хода на разследването лице.

На 21.11.2024г. подс.П. отново отишъл до избените помещения на ул. „В.Д. М.“ №7 с намерението да отнеме главния водомер на сградата, модел „Итрон“, като за целта носил със себе си тръбен ключ. С помощта на тръбния ключ обвиняемият отнел водомера, като го откачил от водосточната тръба.

Видно от заключението на изготвената съдено-оценителна експертиза /л.51- 53/, левовата равностойност на отнетите от владението на И. Т. Д. движими вещи, към момента на деянието възлиза на 662.74лв. или 338,85€.

Видно от заключението на изготвената допълнителна съдебно-оценителна експертиза/л.57-58/, левовата равностойност на главен водомер, към момента на деянието, възлиза на стойност 373.50 лв. или 190,97 евро.

В протокол за разпознаване от 27.01.2025г.свид. В. В. е посочил с категоричност П. като лицето, което му е продало лилавия велосипед.

По делото е изискана и приобщена справка за съдимост за подс. П. /л. 63-65/, от която е видно, че същият е многократно осъждан, като предходната съдимост обуславя квалификацията на деянието като такова, извършено в условията на опасен рецидив.

Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подс. Д- С. П., реализирано по реда на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от следните гласни доказателства: показанията на св.И. Д., Св. Л., В. В., както и от приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, справка за съдимост, експертни заключения, подробно описани по вид и констатации по-горе в настоящото изложение.

По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.

Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за установена стойността (в това число общата) на всички инкриминирани 2 вещи.

Подс. П. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства,установяващи авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. Д- С. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като безспорно се установи, че в периода от 17.11.2024г. - 21.11.2024г. в гр. В., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на технически средства отвертка и тръбен ключ, отнел чужди движими вещи без съгласие на техните собственици и с намерение противозаконно да ги присвои.

Несъмнено, от обективна страна, деянията са извършени от подс.П. чрез действия, описани подробно по-горе, насочени към отнемане на инкриминираните вещи и установяване на фактическа власт върху тях, с намерение за противозаконното им присвояване.

Квалификацията на деянието по чл.196 ал.1 т.2 от НК се обуславя от предходната съдимост на П., като последните му две осъждания, които обуславят квалификацията на престъплението като такова, извършено при условията на „опасен рецидив“ са следните:

1. Споразумение №817/29.11.2022г. по НОХД №407/2022г. по описа на Районен съд В., с което на П. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца при първоначален общ режим. Наказанието било изтърпяно на 07.04.2023г.

2. Споразумение №749/12.10.2023г. по НОХД №3120/2023г. по описа на Районен съд В., с което на П. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно на 22.11.2023г.

От изложеното е видно, че са налице условията на чл. 29, ал. 1 б. „б” от НК и към момента на извършване на деянието не е изтекъл срокът по чл. 30 ал.1 от НК.

Квалификацията на престъплението във връзка с чл.26, ал.1 от НК се обуславя от това, че обвиняемият е осъществил две отделни деяния, през непродължителен период от време, при еднородност на вината, като всяко последващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

От субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият е действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния резултат. За пълнота, следва да се отбележи, че подсъдимият е съзнавал, че неколкократно вече е била ангажирана наказателната му отговорност за извършването на престъпления против собствеността.

По отношение вида и размера на наложеното наказание:

Предвид обстоятелството, че подсъдимият Д. П. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години.

В конкретния случай, смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства според съда представляват заявеното от подсъдимия искрено съжаление, както и обстоятелството, че същият се намира в условия на крайна бедност, лишен е от средства за препитание.

3

Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.

Поради изложеното, съдът намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде определено в минималния, предвиден в закона размер за подобно деяние, а именно в размер на три години.

Доколкото производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, а именно с пълно признание от страна на П. на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, съдът е длъжен да намали така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от три години с 1/3, като в крайна сметка определи, че подс. Д. П. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години.

На основание разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Д. П. да заплати сторените по делото разноски в размер на 109, 16 евро в полза на ОД на МВР – гр.

В..

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 80 гр. В., 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 36 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова

Съдебни

Недка П. Куцарова заседатели: Румянка П. Стоянова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова и прокурора В. Хр. П. като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Наказателно дело от общ характер № 20263110200209 по описа за 2026 година