Решение № 221 от 23.03.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 359/2026
- Вид
- Решение № 221
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 221 гр. Бургас, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200359 по описа за 2026 година , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на А. Г. К., с ЕГН: **********, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 11675853, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 204.52 лева /204.52 евро/.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и доразвива изложените в нея аргументи.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от справката на л.
13, същият е връчен на жалбоподателя на 16.01.2026 г., а жалбата е депозирана в съда на 30.01.2026г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 22.09.2025 г. в 10,37 часа в гр. Бургас, ПП I-9, км. 256+681, до база на фирма „*“ ЕООД, техническо средство – система за контрол на скоростта – „ARH CAM S1”, засякла и заснела, движещ със скорост от 86 км/ч. автомобил „Субару Импреза“ с рег.
№ *, собственост на жалбоподателя. Контролираният пътен участък се намирал в 1 населено място, като важало ограничение 50 км/ч.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 11675853, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 204.52 лева /204.52 евро/.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (действала към момента на нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
В конкретния случай, видно от връченото жалбоподателя копие на ЕФ /л.3 от делото/ като размер на наложената на жалбоподателя глоба е посочена сумата от 204.52 лева /204.52 евро/. От изложеното и при извършване на граматическо и логическо тълкуване на текста на обжалвания административен акт следва да се заключи, че не става ясно каква е волята на АНО по отношение размера на наложената на жалбоподателя глоба за допуснатото нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП. Посочването на една и съща сума като наложено наказание в лева и негова равностойност в евро не позволява и на съда да прецени какъв е размерът на наложеното административно наказание и съответно да извърши преценка относно законосъобразното му определяне от страна на АНО. Ето защо, така допуснатото очевидно противоречие в ЕФ, касаещо несъответствие на определената административна санкция, се явява достатъчно основание да се отмени порочния електронен фиш.
Действително, прави впечатление, че към административно – наказателната преписка е представено копие на ЕФ, в което като наложено наказание е посочено като „400.00 лева /204.52 евро/“. Изложеното обаче съставлява изключително съществено разминаване между връчения на нарушителя ЕФ и наличния такъв при АНО, тъй като в двата са посочени два съвсем различен размера на наложената глоба. Поради изложеното съдът приема, че правото на защита на привлеченото към 2 административнонаказателна отговорност лице е нарушено. Накърнена в още по – голяма степен е и възможността да се извърши преценка от страна на съда, кое е действително наложеното на жалбоподателя наказание.
По аргумент на разпоредбата на чл.6 от ЗАНН и принципа, въведен в административнонаказателния процес за законоустановеност на съставите на административни нарушения и следващите се от тях наказания, е недопустимо лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност да не знае какво точно наказание му е наложено - глоба в какъв точно размер. Поради изложеното съдът намира, че въведеното изискване да се посочат вида и размера на наказанието, е императивно и нарушаването му е основание за отмяна на ЕФ.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 11675853, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на А. Г. К., с ЕГН: **********, е наложена „Глоба“ в размер на 204.52 лева /204.52 евро/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3