Решение № 102 от 09.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20241110202999 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-4332000862/31.10.2023 г., издадено от началник група в СДВР, Отдел Пътна Полиция СДВР, което на А. П. М. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП .

С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на възможността жалбоподателя да разбере фактическите рамки на вмененото му нарушение. В тази връзка не ставало ясно защо наказващият орган бил приел, че скоростта, с която се движел, е несъобразена. Изразено е становище, че действителният причинител на ПТП било трето лице, чието поведение не било описано в процесния АУАН. По тези съображения се моли да бъде отменено наказателното постановление .

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в 1 тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.10.2023 г., около 16: 19 ч., в гр. София жалбоподателят А. П. М. управлявал лек автомобил Тойота Селика с рег. № С****ХХ по бул. "Черни врък" в посока на движение от ул. „Околовръстен път“към ул. „Сребърна“ в дясната пътна лента. Междувременно И. Т. управлявала собствения си лек автомобил "Дайхатсу Териус" с рег. № Са****ХМ успоредно на същата улица, в лявата част на пътното платно . При наличие на двойна непрекъсната маркировка, св. Т. предпиела маневра завой надясно, като не пропуснала и реализирала ПТП с попътно движещия се от дясно на нея лек автомобил Тойота Селика, управляван от жалбоподателя и му нанесла материални щети.

Пристигналите на място служители на СДВР-ОПП изслушали обясненията на двамата водачи и възприели местоположението на двете превозни средства, като св. Ж. Й. изгледал съдържанието на видеозапис от камера на намираша се наблизо фирма „Овъргаз” , на който било заснето настъпването на самото ПТП. При така установената фактическа обстановка, св. Й. съставил АУАН срещу св. И. Т. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и срещу жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление, като АНО приел изцяло фактическите констатации, изложени в него, с което на жалбоподателя е наложено административн о наказание глоба в размер на 200 лв за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл.

179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на св.Ж. Й.. Съдът кредитира показанията на актосъставителя Ж. Й., тъй като чрез тях се изясняват обстоятелства относно състоянието на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя и установените по него щети, разположението на двата леки автомобила на пътното платно, както и механизма на настъпване на самото 2

ПТП.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 ЗАНН. В конкретния случай обаче нито съставеният акт за установяване на административно нарушение, нито обжалваното наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.

5 ЗАНН, тъй като не са посочени важни обстоятелства, свързани с описание на нарушението и фактите, при които е извършено. Поради това съдът приема, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение, не са описани в акта и наказателното постановление по недвусмислен и достатъчен начин. Отговорността на жалбоподателя като водач на ППС е ангажирана затова, че е нарушил предписанието в нормата чл. 20, ал. 2 ЗДвП , задължаваща водачите на пътни превозни средства при движението си да изберат скорост, съобразена с факторите, влияещи спрямо пътната обстановка и безопасността на движението. Следващата се санкционна норма за това нарушение се съдържа в чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП , която гласи, че който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая на жалбоподателя е вменено, че се е движил със скорост, несъобразена спрямо характера и интензивността на движението. АНО има задължение да посочи конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават предпоставки за настъпване на ПТП, за да се даде възможност на 3 жалбоподателя да разбере точно в какво се изразява нарушението. При преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата н а чл. 20, ал. 2 ЗДвП е необходимо да се посочи с кои конкретно фактори и условия на пътя скоростта не е била съобразена, в това число описание на интензивността на движението. На следващо място съдът намира за нужно да отбележи, че несъобразената скорост, както е посочено в АУАН и НП, не е факт, а правен извод, до който се достига след преценка на установените факти и събраните по делото доказателства. В случая нито в АУАН, нито в наказателното постановление е описано какво е състоянието на тези обстоятелства, за да се прецени по какъв начин те са влияели върху избора на скорост от водача. Вместо това в АУАН и в наказателното постановление е преписано част от съдържанието на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП . В случая под общите и абстрактни правни понятия, с които борави законовият текст, не са подведени конкретни факти от обективната действителност за пътната обстановка и интензивността на движението, поради което основателно е възражението за липса на надлежно описание на нарушението.

Възпроизвеждането на законовия текст не изпълва установения в ЗАНН стандарт за описание на извършеното деяние и пряко рефлектира върху правото на защита, което е съществено ограничено, тъй като жалбоподателят трябва да се брани срещу неясни, непредявени му фактически обстоятелства. Установяването на действителното състояние на посочените фактори за пръв път едва в съдебното следствие не би санирало допуснатия порок, тъй като това биха били новопредявени факти, по които досега жалбоподателят не се е защитавал в хода на процеса. Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването в издаденото наказателно постановление да бъде посочено пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност по отношение на обжалвания акт.

Коментираното процесуално нарушение, касаещо липсата на пълно и коректно описана в акта и НП фактология по извършеното деяние, е от категорията на съществените, тъй като пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничава възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за 4 правнозначими и респективно, които следва да опровергава. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата съдебна инстанция, поради което и обуславя отмяна на наказателното постановление.

Същевременно съдът намира, че не се събраха и доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП . В тази връзка, за да е налице нарушение по този текст, следва да се установи причинноследствена връзка между виновното поведение на водача и настъпилото ПТП.

В конкретния случай е необходимо жалбоподателят да не е изпълнил едно от задълженията си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП , в резултат на което нарушение да е настъпило ПТП. По делото обаче не се събраха каквито и да било доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП , а именно че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него мотоциклет с пътната обстановка.

Доказателства, че скоростта, с която жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, е допринесла за настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие по делото, отсъстват. От показанията на разпитания свидетел не се установява наличието на причинна връзка между гореизброените фактори с настъпилото произшествие. Напротив, по делото се установи, че причина за настъпилото ПТП е неправомерното поведение на другия водач-св. Т., която при наличие на двойна непрекъсната маркировка, предпиела маневра завой надясно, като не пропуснала и реализирала ПТП с попътно движещия се от дясно на нея лек автомобил Тойота Селика, управляван от жалбоподателя. В тази връзка в действащото законодателство не съществува нормативно установена презумпция, според която, след като е настъпило пътнотранспортно произшествие, то несъмнено и другия водач на участвалото в него превозно средство не е съобразил скоростта на движение с пътните условия. В този смисъл изводът на наказващия орган за несъобразена скорост е необоснован. С оглед всичко изложено не би могло да се приеме по безспорен и категоричен начин, че една от проичините за настъпване на ПТП е именно несъобразената скорост на жалбоподателя.

По тези съображения наказателното постановление следва да бъде отменено .

Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 1 47-и състав, 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-000862/31.10.2023 г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, което на А. П. М. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6