Решение № 155 от 08.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330100136 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Х. С. А., с ЕГН: ********** против „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 8 от сключения между страните Договор за паричен заем № **г. е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК , както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, за заплащане на сумата от 185, 08 лева, представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № **г., получена в периода ** г., поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецъ т сочи, че на * г. сключил с ответника процесния Договор за паричен заем № *, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 1000 лв. при фиксиран лихвен процент по заема - 40,08 % и ГПР 40,84 %.

Излага, че съгласно чл.6 от сключения между страните договор, заемът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, като на практика поставените от кредитодателя условия по обезпечението били неизпълними.

1

Излага се, че в случай на неизпълнение на условията по предоставяне на обезпечение, предмет на чл. 6 от договора, кредитополучателя т дължал неустойка в размер на 331,82 лв. която същият следвал на изплаща разсрочено заедно с погасителната вноска по заема, към която се акумулира и месечната вноска за неустойка. Ищецът излага, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи уговорената сума за неустойка, доколкото същата противоречи на добрите нрави. Ето защо моли клаузата предвиждаща заплащане на неустойка да бъде прогласена за нищожна, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 185, 08 лв. представляваща платена от ищеца без основание по нищожна клауза за неустойка за периода 10.12.2020 г. до 29.09.2022 г. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника „Сити кеш“ ООД, в който е обективирано признание на иска. Излага, че с поведението си не е станал повод за завеждане на делото и в тази връзка моли да не му бъдат възлагани разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

Установява се, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **г., с който в полза на ищ еца е дадена в заем сумата от 1000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 40, 08 % и посочен годишен процент на разходите от 49, 94 %. В разпоредбата на чл. 6 от Договора страните са се спораумели договорът за заем да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия.

С клаузата на чл. 8 от Договора е установено задължение за кредитополучателя в случай на непредставяне на уговореното обезпечение да заплати неустойка в общ размер на 331, 89 лева.

Съдът намира, че клаузата на чл. 8 от сключения между страните Договор за паричен заем № **г. е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е установено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.

III ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и 2 очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

В случая размерът на неустойката е в такава степен завишен, че същият е несъизмерим с вредите, които кредиторът би понесъл от неизпълнение на задължението по отпуснатия кредит. Неустойката надхвърля половината от отпусната сума. Основателни са доводите, че по същество неустойката съставлява скрита възнаградителна лихва, с която се цели неоснователно завишаване в размера на дълга.

Установява се от заключението на * по приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно дадено, че дадената по неустоечната клауза сума възлиза на размера на исковата претенция – 185, 08 лева, като получената от ответника сума подлежи на връщане по чл. 55, ал.1 ЗЗД - при начална липса на основание.

При това положение предявените искове се явят основателни в цялост.

В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 300 лева – разноски за държавна такса и депозит за съдебно – счетоводна експертиза, а в полза на процесуалния му представител сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца в размер на 800 лева по реда на чл. 38 , ал. 2 ЗА.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Х. С. А., с ЕГН:

********** и „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869, че клаузата на чл. 8 от сключения помежду им Договор за паричен заем № **г. е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и сключена в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869 да заплати на Х. С. А., с ЕГН: ********** сумата от 185, 08 лева /сто осемдесет и пет лева и осем стотинки/, представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № **г., получена в периода ** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК:

202531869 да заплати на Х. С. А., с ЕГН: ********** сумата в размер на 300 лева /триста лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869 да заплати на *умата в размер на 800 лева /осемстотин лева/, представляваща разноски за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото - Х. С. А., с ЕГН: **********.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен 3 срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4