Решение № 3382 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3382 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100508089 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 2804 от 20.02.2025 г., постановено по гр. дело № 46940/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, изцяло е уважен предявеният от М. Г. Г., ЕГН ********** срещу Д. С. Д., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 000 лв., част от вземане в общ размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес и душевен дискомфорт, страх, притеснение, безпокойство и несигурност, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в следене, отправяне на обиди, заплахи и закани със СМС съобщения, съобщения в социалните мрежи, телефонни разговори и писмена кореспонденция, в която е наречен: „селяндур“ в имейл от 16.07.2023 г., „тарикат“ в имейл от 01.08.2023 г., „марков шарлатанин и тарикат“ в имейл от 30.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2023 г. до окончателното плащане, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 700 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК са постъпили две въззивни жалби съответно с вх. № 34458/27.02.2025 г. и с вх. № 90864/14.03.2025 г. (покъсно подадената от които въззивният съд приема, че има характер на допълнение към вече постъпилата такава) на ответника Д. С. Д. (действащ лично и чрез адв. Р.Н., преупълномощена от адв. Р. М., последната в качеството на назначен процесуален 1 представител по реда на чл. 21, т. 2 от ЗПрП), с изложени оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. В основната въззивна жалба се излагат съображения, че СРС е основал изводите си на показанията на заинтересован свидетел и приложени разпечатки от електронна кореспонденция, чието авторство своевременно е оспорено чрез справки чрез ССЕВ – удостоверения за връчване № 12178536/05.02.2025 г. и № 12236726/07.02.2025 г., подадени в определения срок за депозиране на писмена защита, което по презумция означавало, че се оспорва и съдържанието на същата. За неприемливо и непрофесионално се счита боравенето от страна на съда с жаргонни изрази като „селяндур“, „тарикат“ и „марков шарлатанин и тарикат“, за които се твърди, че не следва да се третират като обидни, поради което не са предпоставка за изпитване на душевен дискомфорт, страх, притеснение, безпокойство и несигурност от ищеца Г., още повече, че същият е в напреднала възраст и не следва да притежава лабилна детска психика. Поддържа се още, че изразените в хода на процеса становища нямат характер на самопризнания от негова страна, а са израз на правото на въззивника да формира и изрази защитните си доводи в писмен вид. Позовава се на постановление на РП – Елин Пелин с рег. № 1250/2023/06.10.2023 г., с което изцяло се опровергава твърдяното с искова молба негово поведение, изразяващо се в следене, преследване и/или прояви, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, изключвайки по този начин възможност у ищеца Г. и свидетелите К. и Ч. да се е породило параноично чувство на страх, поради което презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД следва да се счита за оборена. Твърди, че от страна на СРС е следвало да се обсъди обстоятелството, че свидетелката К. доброволно му е предоставила своите статични данни като пароли и акаунти, които са едни и същи за различните платформи, които е използвала, без това да е достатъчно за определяне по несъмнен начин на самоличността на дадено лице, тъй като не е изключено тя да ги е предоставила и на други такива, изпитващи негативно отношение към неговата личност. Оспорва да е проявил поведение със заплашителен характер, водещо до възбуждане на основателен страх за здравето и личния живот, доколкото в показанията си свидетелката К. заявява, че липсват отправени от него заплахи и закани към нея. Излага съображения за липсата на разпечатки и телефонни разговори, както и заплашителни СМСси, които да са изпратени към телефонния номер на ищеца Г., от които да става ясно, че с поведението си е предизвикал неприятни емоции у него. Допълва, че не му е станало известно двамата със свидетелката К. да са били притеснени, следени, заплашвани, още повече, че последната не е отказала комуникация с него. Оспорва достоверността на показанията на свидетелите Ч. и К., доколкото последната е страна по друго дело срещу него, а освен това същата е премълчала дискредитиращи я факти, свързани с близките отношения помежду им. Сочи, че недоказани са останали вината му, претърпените неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между тях, както и твърдяното агресивно поведение. Оспорва да е доказано, че ищецът Г. е бил следен, филмиран, фотографиран и записван по смисъла на чл. 32, ал. 2 КРБ, още повече, че не съществува пречка да посещава различни части в страната в т. ч. и гр. Пловдив. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо 2 него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли. С изходящото от адв.

Р.Н. допълнение към въззивната жалба също се излагат съображения неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че е налице своевременно оспорване на електронната кореспонденция, разпечатана на хартиен носител и приобщена към доказателствената съвкупност, поради което СРС неправилно е възприел нейното съдържание, оспорвайки възприетия извод, че от страна на ответника не е заявено оспорване относно авторството на съдържащите се в електронните изявления думи и изрази, посочвайки, че фактът дали една реплика се възприема за обидна или не няма връзка с нейното авторство. Счита, че само въз основа на показанията на разпитаните свидетели, които са заинтересовани, не се установява конкретната вреда, причинена на ищеца, оспорвайки те да са посочили точни факти и резултати, а единствено, че същият е изпитал притеснение, но не и до какво е довело то – безсъние, главоболие, повишено артериално налягане и др. Оспорва представянето на медицинска документация относно твърдяните страдания, установяващи характера на претърпените такива, още повече, че не е изключена възможността ищецът да страда от тревожност от или друго психично разстройство, което да води до подобни симптоми – тревога, притеснения и оплаквания. Конкретно посочва, че свидетелката Г.а не е посочила конкретни външни изрази на притеснение, стрес и/или друг вид психично страдание. Счита, че обсъдените в решението въпроси, свързани с изпратен до майката на съпругата на ищеца колет, не са част от предмета на делото, поради което СРС неправилно е формирал мотиви в тази насока. Оспорва да е доказана вината му, тъй като не се установява проявено желание за мъст или заплаха от негова страна, отричайки извършените от него действия да имат общественоопасен характер. Оспорва да е имал контакт с ищеца Г., твърдейки, че той го е търсил по телефона, но не му е отговорил, намирайки, че оставянето на картичка с любовно послание няма противоправен характер.

Оспорва да е доказано проявлението на заплашително или агресивно поведение от негова страна, изразяващо се в отправяне на заплахи, публични обиди и псувни и/или други агресивни действия. Оспорва да е доказано, че ищецът е отказал да пусне детето си на детска ясла, още повече, че не е изключено това обстоятелство да се дължи на други причини.

Твърди, че свидетелката Г.а е забременяла след процесния период, който е първата половина на 2022 г., поради което няма основание да се счита, че притесненията на ищеца във връзка с бременността на съпругата му са свързани с вмененото на Д. поведение. Поддържа, че тя самата е била в емоционална и интимна любовна връзка с него, но е отрекла този факт, за да потвърди тази своя версия пред съпруга си, в чиято полза е свидетелствала, поради което неправилно СРС е кредитирал нейните показания. Оспорва достоверността на показанията и на другата разпитана свидетелка Ч., тъй като те възпроизвеждат разказани й от свидетелката Г.а факти. Поради липсата на причинена физическа и емоционална болка, липсата на данни за засягане на достойнството на ищеца, както и отправени обиди и агресия пред трети лица счита, че размерът на определеното обезщетение е завишен. Обобщава, че липсват данни за формиран страх от нападение или друга агресивна проява, тъй като в противен случай ищецът и съпругата му биха напуснали жилището, когато са намерили любовната картичка 3 на вратата му, което те не са сторили, поради което това тяхно поведение е индиция, че не са възприели обстановката като опасна за тях. Допълва, че извършените от Д. действия не са годни да предизвикат твърдяния основателен страх за живота и здравето на ищеца и семейството му в т. ч. и бъдещото им дете, което към този момент все още не е било заченато. Оспорва отправянето на лични и/или публични обиди към ищеца, поради което СРС е счел за дължимо обезщетение, което обичайно се присъжда за причинени физически болки и/или уронване на престижа на пострадалия, каквито в случая не са налице. Оспорва представения лингвистичен анализ, който неправилно обрисува въззивника като злобен и отмъстителен човек. По изложените съображения също се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли, а при условията на евентуалност размерът на присъденото обезщетение да се намали. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили 2 броя отговора на въззивната жалба и допълнението към нея от въззиваемата страна М. Г. Г., чрез адв. К.К., които са с идентично съдържание. Излагат се доводи за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта, който не включва установяване на „вмешателство“ в личните отношения, а отправянето на обиди, заплахи, закани и притеснителни СМС-си, каквито в случая са налице. Оспорва да са заявени своевременно възражения по доклада на съда, като се счита, че правилно СРС е разпределил подлежащите на доказване факти и обстоятелства, приемайки за несвоевременно заявени направените едва с писмената защита по делото възражения на ответника. Допълва, че нито в срока за отговор на исковата молба, нито до приключване на първото заседание по делото не е заявено оспорване относно авторството и съдържанието на представената електронна кореспонденция, на която СРС се е позовал, като единственото възражение на ответника касае годността на определени изрази, думи и фрази да нанесат негативна промяна в състоянието на човека. Счита, че събраните гласни доказателства, които са обективни и достоверни, тъй като съответстват на останалия доказателствен материал, както и писмените такива са годни да установят всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, без установената в чл. 45, ал. 2 ГПК презумция да е била оборена. Поддържа още, че СРС е обсъдил всички релевантни за спора факти, обуславящи ангажиране на деликтната отговорност на ответника, без да се изисква реализирането на наказателно производство, влязла в сила присъда и/или налагане на административно наказание. Обобщава, че се касае за категорично нарушаване на неприкосновеността на личния живот и нежелано вмешателство в него, вследствие на което се създава и поддържа чувство на несигурност. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира и разноски.

Постъпила е и частна жалба на ответника Д. С. Д., обективирана в заявление с вх. № 68855/06.06.2025 г., уточнено с последващо заявление с вх. № 72985/16.06.2025 г., срещу определение № 21875/19.05.2025 г., постановено по гр. дело № 46940/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, с което е оставено без уважение инкорпорираното във въззивна жалба с вх.