Решение № 730 от 21.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря М. Т. Методиева в присъствието на прокурора Й. К. Г. като разгледа докладваното от М. Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100604032 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда рег.№ 138 от 02.03.2026 г. по НОХД№20251110211807 по описа за 2025 година на СРС, НО, 14 състав: подсъдимият Я. К. Л. е бил признат за ВИНОВЕН в това, че: на 07.01.2024 г., около 05.30 часа в с. Казичене, в тревни площи в близост на ул.

„********, се е заканил на другиго, на Р. И. Г. с убийство, като счупил с дръжка на притежавано от него огнестрелно оръжие „FEG“, модел „АР-МВР“, сериен № BU5819 стъклото на предна лява врата на управлявания от Г. лек автомобил “Дачия Сандеро“ с peг.

№ ********, след което нанесъл удари в областта на главата на Г. с дръжката на същия пистолет, като в същото време казал на Г. „Ще те убия, ще те унищожа, копеле“, след което произвел изстрел с пистолета „FEG“, модел „АР-МВР“, сериен № BU5819 и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, т.1, вр. ал. 1, вр. чл.

54 от НК, го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален „Общ“ режим“ като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал от времето на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, времето през което Я. К.

Л. е бил задържан по настоящото дело под стража по реда на НПК и ЗМВР.

1

Съдът е постановил веществените доказателства - 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ парченца от счупено стъкло (на съхранение в 08 РУ-СДВР), 1 бр. пистолет „FEG“, модел „АР-МВР“, сериен № BU5819, 2 бр. пълнители, 13 бр. патрони кал. 7,65 мм “Browning“, 1 бр. гилза кал. 7,65мм “Browning“ (на съхранение в служба КОС при 08 РУСДВР), 1 бр. флашка и 2 бр. СД (по делото), 2 бр. марлени тампони, напоени с червеникава материя, 6 бр. кърпички, напоени с червеникава материя, 7 бр. угарки от цигари, 1 бр.черен суитчър с надпис от вътрешната страна на етикета „Divided“, 1 бр. светлосини дънки с надпис в задната част на колана „US Polo“, 1 бр. черен кожен колан, да се отнемат в полза на държавата, а след влизане в сила на присъдата да се унищожат.

С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Я. К. Л. е бил осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 2972.14 евро, представляваща сторените разноски на досъдебната фаза на процеса, както и да заплати по сметка на СРС сумата от 700 евро, представляваща сторените разноски в съдебната фаза на процеса.

Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба с вх.

№78508/12.03.2026г. от адв.М. Д. упълномощен защитник на подсъдимото лице, в която се посочва, че счита присъдата за неправилна поради неправилно приложение на материалния закон и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на подзащитния и. Посочва и, че присъдата е необоснована от фактическа страна, както и наложеното наказание е явно несправедливо. Отправя се искане към въззивния съд присъдата да бъде отменена и Л. да бъде оправдан като при условията на алтернативност се иска намаляване на наказанието под средния размер с прилагане на чл.55 от НК и отлагане на изтърпяването на така наложеното наказание.

Постъпило е допълнение към въззивната жалба от адв.М.

№80881/15.06.2026г., с което така подадената въззивна жалба се поддържа.

Д. с вх.

Като допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до накърняване правото на защита на подзащитния и и правото на справедлив и честен процес адв.Д. е изтъкнала няколко обстоятелства. Посочва, че е бил нарушен принципа за безпристрастност от страна на съдебния състав в дейността му по събиране и оценка на доказателствата като се акцентира, че различно е било поведението на съда при отправени искания от страна на защитата и обвинението, като защитата е била ограничавана при подаване на възражения и при допускане на въпроси целящи изясняване на истината по делото. На част от доказателствата съдът е придал предварително определена доказателствена сила и това са доказателствата сочени от обвинението. Твърди се от защитника, че съдебният състав е пренебрегнал оневиняващите или смекчаващите вината обстоятелства в противовес на отношението му към доказателствата представени от обвинението, което е довело до липса на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Нарушен бил и принципа за невиновност в цялостната дейност на съда по събиране, проверка и анализ на доказателствата. Изтъква се неправилност на съдебния акт, доколкото формирането на вътрешното убеждение е било опорочено чрез оценка на доказателствата изцяло в полза на пострадалия.

2

Съдебният състав според защитника е изолирал неправилно обясненията на подсъдимото лице, както и показанията на свидетелките И., В., Д. и И. като е основал изводите си само на показанията на пострадалия, явяващ се пряко заинтересован от изхода на делото. Процесуалният представител е анализирал показанията на пострадалия св.Г. като е посочил в конкретика противоречието на показанията му с тези на свидетелките В., Д. и И. като е изтъкнал, че изолирането на техните показания не е довело съда до верния извод, че сблъсъка между св.Г. и подс.Л. е породен от предшестващи събития. Според адв.Д. в констативен протокол съставен на 07.01.2024 г. приложен в делото са констатирани повредите по л.а „Дачия Сандеро“ и измежду тях не е описано счупено стъкло на шофьорска врата, каквото съдът е приел във фактическата обстановка. Съдът е отказал да се извърши разпит на поемните лица по трите огледа на местопроизшествие, като е приел фактическата обстановка за изяснена, а според адв.Д. това е следвало да бъде сторено доколкото намирането на гилзата е 48 часа след произшествието, дактилоскопни следи по оръжието не са открити и подсъдимият не е имал възможност да го почисти, тъй като е бил в дома на И.и и В., в Пирогов и в ареста и не е имал досег с намереното оръжие, а за откритата микрочастица при обтривките на дясната му ръка са налице доказателства, че е стрелял на стрелбище на 06.01.2024г.

Защитникът изтъква, че председателствалия съдебния състав на 17.11.2025 г. трикратно е излизал от съдебна зала, разпореждал е на съдебния заседател да чете от протоколите при констатирани противоречия и се е връщал, когато четенето е било приключило, взимал е становището на страните и уважавал исканията само на обвинението.

В съдебното заседание на 15.12.2025г. обстановката в съдебна зала се напрегнала, тъй като съдията не чул прочитането на протокола, но взел становището на обвинението, при отправени искания за констатиране на противоречия. Посочва се от процесуалния представител, че при неявяване на съдебен заседател от председателя на съдебния състав било разпоредено да чакат в залата, при което съдебното заседание вместо в 09.00 ч. стартирало в 11.00 ч. и продължило до 13.40 ч. като отразяванията в протокола били други.

Съставът на съда не прочел нито едно експертно заключение като исканията за прочитане на защитата и със замяната на експерти били правени от състава „на тъмно“. Всички изброени обстоятелства според процесуалния представител са нарушили принципа за безпристрастност.

Съдът не е разгледал доказателствените източници поотделно и в съвкупност. По приетата СППЕ въпросите на защитата са били отклонявани, а поведението на пострадалия по лазене до автомобила, търсене на нож и наръгване на подсъдимия не подкрепят обвинителната теза, че пострадалия е изпитал основателен страх.

Адв.Д. настоява, че при разигралите се събития парите на Л. са били върнати, телесни повреди са понесли и св.Г. и подс.Л., поради което е бил налице умисъл за причиняване на телесна повреда, но не и за закана за убийство, още повече, че пострадалия се е оплакал първоначално за отнетото му МПС. Деянието е съставомерно по чл.130, ал.1 от НК и от обективна и от субективна страна, но не и по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, като с 3 квалифицирането на деянието по чл.144, ал.3 от НК съдът е нарушил материалния закон.

Според адв.Д. мотиви за определяне на наказанието в съдебния акт като вид, срок и начин на изтърпяване липсват. Подсъдимият Л. е неосъждан, криминално непроявен, сам отглеждащ детето си, трудово ангажиран и се ползва с авторитет по месторабота и местоживеене, като определянето на вида и размера на наказанието от съда е декларативно.

Отправят се алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, оправдаване на подзащитния и и/или намаляване на срока на наказанието с приложение на чл.66, ал.1 от НК и/или потвърждаване на размера на наказанието, но с приложение на чл.66, ал.1 от НК.

С определението си по реда на чл.327 от НПК въззивният съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие пред въззивната инстанция.

В писмени изложения от страна на защитника на подсъдимия пред въззивната инстанция адв.Х.К. е посочил, че съдът от първата инстанция неоснователно е отхвърлил исканията на защитата за разпит на поемните лица И.П., С.Ч. и В.С. във връзка с така откритата гилза, както и искането за повторна физико-химична експертиза. Съдът в заседанието на 02.03.2024г. е отказал прекъсване на заседанието с цел консултация на подсъдимия със защитника му и така е било осуетено сключване на споразумение, което е рефлектирало върху правото му на защита. СППЕ по делото са били изготвени от експертите без съобразяване с обясненията на подсъдимия и съдът не е отчел това. Съдът е възприел, че изстрелът е произведен от подсъдимия въпреки доказателствата, че е стрелял дни по-рано на стрелбище и изявленията на вещите лица по ФХЕ и Балистичната експертиза, които не установяват давност на изстрела. Защитникът настоява, че съдът не е аргументирал въобще при доказателствения си анализ приложението на чл.12 от НК. Настоява се, че Л. се е намесил първоначално, за да преустанови физическото насилие над свидетелките В. и И..

Впоследствие пострадалия Г. пръв е използвал нож и е нанесъл удари с него на подсъдимия, при което Л. е получил тежки прободно-прорезни рани в областта на гърдите/рамото и разрез на корема, като в този момент е бил изложен на реален и непосредствен риск за живота си като неговите действия са били изцяло насочени към отблъскване на нападението с нож от страна на Г.. Според адв.К. отбраната /употребата на физическа сила, дръжка на оръжие или евентуален изстрел/ е превишила необходимото за отблъскване на нападението, като това несъответствие е пряко предизвикано от факта, че Г. е нападнал подсъдимия Л. с нож годен да причини смърт. Според адв. К. свидетелките И. и В. са описали състоянието на Л. след инцидента, като изключителната му уплаха и състояние на афект не са изследвани от съда. Липсата на мотиви от страна на съда по съществения факт, а именно че подсъдимия е бил нападнат с нож представлява едновременно нарушение на чл.305, ал.3 от НПК, чл.348, ал.3, т.2 от НПК и чл.15 от НПК.

Процесуалният представител настоява, че съдът не е отчел противоречията между показанията на пострадалия и на свидетелките И. и В., доколкото би стигнал до извод, че намесата на Л. е била реакция на противоправното поведение на Г. спрямо трети лица, като 4 показанията на двете свидетелки са селективно преценявани единствено в частите им подкрепящи версията на пострадалия, като не е отчетено съдържанието им за това, че не са възприели оръжие у Л. при излизането му и не са чули изстрел.

Пострадалият в своя разказ е омаловажил употребата от него на нож и нараняванията, които е причинил на подсъдимия, а при предявяването на вещественото доказателство се е установило, че това е касапски нож, а прободните рани на подсъдимия са живото застрашаващи и в този смисъл съдът е игнорирал интензитета на нападението.