Решение № 69 от 14.07.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Елин Пелин, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20251820200097 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „МЕГАКОРН – Т“, ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес: гр. София, район ...., бул. ”....“, № 19, ет.3 с управител Р.С. Г.а срещу електронен фиш серия К № 5508149 по описа на ОД МВР София, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. С жалбата се иска електронният фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, поддържа жалбата с писмена молба.

Административно-наказващият орган – ОДМВР София, редовно призовани не изпращат представител. С писмени становища изразяват искане електронният фиш да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Изразяват аргументи в подкрепа на искането.

1

РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.

Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от електронен фиш серия К № 5508149 по описа на ОД МВР София, същият е издаден срещу „МЕГАКОРН – Т“, ЕООД, ЕИК .... с управител Р.С. Г.а, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че: На 26.12.2021 год. в 14,16 часа в обл.Софийска, общ.Елин Пелин, АМ Хемус км.32+000, посока /София-Варна/ при ограничение на скоростта от 80 км/ч. с въведено ограничение с ПЗ В-26 при отчетен толеранс -3 км. /%/ нарушението е установено и заснето с АТСС АRС S1 насочено към гр.Варна МПС .... вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер .... извършено нарушение за скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с1 разрешена стойност на скоростта 80 км/h; установена стойност на скоростта 96 км/h; превишена стойност на скоростта 16 км/h. Собственик на когото е регистрирано МПС ползвател: МЕГАКОРН – Т“, ЕООД, ЕИК .... с представител Р.С. Г.а, ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.София, р-н Средец, бул. „....“ № 72, ет.3, ап.16.

Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение на ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за заснемане на нарушенията на правилата за движение тип 11743с1 за което от Български институт по метрология е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027 г..

Представен е Протокол № 43-СГ-ИСИС/05.10.2021 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH САМ S1 с фабричен №11743с1, в който е отбелязано, че обхвата на измерване е от 10 км./h до 300 км.h; грешка при измерване на скоростта + 3 км/h до 100 км/h и + 3 % над 100 км/h, както и че средството за измерване съответства на одобрения тип.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява и от 2 приложените по делото писмени доказателства: Електронен фиш, серия К, № 5508149 от 26.12.2021 г. от АИС-АНД на МВР, протокол от проверка № 42СГИСИС от 05.10.2021 г. на Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM SI, с инвентарен №11743C1 от БИМ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ, 2 броя заповеди, относно утвърждаване образец на електронен фиш на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към заповедта, снимков материал № 11743С1/ 0394710 от 26.12.2021г., протокол за използване на АТСС с „ARH CAM SI", с инвентарен №11743С1 от 26.12.2021 г., справка за собственост на МПС с рег.№ .... от ИИС на МВР, АИС-КАТ, разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на електронен фиш серия К, № 5508149 от 13.03.2025 г., писмо изх.№11-00548 от 09.05.2025г. и приложени към него заповеди схеми,

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с електронния фиш и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

С жалбата е направено възражение за погасяване на отговорността поради настъпване на погасителна давност. Тези доводи съдът намира за неоснователни. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Прочита на тази норма сочи, че по отношение на административно-наказателните производства, следва да се прилагат разпоредбите на чл.80 от НК и такава е съдебната практика обективирана и в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на колегиите на ВАС и ВКС. Според чл.80, ал.1 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години относно административно-наказателните производства, при които предвидените наказания са глоби и лишаване от права. Със съставянето на електронния фиш се поставя началото на административно наказателното преследване срещу дееца. Според чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето във връзка с издадения административен акт, но съгласно чл.81, 3 ал.3 от НК независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК. В случая административнонаказателното производство е образувано за нарушение извършено на 26.12.2021 г. и приложима е разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, като абсолютната давност следва да е в размер на четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на административното нарушение.

Настоящото деяние е извършено на 26.12.2021 г., поради което се налага извод, че абсолютната погасителна давност към настоящия момент не е изтекла.

Според чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Правната уредба за констатиране на нарушения с автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е регламентирана и в чл.2 от Наредба № 8121з–552 от 12.05.2015 г., като в чл.3 се посочва, че за установените от автоматиризирани технически средства и системи нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система. От друга страна според чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП органите по контрол за спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство и заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, който е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред.

В случая в представения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система са посочени началото и края на измерването като часове, мястото за контрол, режима на измерване стационарен, посоката на задействане от гр.София към гр.Варна; мястото където е било позиционирано средството за измерване; максимално разрешената скорост 80 км/ч съгласно пътен знак В26.

4

Несъмнено засичането и заснемането на скоростта на движение на моторното превозно средство в процесния случай е станало на посочения в ел.фиш участък от АМ Хемус, км.32+000 където жалбоподателят е управлявал лек автомобил с регистрационен номер ...., което се установява и от представения снимков материал съдържащ локация на мястото и GPS координати.

В случая, съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съдържа данните, които следва да бъдат вписани в него, съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - ОД на МВР София, мястото – АМ Хемус, Община Елин Пелин, Софийска област, км 32+000 посока от гр.София към гр.Варна, датата и час на извършване на нарушението – 26.12.2021 г. в 14,16 ч.; регистрационният номер на моторното превозно средство и собственикът, на когото е регистрирано - фирма „МЕГАКОРН-Т“ ЕООД с управител Р.С. Г.а, като са посочени ЕИК на юридическото лице и ЕГН на управителя на дружеството; описание на нарушението - управление на лек автомобил с превишена скорост – от 16 км/ч, при ограничение от 80 км/ч. въведено с пътен знак В-26.

В съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването и законосъобразно е приета скорост на движение на автомобила от 96 км/ч.. Ясно е конкретизирана и нарушената разпоредба чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, размерът на глобата – 50.00 лева, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане - 14-дневен срок в БНБ по указаната сметка. В този смисъл съдът намира, че в случая не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, свързани с липсата на задължителни реквизити изчерпателно изброени в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

По изложените съображения доводите изложени в жалбата, че в електронния фиш не е посочена датата на издаването, техническото средство заснело шофьора и кой е издателя на фиша и каква е неговата компетентност и това е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице се явяват неоснователни, доколкото както бе посочено по-горе процесният електронен 5 фиш съдържа минимално изискуемите реквизити установени от законодателя и коментирани по-горе, които позволяват на наказаното лице да организира по адекватен защитата си.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като същият се е движел със скорост над допустимата при разрешена за конкретния пътен участък скорост от 80 км/ч.

Касае се за нарушение извършено с моторно превозно средство собственост на юридическо лице. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, наказанието се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Затова няма необходимост административно-наказващият орган да издирва водача на МПС, след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.

Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС - чл.188, ал.2 от ЗДвП, поради което субект на посоченото от правна страна в процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено и само физическо лице. Последното означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в издадения електронен фиш следва по ясен начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице или на посочено от представителя лице, на което е предоставено управлението на МПС, а не на юридическото лице. В случая правилно административно-наказващият орган е наложил наказанието на физическото лице – законен представител на собственика на превозното средство, като едновременно с това е спазено и изискването на чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата да се посочи собственика на МПС, който е юридическо лице. В електронния фиш наказаното лице – управител на дружеството също е индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като съобразно изискванията на чл.188, ал.2 от ЗДвП органът наложил наказанието е отбелязал, че това лице се наказва в качеството му на законен представител на юридическо лице „МЕГАКОРН - Т“ ЕООД.