Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 35 от 15.02.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 251/2022
Вид
Решение № 35
Подписан
15.02.2023
В сила
17.03.2025
Състав
Ваня Ангелова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137б · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137б ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137б ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137в ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 342 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Сливен, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20222200100251 по описа за 2022 година

Предявени са пет преки частични иска на увредени лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД , ведно с акцесорни искове по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава.

В исковата молба ищците твърдят, че на 11.10.2021 г., в гр. Сливен, ул. „Банско шосе”, ищецът Р. Б., като водач на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***q спрял на червен светофар на кръстовището след завод „Светлина”, веднага след което бил ударен от движещият се зад него автомобил „Опел Астра” с рег. № ***, управляван от П. И. Г., който нарушил правила за движение по пътищата, като не успял да спре своевременно на червен светофар и ударил предностоящия му автомобил.

По случая било образувано ДП и постановено решение № 191/29.04.2022 г. по НАХД № 406/2022 г. на СлРС, с което П. Г. бил осъден с наказание глоба и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

Твърдят, че в резултат на удара, предностоящият автомобил бил изхвърлен напред и вдясно, като се ударил с предницата си в крайпътен електрически стълб. В автомобила пътували на предната дясна седалка З. Б. – съпруга на водача Р. Б., а на задната седалка били Б. К., заедно с двете си деца –Е. К. и А. К..

Твърдят, че в резултат на удара З. Б. получила счупване на дясна раменна кост с последваща оперативна намеса, с поставяне на остеосипорозни материали импланти и 11 пирона, като платила по-голямата част от материалите. Лечението продължавало, но съществувала опасност да не може въобще да си служи с дясната ръка. Възстановяването й 1 протичало бавно. С ЕР на ТЕЛК № *** г. й била определена 60% инвалидност.

Твърдят, че ищецът Р. Б. получил отлепване на дъното на стъкловидното тяло на дясното око, а дъщерята Б. К. и двете деца получили натъртвания и охлузвания по телата си. Всички получили силна уплаха и остра стресова реакция, които не били отзвучали и до сега.

Твърдят, че освен повърхностни травми на главите, майката и двете деца получили смесено тревожно депресивно разстройство, което не е отзвучало, а причинените на Б. К. уплаха и стрес прераснали в заболяване, което понастоящем се нуждаело от лечение при психолог и психиатър. Предписани й били силни успокоителни, включително такива със зелена рецепта.

Твърдят, че цялото семейство по време на ПТП изпаднало в паника. Всички изживели шок и страх за живота си, а децата пищяли и плачели. Майката Б. К. изпитала страх както за своя живот така и на двете си деца, тъй като въобще не знаела дали ще оцелеят при удара. За двете деца се грижела единствено майката, тъй като баща им починал, те били единствено на грижите на майка си, която била психически нестабилна.

Твърдят, че и двете деца са консултирани с клиничен психолог, който изготвил доклад, според който детето Е. е с активирана силна стресова реакция и преживяване на заплашеност на неговото и близките му здраве, а при А. не преработвала активно преживяното, което щяло да доведе до по-късни травматични промени.

Твърдят, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП била застрахована по застрахователна полица „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна към датата на ПТП. В отговор на подадената застрахователна претенция до ответника, с писмо от 01.03.2021 г. ги уведомил, че отказва да им заплати застрахователно обезщетение.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да им заплати следните обезщетения за неимуществени вреди: на ищеца Р. С. Б. - сумата 5000лв.- частичен иск от общо 18 000лв, на ищеца З. А. Б.- сумата 80 000лв.- частичен иск от общо 120 000лв и сумата 2436лв.обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в разходи за лечение, описани на стр.6 от исковата молба; на ищеца Б. Р.а К.- сумата 5000лв.- частичен иск от общо 30 000лв; на ищеца Е. Ю. К. чрез неговата МЗП Б. Р.а К. – сумата 3000лв. - частичен иск от общо 18 000лв, на ищеца А. Ю. К. чрез нейната МЗП Б. Р.а К. – сумата 3000лв.- частичен иск от общо 18 000лв,

Претендира се и законна лихва върху всяко обезщетение, считано от 01.12.2021г до окончателното им изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Не оспорва наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на увреждащия автомобил.

2

Не оспорва, че с влязло в сила решение по НАХД № 406/2022г на СлРС, водачът на застрахования лек автомобил е признат за виновен и осъден.

Оспорва, че ищците с изключение на З. Б. са претърпели описаните в исковата молба вреди, тъй като водачът на увреждащия автомобил бил осъден с решението по НАХД № 406/22г на СлРС единствено за това, че причинил средна телесна повреда на З. Б.. З. и на 20.06.2022г й било платено застрахователно обезщетение за вреди в размер на 12 500лв.

Оспорва размера на предявените искове като прекомерно завишени с оглед претърпените вреди, принципа за справедливостта и съдебната практика.

Оспорва описаните в ИМ увреждания на ищците и че същите са в причинна връзка с процесното ПТП.

Оспорва твърде високия интензитет на болки и страдания, както и остатъчните последици от произшествието.

Твърди, че отлепянето на дъното на стъкловидното тяло на дясното око на Р. Б. не е в резултат от процесното ПТП, а в резултат на предходни страдания и проблеми с очите.

Свиването на стъкловидното тяло на окото било естествен процес при стареене и около 50% от хората около 60 г. възраст го получавали. Освен това, при постъпване на ищеца в лечебно заведение непосредствено след ПТП, не били открити някакви травми или отклонения от здравния статус и същия не е споделял за настъпили офталмологични проблеми.

Оспорва се предявеният от З. Б. иск за имуществени вреди по размер, както и необходимостта от плащанията, за които са представени фактури и касови бонове. Нямало доказателства, че тези разходи са направени по повод на получените при ПТП травматични увреждания.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на З. Б., тъй като същата пътувала в автомобила или без поставен предпазен колан или с неправилно поставен колан.

Оспорва исковете на ищците Б., Е. и А. К.и. Оспорва твърдените им, че са пострадали лица от ПТП.

Оспорва наличието на причинна връзка между твърдените и недоказани психически страдания и процесното ПТП.

Твърди, че като участници в ПТП - Б., Е. и А. К.и изпитали кратковременен страх, което било нормална реакция.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Б. К., която пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан, а по отношение на двете деца Е. и А. - без изискуемите от закона системи за обезопасяване на деца, с което допринесли за настъпване на вредите, поради което следва да намери приложение чл. 51 ал.2 ЗЗД. Оспорва се и акцесорните искове за законна лихва.

3

В с.з. петимата ищци, ред. призовани, не се явяват. Всички се представляван от един процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважи.

Претендира разноски съгласно списък.

В с.з. ответникът - застраховател се представлява от пълномощник, който поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на исковете, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски съгласно списък.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Първите двама ищци са съпрузи, третият ищец е тяхна дъщеря, а четвъртият и петият техни внуци/ деца на третия ищец/.

На 11.10.2021г, ищецът Р. С. Велев управлявал лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***, в гр . Сливен, по ул. „Банско шосе”, посока от центъра в посока КАТ.

С него в автомобила пътувала съпругата му З. А. Велева, която стояла на предната дясна седалка, а на задната седалка стояли тяхната дъщеря Б. Р. К. заедно с двете си децаЕ. Ю. К. и А. Ю. К..

Автомобилът се движил по бул. „Банско шосе“, в района на магазин „Технополис“, в посока от север на юг, в дясната лента за движение. Водачът предприел спиране на забраняващ сигнал на светофара, като при скорост на движение от 50 km/h, спирането е било комфортабелно за около 24 метра.

В същото време, зад автомобила се е движил лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № .***, управляван от П. И. Г..

Този автомобил се е движил със скорост от около 57 km/h при опасна зона за спиране от около 39 метра..

Дистанцията между двата автомобила намалявала в резултат на относителната скорост на движение при предприето спиране от водача на „Опел Вектра“.

Водачът на „Опел Астра“ не се съобразил със спиращия автомобил „Опел Вектра“, като при достигане на разстояние около 21 m от мястото на удара възприел опасността. При това движение последвал удар със спрелия автомобил „Опел Вектра“ между челната част на „Опел Астра“ и задната част на „Опел Вектра“. При този удар автомобилът „Опел Вектра“ продължил движението си напред и надясно, като последвал втори удар в електрически стълб в дясно от платното за движение. Лекият автомобил „Опел Астра“ продължил движението си напред и леко наляво до пълното спиране в покой.

Скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Астра“ преди ПТП е била около 57 km/h, както и към момента на удара с автомобил „Опел Вектра“.

Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Опел Астра“ при определената скорост на движение е била около 39 метра.

В момента на удара автомобил „Опел Вектра“ е бил в покой.

4

Водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ е възприел опасността от удар на максимално възможно разстояние от около 21 m преди мястото на удара.

Технически съобразената дистанция, на която водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ следвало да предприеме спиране е не по-малко от около 39 m преди мястото на удара.

Водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“ е нямал техническата възможност да предотврати ПТП.

Техническата причина, довела до възникването на удара е технически неправилното действие на водача на лекия автомобил „Опел Астра“, който възприел опасността със закъснение и на разстояние по-малко от минималната дистанция зад автомобила „Опел Вектра“.

Технически правилно е при наличие на спрял автомобил в лентата за движение, водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ да предприеме спиране на разстояние не по-малко от опасната зона за спиране при съблюдаване на дистанцията зад автомобила „Опел Вектра“ и предприетите от водача на „Опел Вектра“ действия за спиране пред светофара.

Водачът и съпругата му на предните две седалки били с поставени обезопасителни колани, тяхната дъщеря Б. К. пътувала без поставен колан, а нейните две деца - без изискуемите от чл. 137б от ЗДвП системи за обезопасяване на деца.

С влязло в сила решение № 191/29.04.2022г по НАХД № 406/2022г по описа на СлРС, подс. П. И. Г. е признат за виновен и осъден за това, че на 11.10.2021г, в гр.Сливен, по бул.“Банско шосе“ до магазин Технолопис, при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № .***, нарушил правила за движение по пътищата – чл. 20 ал.1 ДвП , чл. 20 ал.2 ЗДвП, чл. 21 ал.1 ЗдвП, чл.6 ал.1 ЗДВп и чл. 12 ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на З. А. Б. от гр.Слиев,н изразяваща се в счупване на раменната кост на дясната ръка в нейния горен край в областта на хирургичната й шийка с формиране на множество фрагменти с дислокация, довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник,което е престъпление по чл. 343 ал.1 б.“Б4 вр. с чл. 342 ал.1 НК.

В резултат на същото ПТП, ищците претърпели различни телесни увреждания. Найтежко пострадала ищцата Зюбмюла Б., получавайки средна телесна повреда, а другите ищци - леки телесни повреди.

Ищецът Р. Б. получил автомобилна травма, изразяваща се в :