Определение № 1801 от 08.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1801 гр. София, 08.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501149 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 389 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 55272/13.05.2013 г. от М. Д. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр. София, *** срещу Определение № 7592/19.04.2013 г., по гр. д. № 17258/2012 г. на СГС, ГО, I-21 с., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявените искове и е оставено без уважение искането му за допускане на обезпечение на предявените искове, чрез налагане на възбрана върху притежавани от ответниците имоти.

Частният въззивник твърди, че атакуваното определение е неправилно.

Излага коментар на работата на съдията постановил атакуваното определение и на изложените в него мотиви. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното определение и освобождаването му от задължението да заплати държавна такса, като бъде допуснато и исканото обезпечение.

Жалбата е подадена в границите на срока по 275, ал. 1 ГПК, предвид данните за съобщаване на страната на 07.05.2013 г., от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С исковата молба, по която е образувано гр.д. № 17258/2012 г., на СГС, от М. Д. са предявени искове срещу Й. М., Х. М., Б. М., Министерство на вътрешните работи и ОД на МВР – Велико Търново. Претендира се осъждане на всички ответници, поотделно, да му заплатят причинени имуществени вреди, изразяващи се в загуби в размер на 745000.00 лв. и пропуснати печалби в размер на 22500000.00 лв., както и да му заплатят като физическо лице неимуществени вреди в размер на 150000.00 лв. Изложен е и втори петитум за 1 осъждане на тримата ответника солидарно да заплатят имуществените и неимуществени вреди в посочените по-горе размери.

В исковата молба е обективирано искане за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, както и искане за допускане обезпечение на предявените искове, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, описани в исковата молба и собственост на ответниците – физически лица.

След извършена преценка съставът на СГС, постановил атакуваното Определение № 7592/19.04.2013 г., с което исканията на ищеца, сега частен въззивник били оставени без уважение. Произнасянето е обосновано с непълно деклариране на обстоятелства от значение за извършване на преценка от съда, касателно имущественото състояние на страната.

Предвид изтеклия продължителен период от време от депозиране на частната жалба до произнасянето на въззивния съд жалбоподателят е задължен да представи актуална декларация за семейно и имотно състояние като такава е постъпила с молба вх. № 16253/16.06.2025 г. Видно от нея е, че молителят е семеен, страда от заболявания, не притежава недвижимо имущество и МПС, не притежава влогове, не получава заплата и наеми, няма дялово участие в дружества, не получава дивидент. Фирмата му ЕТ „Снемо Марс“ е без приходи и на загуба от повече от 10 години. Получава 609.60 лв. инвалидна пенсия. Декларира, че се издържа със средства от заеми и пари от роднини. Съпругата му също не получава доходи, получава инвалидна пенсия в размер на 517.40 лв. Няма непълнолетни деца, които да е задължен да издържа.

Произнасянето се преценява като правилно и в двете му части.

Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК - такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като при преценка на възможностите на лицето следва да се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други констатирани обстоятелства.

Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното състояние на лицето се извършва като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни за да заплати таксите по делото (така О № 389/20.06.2013 г., ч.гр.д. № 3691/2013 г., ВКС, IV ГО ).

Постоянната практика на ВКС се придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по делото му позволява заплащането на същата. (така О № 366/27.09.2010 г., гр.д. № 333/2010 г., ВКС, II ГО и О № 47/21.01.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 7154/2014 г. на ВКС, III г. о.).

Предвид изтеклия продължителен период от време от депозиране на 2 частната жалба до произнасянето на въззивния съд жалбоподателят е задължен да представи актуална декларация за семейно и имотно състояние като такава е постъпила с молба вх. № 16253/16.06.2025 г. Видно от нея е, че молителят е семеен, страда от заболявания, не притежава недвижимо имущество и МПС, не притежава влогове, не получава заплата и наеми, няма дялово участие в дружества, не получава дивидент. Фирмата му ЕТ „Снемо Марс“ е без приходи и на загуба от повече от 10 години. Получава 609.60 лв. инвалидна пенсия. Декларира, че се издържа със средства от заеми и пари от роднини. Съпругата му също не получава доходи, получава инвалидна пенсия в размер на 517.40 лв. Няма непълнолетни деца, които да е задължен да издържа.

В конкретния случай, извършването на посоченото по-горе цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса е било препятствано от самия частен въззивник, тъй като представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК е непълна и отчасти неточна. На първо място видно е, че са изброени редица заболявания и страната е посочила, без страната да представя доказателства в тази насока. В декларацията си молителят е декларирал липса на дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в търговски дружества. Въпреки това след извършена служебна справка в ТР при АВ, съдът установи, че в действителност молителят е управляващ, представляващ и съдружник в изключително голям брой търговски дружества, някои от които регистрирани и пререгистрирани наскоро – „Център за правна помощ, правна защита и справедливост“ Сдружение, рег. през 2023 г., „Сдружение морал и чест за България“ , рег. 2018 г., „Д и М Д.

Консултинг – Хауз“ ЕООД, пререг. през 2018 г. Други дружества са със значителен по размер внесен капитал – „Д И М Д. Капитал“ АД, „Д И М Д.

Дистилърс“ АД, в трети са апортирани недвижими имоти – „Княжество Д. Д.

Х.“ ООД, „Д. Д. - Х.“ ООД, „Голдберг Груп“ ООД, „ЦВМ Трейдинг Тръст“ ООД.

При това положение и при установеното наличие на непълно деклариране, правят невъзможно извършването на преценка от страна на съда, поради което това искане следва да бъде оставена без уважение, а постановеното в същия смисъл определение на съда следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до искането за допускане на обезпечение на предявените искове същото се преценява като неоснователно. Към момента на отправянето му исковата молба страда от нередовности, които най-напред следва да бъдат отстранени и същата приведена в съответствие с изискванията, разписани в чл. 127 и 128 ГПК, едва след което е възможно допускането на обезпечение.

Посоченото по никакъв начин не препятства правата на ищеца, който може да отправи ново искане за обезпечаване на исковете.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7592/19.04.2013 г., по гр. д. № 17258/2012 г. на СГС, ГО, I-21 с.

3

Определението подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му, пред ВКС на РБ по реда и при условията на чл. 280 ГПК Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4