Решение № 181 от 18.12.2019, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Административно наказателно дело 330/2019
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 18.12.2019
- В сила
- 27.05.2020
- Състав
- ДЕСИСЛАВА КОНСТАНТИНОВА НИКОЛАЕВА-ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ гр. Левски, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Илияна Петрова, и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №330 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „***“, гр.Левски, против Наказателно постановление №450230-F495437/19.07.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ към ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Наведен е довод за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не била спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не били посочени нарушените законови разпоредби. Не било посочено пълното наименование на нарушената наредба, което накърнило правото на защита на санкционираното лице, тъй като подзаконовият нормативен акт не бил свързан с по-горен по степен акт. Административно-наказващият орган не бил обсъдил доводите в депозираното писмено възражение срещу акта, както и не бил изложил мотиви защо не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Не били взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – че нарушението е за първи път, както и стойността на констатираната разлика в сумите. Изложени са съображения, че не била изяснена фактическата обстановка, като не били взети предвид обстоятелствата, че разминаването между отчетения от ФУ междинен оборот и паричните суми в портфейлите на сервитьорите се дължала на извършени плащания по междинни сметки, които поради разпореждането на проверяващите за спиране на работа и отчитане на оборота, не били приключени своевременно. Не било взето предвид обстоятелството, че продажбите били регистрирани в инсталираната програма „Детелина Лайт“, като след приключване на проверката висящите в програмата продажби били приключени и сумите във фискалното устройство отговорили на наличните у сервитьорите оборотни суми. Като процесуално нарушение е посочено още, че в наказателното постановление не било изписано местослуженето на актосъставителя съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, а само било отбелязано ЦУ на НАП, което затруднявало преценката за териториалната компетентност на проверяващия.
Иска се наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, алтернативно наказанието да бъде намалено до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Р.Р., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Излага съображения, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установявало, че деянието, извършено от жалбоподателя, не осъществявало състава на нарушението, за което бил санкциониран. Поддържат се изложените в жалбата съображения, като допълнителен довод за установената разлика в паричните суми е посочено обстоятелството, че сервитьорите разполагали в себе си и с лични средства, които не са могли да бъдат своевременно отчетени от тях при започване на проверката. Наведен е довод, че за налагането на имуществена санкция на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, следвало нарушението да е довело до неотразяване на приходи, който факт подлежал на установяване, доказване и вписване от наказващия орган. Такива констатации обаче не се съдържали в АУАН и НП. Поддържат се доводите за съществени процесуални нарушения, както и че деянието представлява маловажен случай по чл.28 ЗАНН. Иска се наказателното постановление да бъде отменено, при условията на евентуалност да бъде намален до минимума наложеното с НП наказание.
Ответникът по жалбата – ТД НАП – Велико Търново, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ц. Г., който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита нарушението за доказано от събраните в хода на съдебното дело доказателства, както и за неоснователни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи. Навежда довод, че процесното нарушение е формално, поради което не е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение. Излага съображения, че наложената санкция отговаря на установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, като е постановено наказание към минимума. Иска се наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят ЕТ „***“ стопанисвал търговски обект бистро „***“, находящ се в гр.Л., ул.“***“№*.
На 22.06.2019г. свидетелите Л.С.Ж., Н.П.Т. и Х.К.Д. – служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, извършили оперативна проверка на стопанисвания от жалбоподателя обект. Около 10 часа в обекта влезли свидетелите Н.Т. и Х.Д., които без да се легитимират извършили контролна покупка на кафе, за което им били издадени касови бележки. След като напуснали обекта, свидетелите Н.Т. и Х.Д., заедно със свидетелката Л.Ж. го посетили отново, като се легитимирали като служители на НАП. Извършена била проверка на фактическата касова наличност в обект, съхранявана у сервитьорите, които били на работа към момента на проверката, като била установена сума в общ размер на 54,40лв. Изваден бил междинен фискален отчет от находящото се в обекта фискално устройство „***” с ИН:***, съгласно който била разчетена касова наличност в размер на 12,60 лв. Проверката била извършена в присъствието на представляващия едноличния търговец, стопанисващ обекта, който бил уведомен от служителите на търговския обект. За установеното по време на проверката бил съставен Протокол №0373119/22.06.2019г.
На 27.06.2019г. представляващият едноличният търговец – В.П. И. се явил в НАП, офис Плевен за съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Същият представил относими към проверката документи, за което бил съставен протокол. Съставен бил АУАН №F495437/27.06.2019г. за това, че на 22.06.2019г. при проверка на процесния търговски обект била установена положителна разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката, в размер на +41,80 лв., която не била отразена чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми, с което била нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил съставен от св.Л.Ж., в присъствието на свидетеля П.Г.П. – ст.инспектор по приходите към ЦУ на НАП, и предявен лично на В. П. И., който го подписал, отбелязвайки, че има възражения, които ще представи писмен вид. В законоустановения срок било депозирано писмено възражение, в което са изложени съображения за незаконосъобразност на акта, идентични с тези, посочени в жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №450230-F495437/19.07.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Л.С.Ж., Л.Г.А., П.Г.П., Н.П.Т., Х.К. Т., С. М. И., А. Ю. А., както и от приетите писмени доказателства - Протокол за извършена проверка №0373119/22.06.2019г., АУАН №F495437/27.06.2019г., възражение срещу АУАН №F495437/27.06.2019г., Наказателно постановление №450230-F495437/19.07.2019г., 2 броя описи на парични средства, отчет от фискална памет, дневен финансов отчет, 3 бр. декларации от лице, работещо на трудово правоотношение, Протокол №1559791/27.06.2019г., Декларация за стопанисвани обекти, Договор за наем на недвижим имот, Договор за наем на общински имот, справка за продажба на артикули, справка за доставка на артикули, фактура и проформа фактура, Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелите Л.С.Ж., Л.Г.А., П.Г.П., Н.П.Т., Х.К. Т., тъй като същите са еднопосочни, безпротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото.
От посочените гласни доказателствени средства се установява безпротиворечиво установеното по време на извършената проверка, както и обстоятелствата по съставяне на АУАН и предявяването му на нарушителя. Даде се вяра и на показанията на свидетелите С. М. И., А. Ю. А., като еднопосочни и безпротиворечиви, вътрешно и помежду си.
Същите съответстват на показанията на останалите свидетели в частта им относно обстоятелствата по извършената проверка, а в останалата им част, изясняват начина на работа в процесния търговски обект, въвеждането и извеждането на стоки, започване и приключване на поръчка в стокова програма и фискалното устройство. Посочват, че част от парите в портмонетата на сервитьорите са били техни лични средства, с които са стартирали работния ден, за да имат такива за връщане на ресто на клиентите.
Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност, както и частни документи, неоспорени от страните.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и
АУАН, въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и от компетентни лица, съгласно представената Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
Не са налице процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта и НП. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление.
Неоснователни са изложените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, които са накърнили правото на защита на наказаното лице.
Не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че в НП не било отбелязано местослуженето на актосъставителя. Надлежно е посочена длъжността на съответното лице, като от събраните доказателства се установява, че същото е разполагало с необходимата компетентност за съставяне на АУАН.
Не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да накърнява правото на защита на наказаното лице обстоятелството, че не е изписано пълното наименование на нарушения подзаконов нормативен акт - Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Наредбата е индивидуализирана в достатъчна степен с посочването на нейния номер, дата на издаване, както и че е издадена от Министъра на финансите - Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Неоснователен е и наведения довод, че административно-наказващият орган не бил обсъдил изложените от санкционираното лице съображения в депозираното от него писмено възражение срещу АУАН и не бил изложил доводи защо намира същите за неоснователни.
Разпоредбите на ЗАНН не съдържат задължение за административно-наказващият орган да мотивира преценката си за основателност/неоснователност на направените възражения срещу съставения АУАН. На следващо място, правото на защита на санкционираното лице не е накърнено, доколкото доводите във възражението са наведени и в хода на съдебното производство и подлежат на обсъждане от съда.
Разпечатката съдържа 39 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f80864aa-925a-4386-8487-626fdfec6598