Решение № 113 от 02.04.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Дупница, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20251510201018 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

И. Й. И., с ЕГН **********, от гр. Б............,ул. Т. Ал.“, бл. ....... , ет....... е обжалвал в Наказателно постановление № 25-5310-000526, издадено на 21.1.2025 г. от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 178Ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 511.29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) евро, равняващи се на 1000 (хиляда) лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява, но е постъпило писмено становище от адв. Б. Б., в което е застъпено становище, че не доверителят му не е извършил описаното административно нарушение съгласно състава на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като е навлязъл частично в лентата за принудително спиране.Не представя нови доказателства, извън посоченото в жалбата. Претендира деловодни разноски.

Въззивната страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

В съпроводителното писмо е изразено становище за неоснователност на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че жалбата бъде уважена.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На жалбоподателя И. Й. И. е съставен АУАН, серия GA с № 4113913/07.09.2025 г. от А. Г., на длъжност мл. автоконтрольор при група КПДГПА, ОДМВР гр. Кюстендил, в присъствието на свидетеля М. К. затова, че на 07.09.2025 г., около 09. 54 часа, като водач на влекач „..........“, с рег. № ............., с прикачено полуремарке „............“, с рег. № ............., на път АМ А3 Струма, при км. 85+200, на път Перник-Дупница-Сандански-граница Гърция, е управлявал горепосочения влекач, като навлиза частично в лентата за принудително спиране и блъска странично, от ляво, авариралия лек автомобил, марка и модел „...........“, с рег. № ..........., който е бил с включени аварийни светлини, с водач И.Д. от с. Долна Мелна и пътник Б. С. от гр. София. От настъпилото ПТП са нанесени материални щети по автомобилите без пострадали. Водачите са изпробвани за употреба на алкохол и наркотични вещества и техните аналози, като пробите са отрицателни. Констатирано е нарушение по чл. 58, т. 3, пр.

1 -во от ЗДвП, а именно, че на автомагистрала се движи в лента за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на него или на пътниците в ППС и реализира ПТП.

От нарушението са претърпени имуществени вреди.

Съставеният АУАН е предявен на жалбоподателя на същия ден, в който е съставен и му е връчен. В графата за възражения такива не са отразени. В предвидения в разпоредбата н а чл. 44, ал. 1 от ЗАНН седмодневен срок също не е направено писмено възражение от жалбоподателя.

Съставен е Протокол за ПТП № 2025 1044 50489 1 от 07.09.2025 г. в 11:23 ч.

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление Наказателно постановление постановление № 25-5310-000526, издадено на 21.1.2025 г. от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, упълномощен със Заповед № 1821з- 1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което на И. Й. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева/511. 29 евро, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца на основание чл. 178Ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. АНО е възприел същата фактическа и правна обстановка описани в АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на актосъставителя Г. и свидетеля по акта К., както и от приобщените писмени доказателства по делото – АУАН, НП, Протокол за ПТП, сведения от актосъставителя, свидетеля по акта и пострадалия от ПТП, ведно с приложени от него молба и медицински документи, справки от Началник Група „КПД ГА“, Докладна записка.

Жалбата е подадена в срокът предвиден в закона, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледа по същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на 2 административно-наказателното производство. В този смисъл съдът намира, че изложените в жалбата твърдения за допуснати в административно наказателното производство процесуални нарушения са неоснователни. Съдът счита, че описанието на нарушението в АУАН е достатъчно ясно и пълно и същото съответства на посочената като нарушена в него разпоредба на ЗДвП. Ето защо съдът прие, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност. Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. АУАН съдържа задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл. 42-43 от ЗАНН. Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити. Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Настоящият съдебен състав при, че със събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите Г. – актосъставител и К. – свидетел по акта се доказа, че жалбоподателя И. И. е осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП.

Показанията на свидетелите са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си, логични са и съдът ги кредитира изцяло.

В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

От изложеното в обстоятелствената част на акта, от обясненията на жалбоподателя, изложени в жалбата и от показанията на свидетелите се установява, че АУАН, а впоследствие и обжалваното НП са издадени по повод движение в лентата за принудително спиране, без видими здравословни проблеми на него или на пътниците вътре във влекача или без повреди на ППС.

Липсва възможност за достигане до извод за допуснато нарушение на процесуалните правила, очертани в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, още по – малко такова, което да се квалифицира като съществено такова, каквото е актуалното виждане в практиката на съдилищата. Критерият за това дали едно процесуално нарушение може и следва да се квалифицира като съществено, както бе посочено, е този, основан на преценката дали с допускането му се е стигнало до накърняване правото на защита на жалбоподателя Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно на т. 3, т. 4 и т. 5 от цитираната разпоредба – посочване на дата и място на деянието и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и относно правната квалификация. По този начин отправеното административнонаказателно обвинение изначално е изградено на годна основа на отправените твърдения досежно всеки един от 3 основните признаци на деянието – а именно управлението на МПС, което следва е ясно и безпротиворечиво индивидуализирано – с посочване на марка и модел, най – малкото за да бъдат обезпечени изводите на съда по същество както и датата и мястото, на които това е станало. Доводите на жалбоподателя в обратна насока се явяват изцяло неоснователни, след като горните изисквания са изпълнени.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи, че в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато процесуално нарушение, налагащо отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Установено е, че на въпросните дата и час И. И. е управлявал МПС като се е движел в лентата за принудително спиране без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство. Направеното възражение, че се движел частично в лентата за принудително спиране и поради това обстоятелство не е консумирал състава на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, тъй като липсва предвидено нарушение в закона при частично навлизане в лентата за принудително спиране, е изцяло неоснователно. Движението в лентата за принудително спиране дали е частично или изцяло, не води до намаляване на отговорността. Описаното нарушение е коректно, отразяващо обективната действителност, същото е ясно и разбираемо, с което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 58 от ЗДвП, чиито адресат се явява и не попада в категориите, за които е предвидено изключение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно повреда на ППС и здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.

От събрания доказателствен материал се установи от субективна страна умисълът за извършване на административното нарушение, каквато е единствено възможната в случая форма на вина, а наличието на противоправно поведение не може да се изключи от преценката на контролните органи дали точно за това или за някое друго измежду допуснатите нарушения да бъде ангажирана отговорността му.

Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните по - горе разпоредби.

Законодателят не е предвидил възможност за съобразяване на размера на предвиденото наказание „Глоба“, като размерът на наложената глоба съответства на материалния закон и предвидено в приложимата санкционна разпоредба.

4

Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние.

Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. В случая наказанието глоба в разпоредбата на чл.

178Ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е във фиксиран размер на - 1000 (хиляда) лева /511. 29 eврo, както и 3 (три) месеца лишаване от право да управлява МПС и настоящия съд няма правомощия да го редуцира.

Поради изложеното съдът намира за правилно определено наложеното наказание, като същото би изпълнило целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите.