Решение № 260029 от 20.06.2022, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр. Велинград, 20.06.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - ВЕЛИНГРАД, III състав, в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица

Василева при секретаря Виолета Шаркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1061 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** (участваща като главна страна, както на лично основание, така и на основание чл. 227 от ГПК, конституирана като наследник по закон на мястото на починалите в хода на производството ищци Г.К.С., ЕГН **********, починал на 01.02.2021 г. и И.К.С., ЕГН **********, починала на 20.03.2022 г.) против К. Милушев С., ЕГН ********** и Й.А.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с която се иска: 1) на основание чл. 108 от ЗС, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците К. Милушев С. и Й.А.С., че ищцата А.Г.П. е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл.

Пазарджик, със застроена площ (ЗП) от

51 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Костандово, общ.

Ракитово, обл. Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Костандово, ***-8А, на основание приращение

– чл. 92 от ЗС, и да осъди ответниците да предадат на ищцата владението върху процесната 1/2 идеална част от сградата; 2) на основание чл. 108 от ЗС, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците К. Милушев С. и Й.А.С., че ищцата А.Г.П. е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл.

Пазарджик, със ЗП от 55 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Костандово, ***-8А, на основание договор за дарение и да осъди ответниците да предадат на ищцата владението върху процесната 1/2 идеална част от сградата.

В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, признато по обстоятелствена проверка, № 140, том 1, дело 329 от 05.05.1995 г., издаден от

Районен съд – Велинград, Г.К.С., ЕГН **********, починал на 01.02.2021 г. и ответникът К. Милушев С. са признати за собственици, на основание придобивна давност, наследство и делба, при равни квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях, на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, с площ от 1053 кв.м., с номер по предходен план: 556, квартал 47, парцел IV, с адрес на поземления имот: гр. Костандово, ***-8А, при съседи: имоти с идентификатори ***,

***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ***, със ЗП от 120 кв.м., а съгласно нотариален акт с площ от 112 кв.м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна. Към този момент Г.С. и ответникът К.С. били семейни. Поради това придобитата приживе от Г.С. 1/2 идеална част от имота била в режим на СИО със съпругата му И.С., ЕГН **********, починала на 20.03.2022 г., а придобитата от ответника К.С. 1/2 идеална част от имота била в режим на СИО със съпругата му – ответницата Й.С..

Ищцата сочи, че в имот с идентификатор

*** по КККР на гр. Костандово има построени шест сгради, а именно: сграда с идентификатор ***, със ЗП от 120 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със ЗП от 57 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор ***, със ЗП от 23 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор

***, със ЗП от 51 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор ***, със ЗП от 55 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор

***, със ЗП от 28 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.

С

Решение № 429/12.12.2019 г., постановено по гр.д. №

657/2019 г. по описа на Районен съд - Велинград, влязло в законна сила на 08.08.2020 г., била допусната между съделителите Г.С., И.С., ответникът К.С. и ответницата Й.С. делба на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1053 кв.м., представляващ УПИ IV-556, в кв. 47 по плана на гр. Костандово, както и на следните построени в него сгради, а именно: сграда с идентификатор

***, със ЗП от 120 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със ЗП от 57 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор ***, със

ЗП от 23 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и сграда с идентификатор ***, със ЗП от 28 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. Със същото решение съдът отхвърлил, като неоснователен, предявеният от Г.С. и И.С. против К.С. и Й.С. иск за делба на построените в горепосочения поземлен имот сграда с идентификатор ***, със ЗП от 51 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор ***, със ЗП от 55 кв.м., бой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.

С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22, том V, н.д. № 643/02.07.2019 г. по описа на Служба по вписванията при Районен съд-Велинград Г.С. и И.С. прехвърлили на дъщеря си – ищцата А.П. притежаваната от тях общо 1/2 идеална част от горецитирания поземления имот с идентификатор ***, ведно с 1/2 идеална част от построените в него сграда с идентификатор

***, сграда с идентификатор ***; сграда с идентификатор

***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Запазили си правото на собственост само върху сграда с идентификатор ***.

Ищцата А.П. твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ***, на основание чл. 92 от ЗС, като приращение към дворното място, както и че е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ***, на основание договор за дарение от родителите й - Г.С. и И.С., като последните двама са били собственици на същата сграда на основание чл. 92 от ЗС, като приращение към поземления имот. Останалата 1/2 идеална част от сграда с идентификатор *** и 1/2 идеална част от сграда с идентификатор *** е собственост на ответниците К.С. и Й.С.. Сочи, че ответниците владеят изцяло двете сгради и не са допускали ищцата и родителите й - Г.С. и И.С. да влязат в тях, с което обосновава правния си интерес от водене на предявените ревандикационни искове. Твърди, че Г.С. и И.С. никога не са давали съгласие ответниците да строят свои сгради в съсобствения им имот, нито са им учредявали право на строеж. Изтъква, че сграда с идентификатор *** е построена в периода 1985 г. – 1986 г. от покойния Г.С. и брат му Милуш С. – баща на ответника К.С., а сграда с идентификатор *** е построена през 1993 г. – 1994 г. от Г.С. и ответника К.С.. Сочи, че ответниците никога не са оспорвали правото на собственост на ищцата и родителите й върху процесните две сгради, както и че никога не са заявявали на когото и да е от тях, че считат тези сгради за изключителна тяхна собственост и че владеят същите само за себе си.

Моли за уважаване на предявените искове.

Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците К.С. и Й.С., в който излагат съображения за неоснователност на предявените ревандикационни искове. Оспорват твърденията в исковата молба, че сграда с идентификатор *** е построена съвместно от Г.С. и брат му Милуш С.

– баща на ответника К.С., а сграда с идентификатор *** е построена от Г.С. и ответника К.С.. Ответниците твърдят, че сграда с идентификатор *** е изключителна тяхна собственост, а сграда с идентификатор *** е индивидуална собственост на ответника К.С..

Ответниците К.С. и

Й.С. поддържат, че с Декларация по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) на 11.05.1979 г.

Анка К. Кънева и Г.К.С. са дали съгласието си Милуш К.С. да построи лятна кухня на свое име в парцел II - 556, в кв. 47 по плана на с. Костандово, както и че на 28.04.1979 г. е разрешено строителство на лятна кухня. През 1979 г. Милуш К.С.

– баща на ответника построил лятната кухня (сграда с идентификатор ***) със съгласието на

Анка К. Кънева и Г.К.С. и оттогава до датата на смъртта си – 29.06.1987 г. владял въпросната сграда като своя. След смъртта на Милуш К.С., владение върху сградата повече от 10 години открито осъществявали неговите универсални правоприемници – наследниците му по закон М. К.С., К. Милушев С. и Пенка Милушева С., които придобили собствеността върху нея по давност. Впоследствие с договор за доброволна делба, обективиран в Нотариален акт за доброволна делба № 1881, том 1, рег. № 2581, дело № 186/2019 г. на Нотариус Симеон Даскалов, вписан в СВ - Велинград под акт № 118, том 1/12.06.2019 г., вх.рег. № 1057, дв. вх. рег. № 1056, М. К.С., К.

Милушев С. и Пенка Милушева С. извършили доброволна делба на сграда с идентификатор ***, като същата била предоставена в дял на ответника К.С., като за уравнение на дяловете си съделителите

М. К.С. и Пенка Милушева С. заявили, че получили други активи от наследството на общия им наследодател.

Ответниците К.С. и

Й.С. твърдят, че сграда с идентификатор *** е тяхна индивидуална собственост.

Излагат, че тази сграда е построена от тях двамата в периода 1996 г. - 1997 г., като предназначението на строежа е „Дърводелска работилница“. Твърдят, че от построяването на сградата, в продължение на повече от 10 години, открито са я владели само те като своя, без някой друг да е оспорвал правото им на собственост или пък да е предявявал претенции към сградата, поради което са я придоби по давност. Поддържат, че ищцата и родителите й не са вложили средства за построяването на процесните две сгради, нито са участвали в строителството им.

Предвид изложеното ответниците молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажират доказателства.

Формулират доказателствени искания. Претендират разноски.

В срока за отговор на исковата молба са предявени следните насрещни положителни установителни искове за собственост: ответникът К.С. е предявил насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение А.П., че той е изключителен собственик на горепосочената сграда с идентификатор ***, на основание давностно владение и делба; ответниците К.С. и Й.С. са предявили насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение А.П., че двамата са изключителни собственици на горепосочената сграда с идентификатор ***, на основание давностно владение, считано от построяването на сградата през 1996 г. – 1997 г.

В насрещната искова молба ищците по насрещните искове - К.С. и Й.С. излагат съображения идентични с тези в отговора на исковата молба, поради което не се следва да бъдат преповтаряни.

Молят да бъдат уважени насрещните искове. Ангажират доказателства. Правят доказателствени искания. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответницата по насрещния А.П., в който намира същите за неоснователни. Оспорва твърденията, изложени в насрещната искова молба. Твърди, че при построяването и на двете сгради праводателят й - Г.С. е участвал със средства и със собствен труд. Сочи, че сграда с идентификатор *** е построена през периода 1985 г. – 1986 г. от Г.С. и брат му Милуш С. - баща на ищеца по насрещния иск К.С., а сграда с идентификатор *** е построена през периода 1993 г. – 1994 г. от Г.С. и К.С.. Никога, нито ответницата по насрещните искове, нито нейните праводатели, са давали съгласие ищците по насрещните искове да построят свои сгради в съсобствения имот, нито са им учредявали право на строеж. Поради тази причина сградите с идентификатори *** и *** са съсобствени между страните по делото. Ответницата по насрещните искове твърди, че договора за доброволна делба, обективиран в обективиран в

Разпечатката съдържа 50 от 161 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f80813ae-a768-4554-b76c-4de44e5c4026