Решение № 1777 от 11.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1777 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110102623 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, в която се излагат твърдения, че между „ЮтеКредит България” ЕООД и ответника е сключен Договор за кредит №****** от **.**.****г. като на последния е предоставена сумата от 1706,17 лв., която е следвало да бъде върната заедно с начислените лихви и такси в срок до **.**.****г. на 15 месечни вноски. Изтъква се, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **.**.****г. вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца, че първоначалният кредитор е упълномощил „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да съобщи на длъжника за цесията и че след уведомяването между страните е сключено споразумение от **.**.****г., с което И. Б. е признал дължимостта на сумата от 2608,90 лв. като е разсрочено плащането й за периода от **.**.****г. до **.**.****г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията по споразумението като за вземането за главница от 1706,17 лв. е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1885/2025г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която са подадени възражения. Изтъква се, че вземането е дължимо, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването му, както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на исковата претенция като изтъква, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. С оглед изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото 1 доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На **.**.****г. между кредитора „ЮтеКредит България” ЕООД и кредитополучателя И. Б. е сключен договор за кредит №******. Ищецът предоставил на ответника финансиране от 1706,17 лв., като със сумата от 1206,17 лв. е погасено задължение на последния по договор за кредит №*******, а разликата от 500 лв. е получена на каса на „Easy pay”.

Кредитополучателят се задължил да плати в срок до **.**.****г. на кредитора сумата от 2267,85 лв., представляваща сбор от предоставената главница, такса за разглеждане от 350,63 лв. и възнаградителна лихва от 211,05 лв., на 15 месечни вноски съгласно погасителен план.

Договорът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент от 18 % и при годишен процент на разходите от 56,50 %. На **.**.****г. между „ЮтеКредит България” ЕООД като цедент и ищецът като цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с което са прехвърлени непогасените вземания по процесния договор за кредит в общ размер на 2608,90 лв., включващ главница, лихви, неустойка и такса. Цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания и го упълномощил да уведоми длъжника за цесията. След уведомяване на ответника за цесията и поради липса на извършени от него плащания по договора за кредит, между страните е сключено споразумение за разсрочване на парично задължение от **.**.****г. Със споразумението е признат размерът на задължението по кредита от 2608,90 лв., плащането му е разсрочено до **.**.****г. на 18 месечни вноски и е уговорено основание за предсрочна изискуемост в случай на забава на длъжника. Последвало неизпълнение на осем от вноските по споразумението с падежи от **.**.****г. до **.**.****г. На **.**.****г. по заявление на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е издадена заповед за изпълнение срещу И. Б. по частно гражданско дело №1885/2025г., по описа на Великотърновския районен съд за вземанията от 1706,17 лв. за главница и от 63,50 лв. за договорна лихва за периода от **.**.****г. до **.**.****г., спрямо което е подадено възражение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер като за него са приложими разпоредбите на ЗПК. Същият отговаря на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ като преди сключването му на потребителя е предоставена посочената в чл. 8 от ЗПФУР преддоговорна информация. Първоначалният кредитор е изпълнил задължението си като е предал на длъжника сумата по кредита от 1706,17 лв., след което е последвало неизпълнение за връщането й съгласно погасителния план. Вземането валидно е прехвърлено по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД на ищеца като цесията е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника. В срока за изпълнение по споразумението от **.**.****г. отново не е извършено плащане, което е довело до изискуемост на вземането и до изпадане на длъжника в забава. Тъй като претенцията се отнася само за дължимостта на главницата, равняваща се на чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, в случая е без правно значение произнасянето по 2 възраженията на ответника за недействителност на договора. От изложеното се достига до извод, че претенцията за вземането за главница, за което е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1885/2025г., по описа на Великотърновския районен съд, е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото искането на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК е неоснователно като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да плати на ищеца сумата от 394,12 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 265,50 лв., представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по издаване на заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1885/2022г., по описа на Великотърновския районен съд. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно тъй като същото е под минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, което отговаря на липсата на фактическа или правна сложност на делото.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на И. Б. Б. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията” №4-6, сумата от 1706,17 лв. /хиляда седемстотин и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща главница по Договор за кредит №****** от **.**.****г., прехвърлена с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **.**.****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №689 от 04.06.2025г. по частно гражданско дело №1885/2025г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда И. Б. Б. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.

Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията” №4-6, сумата от 394,12 лв. /триста деветдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 265,50 лв. /двеста шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1885/2025г., по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско 3 дело №1885/2025г., по описа на Великотърновския районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4