Решение № 7708 от 15.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7708 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110105086 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на Н. Н. Н., за което са издадени Заповед № 135/18.01.2022г. и Заповед № 7129/18.01.2022г. на работодателя „Й Б“ ЕАД (с предишно наименование „Т Б“ ЕАД), както и за осъждане на последното да заплати на ищцата сумата от 14 637.95 лева (след допунато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска чрез увеличаване на размера му), представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 18.01.2022г. до 18.07.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.02.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, което било прекратено поради дисциплинарното й уволнение, за което били съставени Заповед № 135/18.01.2022г. и Заповед № 7129/18.01.2022г. на работодателя, връчени й при отказ на 18.01.2022г. Счита уволнението за незаконосъобразно, тъй като дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на едногодишния преклузен срок, предвиден в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ, започнал да тече от датата на извършване на вмененото нарушение на трудовата дисциплина- 20.10.2020г., поради което счита, че към датата на уволнението правото на работодателя да наложи наказание е било погасено. Наред с това, поддържа, че съдържанието на заповедта не е съобразено с изискванията, въведени с нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, като не е ясно конкретното правно основание, на което субектът на работодателска власт се позовава, като освен това е налице несъответствие между фактическото описание на деянието и придадената му от работодателя правна квалификация. Поддържа, че при определяне на наказанието не са взети предвид критериите по чл. 189, ал. 1 КТ- тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на служителя и дисциплинарното му минало. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете. Поддържа, че естеството на вмененото на ищцата нарушение- фалшифициране на подписа на клиент в договор за лизинг на базови 1 аксесоари, както и мащабите на структурата на дружеството не му позволяват своевременно да узнае за извършване на нарушенията от този тип, като това се случва едва след като клиентът, от чието име е сключен договорът и чийто подпис е подправен от служителя, подаде жалба. Поради това счита, че не следва да бъде поставен в несправедлива ситуация да не може да наложи наказание за извършеното нарушение на трудовата дисциплина и поради това поддържа, че с оглед конкретиката на този тип нарушения едногодишният срок за налагане на наказанието следва да тече от узнаване за нарушението. Твърди наред с това, че освен вмененото нарушение, за доказването на което е ангажирал извършване на независима почеркова експертиза, установила, че именно ищцата, а не посоченият в конкретния договор за лизинг клиент на дружеството, е подписала този договор, е констатирал още четири извършени през 2021г. от уволнената служителка аналогични нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа във връзка с довода на ищцата в тази насока, че от заповедта за уволнение ясно се установява, че описаното в него противоправно поведение е квалифицирано като „злоупотреба с доверието на работодателя“, изразяваща се в сключване на фиктивни сделки и фалшифициране на документи, което съгласно чл. 6 Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството е тежко нарушение на трудовата дисциплина, като позовавайки се именно на тази разпоредба от правилника, обосновава съответствие на тежестта на извършеното с тежестта на избраната за него санкция. Като самостоятелно основание за неоснователност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сочи недоказаността му по размер с оглед неизтеклия към датата на подаване на исковата молба шестмесечен период, за който е предявен. След допуснатото изменение на този иск оспорва размера му и с оглед на компонентите, които следва да бъдат включени в последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение, служещо като основа за определяне на обезщетението за оставане без работа поради уволнението.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ. предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до спорните 2 обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; Решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. и Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- трудов д о г о в о р № 436/08.12.2009г. и допълнителни споразумения към него, заповед № 135/18.01.2022г. и заповед № 7129/18.01.2022г. на работодателя, а и не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и поради това ненуждаещи се от допълнително доказване, правнорелевантните обстоятелства, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което последно заеманата от ищцата длъжност е била „заместник управител на магазин“ в ответното дружество, както и че трудовоправната връзка помежду им е прекратена по силата на процесната заповед за уволнение, считано от 18.01.2022г.

Настоящият съдебен състав намира оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание за мотивирана в степен, обезпечаваща възможността на наказания служител да узнае за какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е санкциониран, както и да се брани срещу това, поради което, следва да се приеме, че при изготвяне на заповедта са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че противно на поддържаното от ищцата в исковата молба, евентуално погрешно придадената на деянието правна квалификация или неясното посочване на същата чрез препращане към няколко възможни алтернативи не е от естество да обоснове извод за немотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото от значение за служителя, респ. за възможността на същия да узнае какво нарушение на трудовата дисциплина му е вменено, е фактическото описание на същото чрез посочване на времето, мястото, вида, начина на извършването му, каквито данни в случая се съръжат в процесната заповед за дисциплинарно наказване на ищцата.

Установява се от отбелязването върху самите заповеди, а и изрично се признава от ищцата с исковата молба, че заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение от 18.01.2022г. са й връчени при отказ на същата дата- 18.01.2022г. Същевременно в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е посочено, че се издава по повод получена на 18.10.2021г. в ответното дружество жалба от клиент, след проучаване на случая по която е установено, че на 20.10.2020г. ищцата Н. Н. е сключила договор за лизинг вместо клиент на ответника, като е положила подпис за този клиент в договора без негово знание и съгласие, с което е извършила грубо нарушение на вътрешните правила на дружеството.

С оглед на така възпроизведеното съдържание на процесната уволнителна заповед следва да се приеме, че датата на извършване на процесното нарушение е датата на съставяне на сочения за неистински документ- 20.10.2020г., като това е и началният момент на течението на предявидения в нормата на чл. 194, ал. 1 ГПК едногодишен преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание, изтекъл на 20.10.2021г. Процесното наказание по арг. от нормата на чл. 195, ал. 3 КТ, съгласно която дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, е наложено на 18.01.2022г. с връчване на оспорената заповед на ищцата, т. е. към момент, в който правото на работодателя да накаже виновно провинилия се служител е било погасено поради изтичане на предвидения за това преклузивен срок. С оглед на така установеното и на изрично наведения в исковата молба довод в този смисъл атакуваното дисциплинарно наказание следва да бъде отменено само на това формално основание, поради което безпредметно е обсъждането на останалите процесуални и материалноправни 3 предоставки за законосъобразността му.

За пълнота и въпреки липсата на изричен довод по отношение на предвидения в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ГПК двумесечен преклузивен срок, който тече от откриване на нарушението, следва да се изясни, че в случая и той е пропуснат от работодателя, доколкото съгласно собствените му твърдения е узнал за нарушението на 18.10.2021г. с постъпване в дружеството на жалба от клиент, а е наложил наказанието три месеца по- късно- на 18.01.2022г.

Ирелевантни са доводите на ответника, касаещи естеството на извършеното нарушение и невъзможността същото да бъде открито без подадена жалба от клиент и в продължителен период след извършването му, както и мащабите на предприятието, доколкото императивната норма на чл. 194, ал. 1 ГПК не въвежда разграничение относно началния момент на течение на предвидените в тази разпоредба преклузивни срокове според вида на нарушението или начина на организация на работата в предприятието на работодателя.

Противно на поддържаното от ответника, цитираната от него в писмената му защита съдебна практика на касационната инстанция е постановена по въпрос, касаещ мотивираността по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като са разгледани хипотези, при които моментът на извършване на нарушението е посочен в заповедта за уволнение не чрез конкретни дати, а чрез определен период от време, респ. при които нарушението се извършва чрез бездействие, каквато настоящата хипотеза не е.