Определение № 1842 от 03.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1842 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002900685 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, срещу въззивно решение № 162 от 29.11.2023 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в.т.д.

№ 164 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 39 от 22.03.2023 г., постановено от Окръжен съд – Плевен по т.д. № 124 по описа на съда за 2022 г. в неговата част, с която е осъден касаторът, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на Д. Ц. Д., ЕГН: ********** сумата над 50000 лв. до общо присъдената сума от 108000 лв. по главницата, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Алекзандър Митков Спасков, настъпила при ПТП на 19.02.2022 г. , с участието на застраховано при ответника МПС - т.а. „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ЕН1108КВ, управлявано от П.Ц.П., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и при допуснати съществени процесуални нарушения 1 превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, и липсата на всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Оспорва се правилността на изводите на въззивния съд в частта им, в която съдът е приел принос на пострадалия при ПТП и вредите в размер на 40 %, като според касатора с оглед данните по делото реалният принос на пострадалия е поне 70 %, поради съзнателния му избор да управлява мотоциклет със скорост 3 пъти по-висока от максимално допустимата, и да участва в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване. Сочи се, че съгласно приетата и неоспорена по делото САТЕ, пострадалото лице е имало възможност да предотврати процесното ПТП при положение, че се е движило със скорост в рамките на законоустановената за конкретния пътен участък, а именно 60 км/ч. Сочи се и че от страна на съда няма отчетен принос на пострадалия, който е управлявал МПС с 0,19 промила алкохол в кръвта.

Оспорва се изходната база на определеното за справедливо обезщетение от 180000 лв. за ищцата Д. Д., което касаторът намира за толкова голямо, че практически дори след намаляването му с 40 % до сумата от 108000 лв., е останало несправедливо високо в нарушение на чл.

52 ЗЗД. Претендира се, че в случая въззивният съд, като съд по съществото на спора, не е извършил дължащата се от него, според практиката на ВКС, цялостна преценка на обстоятелствата що се касае до приетото за справедливо обезщетение за неимуществени вреди и не е изложил собствени мотиви по спорните по делото обстоятелства, и установяващите ги доказателства, включително досежно справедливия размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди, съобразно конкретните обстоятелства по делото, твърденията и възраженията на страните.

Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и по същество – отхвърлянето на предявения срещу касатора иск за сумата над 50000 лв. до присъдения размер от 108000 лв. по главницата, със законните последици по отношение на лихвите и разноските, евентуално – намаляване размера на присъденото застрахователно 2 обезщетение, претендират се разноски за трите съдебни инстанции.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК с твърдения, че покриват специфичните критерии за селектиране на касационната жалба по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, се поставят въпросите:

1. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя?

2. При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционният съд относно: а) възприетия за справедлив размер на обезщетение от 180000 лв. в полза на Д. Д. и относно: б) възприетия процент съпричиняване от пострадалия в ПТП (неправилно занижен принос на пострадалия), и последвалия вредоносен резултат, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл.

235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, и самостоятелно да установи фактическата обстановка, и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?

Без да се конкретизира към кой от двата въпроса съответните обосноваващи ги твърдения се отнасят, както и по отношение на кой от тях, кое от двете основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 за допускане на касационно обжалване се поддържа /този по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК въобще не се обосновава с конкретни твърдения по смисъла на същата законова разпоредба, разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г./, в изложението общо се твърди, че съдът не се е произнесъл по наведените от застрахователя доводи за съобразяването на обстоятелствата и доказателствените средства, като неотчетени от първоинстанционния съд в обосноваване на размера на присъденото обезщетение, а липсата на мотиви в тази част от въззивното решение е формално проявление на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила - чл.

236, ал. 2 вр. с чл. 269, предл. второ ГПК - непроизнасяне със собствени 3 мотиви по доводите във въззивната жалба, и в съответствие с фактическите твърдения и доказателствата по делото. Твърди се, че въззивният съд е постановил решението си, като се е отклонил от задължителната практика на ВКС - т. 7 от ППВС № 17/1963 година, по въпроса за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и от практиката на ВКС, обективирана в решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, като не е решил правилно въпроса за приноса на пострадалия в ПТП и във вредите, вследствие на което същият е определен неправилно на 40 %, вместо на 70 %, съответно поради това съдът неправилно е присъдил обезщетение за репариране на претърпените вреди в завишен размер от 108000 лв. в полза на Д. Д..

По въпроса кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя, се цитира практика на ВКС, доразвиваща обективираната в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС по приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя, като функционална на отговорността на деликвента - решение № 749/05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО. решение № 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. Първо ТО на ВКС, като се твърди, че в противоречие със същата, в случая съдът не е извършил цялостна преценка на обстоятелствата, що се касае до приетото за справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

По въпроса за нарушаването от страна на въззивния съд на разпоредбите на чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал.2 и ал. 3 ГПК, се претендира противоречие на въззивното решение със следните решения на ВКС: № 157 от 11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г., Първо т.о., № 42 по гр.д. № 5488 / 2013 год. па IV г.о. ВКС, реш. № 42 по т.д.№ 799/2011 год. на II т.о. на ВКС, реш. № 36 по т.д. № 2366/2013 год. на II т.о. на ВКС, реш. № 197 по гр.д. № 7364/2013 год. па III г.о. на ВКС, реш. № 217 по гр.д. № 761/2010 год. на IV г.о. на ВКС, реш. № 146 по т.д. № 2687/2014 год. на II т.о. на ВКС, 4 вкл. цитираните в тези актове решения

Ответникът по касация не взема становище по жалбата.

Постъпила е и насрещна касационна жалба с приложено към нея изложение на основания за допускане на касационно обжалване, подадена от Д. Ц. Д., срещу същото въззивно решение в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено в неговата част, с която предявеният главен иск е отхвърлен за сумата над присъдената от 108000 лв. до общо претендираната от 200000 лв. по главницата, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане.

Ответникът – касатор, не взема становище по насрещната касационна жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявения срещу касатора иск в уважения му и от въззивния съд размер, съдът е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че: От приетото пред първоинстанционния съд заключение на автотехническата експертиза са установени фактите относно механизма на настъпилото на 19.02.2022 г. ПТП: сблъскване на две МПС, което е станало чрез транслационно движение на мотоциклет, управляван от пострадалия, към задната лява ъглова част на спрял товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ в полагащата му се пътна лента, тилен кос удар при сблъскване и движение на двете МПС след удара до окончателното им установяване на мястото, на което са намерени.

Съобразно заключението от 22.12.2022г. /л. 202- 221/ на в.л. В. Иванов, скоростта на водача на мотоциклета към момента на първоначален контакт при удара е била 178 км/ч, като ПТП е протекло в тъмната част на 5 денонощието. При движение на мотоциклетиста на дълги светлини в тъмната част на денонощието с максимално разрешената скорост от 80 км/ч (за мотоциклети извън населените места) и своевременно предприемане на спиране от водача към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме автомобила, той е имал възможността да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП. В допълнителното си заключение от 02.03.2022 г.

/л.277-289/ вещото лице е направило аналитични изчисления за скоростта към момента на първоначален контакт при удара на мотоциклета при възможни варианти: при надлъжно преместване на товарния автомобил „Форд“ на разстояние 11 метра, вследствие на удара, с отлагане на следи върху настилката от триене на ходови гуми - скоростта на процесния мотоциклет към момента на първоначален контакт при удара е 178 км/час; при надлъжно преместване на товарния автомобил на разстояние 11 метра, вследствие на удара между МПС, с търкаляне на ходови гуми (когато съответната скоростна кутия на МПС не е включена на скорост), скоростта на процесния мотоциклет към момента на първоначален контакт при удара е 140 км/час; при отсъствие на надлъжно преместване на товарния автомобил „Форд“, или минимално такова, след удара между МПС, скоростта на процесния мотоциклет към момента на първоначален контакт при удара е 96,98 км/час. От заключението на СМЕ се установява, че не доказано пострадалият да е управлявал мотоциклета в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че в резултат на ПТП, при което е загинал сина , ищцата е развила посттравматично стресово разстройство - каузално свързано с психотравмиращото събитие на 19.02.2022г., което надхвърля по силата си обикновените човешки преживявания и води до нарушение в социалната комуникация, емоционален срив, с нарушаване в стереотипите и активността.