Решение № 118 от 26.10.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Русе, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска при участието на секретаря В. Я. като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело № 20214500900269 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.

Постъпила е искова молба от ЗАД «Б.В.И.Г.» гр. София ЕИК ******* чрез адв. А. Д. – АК гр. София, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 288, ал.1 от Кодекс на Търговско корабоплаване /КТК/ във вр. с чл. 16 от Будапещенска конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища /CMNI/ и чл. 213, ал.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/ срещу „Р.“ ООД гр. Русе ЕИК ****** за заплащане на сумата от 224 942,87 евро, от които 211 185,27 евро регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 1100200600000110 от 20.09.2020 г. за вреди от частично погинал товар, приет за превоз с речна товарителница № 64L/21.09.2020 г. и 13 757,60 евро разходи за авариен комисар, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми, както и разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Излага съображения за това, че между него като застраховател и „Г.“ ЕООД, ЕИК ******, като застраховащ, е бил сключен договор за 1 застраховка „Застраховане на товари по време на превоз“, Застрахователна полица № 1100200600000110 от 20.09.2020 г., по която застрахован е товарополучателят „А.Т.Г.“ за превозвания български слънчоглед, реколта 2020 г. с бруто тегло 923 420 кг., с фактурна стойност 373 985,10 евро и застрахована сума от 411 383,61 евро. Товарът е следвало да бъде превозван по река Дунав от град Лом, България до гр. Енсдорф, Австрия, като превозвач е ответното дружество „Р.“ ООД, ЕИК ****** със самоходен товарен кораб Р.

VIII, регистриран под № 749 в пристанище Русе с УЕИН 02300096. За превоза на товара между изпращача „Г.“ ЕООД и превозвача „Р.“ е бил сключен Договор за речен транспорт № 3 от 14.01.2020 г. Слънчогледът от 923 420 кг е бил натоварен на кораба Р. VIII на 21.09.2020 г. в пристанище Лом, за което е била издадена Речна товарителница № 64-L/21.09.2020.

Представя доказателства за това, че по време на превоза до крайния пункт на разтоварване Енсдорф, Австрия, на 23.09.2020 г. Р. VIII се сблъсква с конвой Виена (BSR 1187 W.), собственост на Х. А.Л.К., като плавателното произшествие се е случило около 5.00 часа на 1051 плавателен км от р.

Дунав. Ищецът твърди, че плавателният съд на ответното дружество, движейки се срещу течението се е сблъскал с тласкаща композиция „Виена“, движеща се по течението на р. Дунав и в резултат на това „Р. VIII“ е получил пробойна в борда на кораба и в хамбара, като за да предотврати понататашното проникване на вода в товарното пространство и потъване на кораба, е заседнал на десния бряг на р. Дунав на 1051+200 км. За сблъсъка на корабите е бил съставен Протокол за разследване на плавателно произшествие от 01.10.2020 г. на Министерството на строителството, комуникациите и инфраструктурата на Република Сърбия.

Навежда доводи и представя доказателства за това, че в резултат на сблъсъка и настъпилите пробойни част от слънчогледа е бил загубен във водата на р. Дунав, а останалата част е била изложена на влага. За да бъде спасена част от стоката, която все още е годна и отговоря на изискванията на Договора за покупко-продажба между Г. ЕООД и А.Т.Г., са били предприети действия по претоварване на слънчогледа. За годността на слънчогледа е бил съставен доклад на SGS от 04.10.2020 г., в който е посочено, че годното количество слънчоглед след сблъсъка е в размер на 486 122 тона, които са били претоварени на друг кораб „Р. III“. Претоварването е станало на вода, за което в доклада на аварийния комисар има изрично отбелязване. Годният 2 слънчоглед, доставен и получен от А.Т.Г. на 12.10.2021 г. е в размер на 449 379 тона, което е било измерено на везна на пристанището при разтоварването на „Р. III“. При тези обстоятебства според него погиналият слънчоглед възлиза на 474 041 кг, като неговата стойност е 191 896,60 евро или 375 317,13 лева (449,379 тона х 405 евро на тон).

В деня на настъпване на сблъсъка - 23.09.2020 г., застрахователят „Булстрад“ е бил уведомен за настъпилата авария с Уведомление за щета от „Г.“ ЕООД. Рекламационно писмо е било изпратено и до „Р.“ на 25.09.2020 г. по имейл, от името на „Г.“ ЕООД и „А.Т.Г.“. На 26.11.2020 г. «Б.В.И.Г.» гр.

София като застраховател на превозвания товар е получил от получателя на товара „А.Т.Г.“ претенция за заплащане на обезщетение за погинал товар по застраховката Карго като на 06.05.2021 г. на собственика на товара „А.Т.Г.“ е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 211 185,27 евро, преведено по банковата сметка на адвокатското дружество представляващо интересите на „А.Т.Г.“, за което същите са били изрично упълномощени.

Обосновава активната си процесуална легитимация от нормите на чл. 288, ал. 1 КТК във вр. с чл. 213, ал. 1 от КЗ и във връзка с чл. 170, ал. 2 от КТК, по силата на които разпоредби със заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу виновния за щета превозвач до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В тази връзка развива доводи за това, че частичната загуба на товара на стойност 211 185,27 евро е в резултат на сблъсъка на кораб Р. VIII с конвой Виена (W.), на 1051 км като виновен за произшествието е кораб „Р. VIII“, който не е спазил Правилата за плаване по река Дунав и по тази причина превозвачът „Р.“ изцяло е отговорен и за разходите, които застрахователят и настоящ ищец «Б.В.И.Г.» гр. София е понесъл във връзка с назначения авариен комисар, който на място е констатирал произшествието и вредите от него, както и е присъствал на претоварването и доставката на спасения слънчоглед в общ размер на 19 110,10 евро до крайното местоназначение, с което обосновава претенциите си да бъде осъдено ответното дружество да му заплати така изплатеното застрахователно обезщетение и разходи за авариен комисар. Акцентира върху обстоятелството, че съгласно чл. 16 от CMNI и чл. 170, ал. 2 от КТК вината на превозвача се предполага, както и, че той носи отговорност за загуби в случаите на липса или повреждане на товара, 3 възникнали от момента на приемане на товара за превоз до момента на предаването или настъпили в резултат от забавяне на изпълнение на задължението за предаване на товара.

Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на ответника, с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на ответника, към който са представени писмени доказателства. Развити са доводи за недопустимост и неоснователност на иска. Ответното дружество твърди, че предявеният иск би бил допустим, макар и неоснователен ако нямаше сблъскване на кораби и обявена и призната обща авария, още повече, че в случая погиналият товар е погинал в резултат на преднамерени и разумни действия за неговото спасяване, както и това на кораба от обща за тях опасност, признати за обща авария. Намира предявеният иск за недопустим, доколкото отношенията възникнали помежду им във връзка с погиналия товар са вече уредени със спогодба, съгласно, съгласно чл. 9 от която страните считат отношенията си за „окончателно уредени, изяснени и безспорни“. Акцентира се върху обстоятелството, че така подписаната спогодба между страните е сключена въз основа на влязъл в сила Диспаш за разпределение на щетите по общата авария в съответствие с разпоредбата на чл. 302, ал.1 КТК, който диспаш е официален документ, подлежал е на оспорване по исков ред пред Софийски градски съд в едномесечен срок от обявлението в Държавен вестник, което не е сторено и към момента е влязъл законна сила официален документ. В подкрепа на изложеното приложено представя Спогодба от 27.7.2021 г., Диспаш и обявлението му в Държавен вестник бр. 45/28.05.2021 г.

Приема като безспорни обстоятелствата относно това, че е: 1. собственик на самоходен сухотоварен кораб „Р. VIII“, УЕИН: 02300096, плаващ под българско знаме, регистриран под №749 в пристанище Русе; 2. сключил Договор за речен транспорт с „Г.“ ООД, представен с исковата молба, като уточнява, че получателят на товара не е страна по този договор; 3. издал Коносамента, представен с исковата молба, в който А.Т.Г. са посочени като получател на товара; 4. на 23.09.2020г. „Р. VIII“ е бил блъснат от конвой, тласкан от м/к „W.“, но категорично оспорва, че сблъскването е станало по 4 вина на кораб Р. VIII“; 5. след сблъсъка годното количество слънчоглед е било натоварено на друг кораб на дружеството, а именно „Р. III“ и превозено до разтоварното пристанище.

Оспорва фактическата обстановка, пресъздадена от ищеца в исковата молба като невярна н непълна и подробно описва извършените от двата плавателни съда действия до момента на сблъсъка между тях, както и последващите такива.

Цитира изводите на диспашора относно това, че: „Капитанът на кораба, респективно вахтеният капитан, е предприел напълно адекватни и професионално обмислени действия за спасяване на общото начинание, а именно кораба и товара, както следва:

- Извършване на маневра за отклоняване при опасност от сблъскване с тласкан състав под управлението на м/к „W.“;

-Умишлено засядане на кораба в десния бряг на км 1051.2 на р.

Дунав, с цел предотвратяване потъването на кораба, след сблъскване;

- Предприемане на действия за установяване на мореходността на м/к „Р. VIII“;

- Претоварване на 486 122 кг (четиристотин осемдесет и шест хиляди сто двадесет и два кг) неповреден товар, на друг кораб “, както и, че „1. Със своите действия и извършени разходи, капитанът на самоходен сухотоварен кораб „Р. VIII“ е осъществил фактическия състав на „Дунавските правила за Обща авария от 1990 година“, явяващи се Приложение №5 към „Съглашение за общи условия за превоз на товари в международно плаване по р. Дунав“ (Братиславско съглашение), поради което признавам наличие на акт за обща авария;

2. Загубите и разходите, понесени за предотвратяване на опасността, както и последствията от събитията, застрашаващи имуществата, участващи в общото морско начинание, ще бъдат разпределени между кораба и товара, пропорционално на техните стойности.“

Развива подробни доводи относно отговорността на корабособственика съгласно КТК и Конвенция CMNI, като счита, че такава в случая не е налице. Позовава се на нормата на чл. 173, ал.1 КТК съгласно която „Превозвачът не отговаря за вреди и загуби, ако докаже, че пълната 5 или частична липса или повреждането на товара е настъпило поради действие или бездействие на капитана, другите членове на екипажа, на пилота или на други лица, наети от превозвача при воденето или управлението на кораба (навигационна небрежност)“, а между страните няма спор, че претендираните щети са възникнали в резултат на сблъскване и засядане на кораба след сблъскването, с цел да се избегне потъването на кораба и товара. Приема, че дори и само хипотетично да се приеме, че сблъскването е по вина на капитана на м/к „Р. VIII“, което категорично оспорва, то като корабособственик не носи отговорност за навигационни грешки. Позовава се и на разпоредбата на чл.16 от Конвенция CMNI, съобразно която превозвачът не носи отговорност за липси и повреди ако докаже, че загубата е обусловена от обстоятелства, които грижливият превозвач не е могъл да избегне и чиито последствия не е могъл да предотврати, какъвто е настоящият случай- направен е опит да се избегне сблъска с другия плавателен съд, като преднамереното засядане на кораба е в резултат на опит за спасяване на имущество – кораба и товара.

Счита, че в случая е приложима хипотезата на чл. 18 от Конвенцията /Особени случаи на освобождаване от отговорност/, съобразно която превозвачът не носи отговорност ако липсата или повредата на товара са в резултат на „провеждане на операции или опити за провеждане на операции по спасяване на човешки живот или имущество по вътрешните водни пътища“, с аналогични разпоредби – чл. 174, ал.1, т.7 КТК и чл. 6.13 от Братиславските съглашения.