Определение № 159 от 01.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 159 гр. Велико Търново, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Търговско дело № 20264100900024 по описа за 2026 година за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявен е иск, квалифициран от ищеца „Нимцо Тренажор“ ЕООД като такъв с правно основание чл.29, ал.1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно за признаване за установено, че ответникът „Вемирев“ ЕООД гр. Русе няма качеството на съдружник при дружеството „Сашрус“ ООД, гр. Русе. В условията на евентуалност, при уважаване на иска, моли да бъде разпоредено заличаване на „Вемирев“ ЕООД като съдружник в ТРРЮЛНЦ на основание чл.

30, ал.1 от ЗТРРЮЛВЦ.

В исковата молба ищецът „Нимцо Тренажор“ ЕООД с управител Д. Р., твърди, че е мажоритарен съдружник в ответното дружество „Сашрус“ ООД. Твърди, че при проведено извънредно общо събрание на „Сашрус“ ООД било взето решение за изключване на ответника „Вемирев“ ЕООД като съдружник на основание чл. 137, ал.1, т.2 от ТЗ. Било подадено заявление за вписване на това решение по партидата на дружеството, но по молба на изключения съдружник на осн. чл. 536, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл. 19, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ регистърното производство било спряно. Тъй като „Вемирев“ ЕООД все още фигурира като съдружник по партидата на отв. „Сашрус“ ООД, а това обстоятелство е несъществуващо – решението за изключването му имало незабавно действие в отношенията вътре в дружеството, то счита, че има правен интерес да поиска заличаване на изключения съдружник с предявяване на иск по чл. 29, ал.1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Отправя искане да бъде признато за установено, че „Вемирев“ ЕООД няма качеството на съдружник в „Сашрус“ ООД и да бъде разпоредено заличаването му като такъв по партидата на „Сашрус“ ООД в ТРРЮЛНЦ.

Ответникът „Сашрус“ ООД чрез управителя Д. Р., в писмен отговор, заема становище за основателност на предявения иск. Признава изложените в исковата молба обстоятелства и счита за правилни изложените в нея правни съображения, които подкрепя. Счита, че е създадено правно нетърпимо положение, което следва да бъде преодоляно чрез уважаване на предявения иск и заличаване на изключения съдружник от регистъра.

Ответникът „Вемирев“ ЕООД не е подал писмен отговор в срок.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени наличните по делото доказателства и след справка по партидите на страните в ТРРЮЛНЦ, при проверка допустимостта на иска преди насрочване на делото, установи следното:

От приложените към исковата молба книжа е видно, че с решение от 16.04.2025г., взето при проведено общо събрание на съдружниците на „Сашрус“ ООД е изключен съдружникът „Вемирев“ ЕООД на основание чл. 137, ал.1, т.2, прел. 2 от ТЗ.

Подадено е заявление за вписване на взетите решения от 24.09.2025г., по което преди да се 1 произнесе длъжностното лице по регистрацията е постановено спиране на регистърното производство с Определение от 26.09.2025г. на ОС Русе по ЧТД № 171/2025г., потвърдено с определение на ВТАС от 20.11.2025г. по ВЧТД № 251/2025г. Правени са последващи опити за вписване на същото решение с нови заявления, по които е постановяван отказ, предвид спряното регистърно производство.

Видно от обявените по партидата на отв. „Сашрус“ ООД съдебни решения и изложеното в исковата молба, изключеният съдружник „Вемирев“ ЕООД е оспорил взетото решение за изключването му и по неговия иск е образувано ТД № 170/2025г. по описа на ОС Русе – регистърното производство е спряно до неговото приключване.

По партидата на дружеството е обявено и решение на ОС Плевен от 11.02.2026г., с което е уважена жалбата на дружеството срещу отказа да бъде вписан съуправител, като в същото съдът е зачел действието на взетото решение за изключване във вътрешните отношения в дружеството.

В Търговския регистър по партидата на ответника „Сашрус“ ООД вписаните съдружници са „Нимцо Тренажор“ ЕООД и „Вемирев“ ЕООД.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за недопустим па следните съображения:

Претенцията е с характер на установителен иск за факт – да бъде признато за установено, че посоченото лице не е съдружник в дадено търговско дружество, по чиято партида е вписан като такъв.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т. 3 на ТР № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, понятието "несъществуващо обстоятелство " чл. 498 ГПК (отм.) е въвел само по отношение на подлежащите на вписване такива. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничението между две хипотези. Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай е налице неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение. Неистинско е и отразяването в регистъра на дадено обстоятелство, без да е издадено съдебното регистърно решение или отразяване в отклонение от съдържанието му. Макар да се касае за техническа дейност, доколкото тя е елемент от фактическия състав по вписването, нищожността на това удостоверяване също следва да бъде установена по исков ред, тъй като по естеството си се свежда до установяване неистинността на съдържанието на официален документ.

Последицата от това установяване е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му.

В настоящия случай не се твърди нито една от двете хипотези на несъществуващо обстоятелство. Фактическите твърдения на ищеца са за отпадане качеството на съдружник по силата на ново решение, което не е вписано, а не за несъществуване на това обстоятелство при самото вписване. Така очертаните твърдения не сочат на иск с правно основание чл.29, ал.1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, а на установителен иск по чл. 124 ГПК за установяване несъществуването на вписано обстоятелство към настоящия момент, който може да се приеме като такъв по чл. 124, ал.1 от ГПК с предмет съществуването на правоотношение между съдружника и дружеството.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за коя то съдът следи служебно по всяко време на производството, а при установителен иск е единствена предпоставка.

Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да постигне целения правен резултат с провеждането на установителния иск, искът е недопустим.

Съдът намира, че в случая изложените от ищеца твърдения не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТР, тъй като се твърди от ищеца, че оспорваните обстоятелства са заявени за вписване, но не са вписани, но всъщност е обратното – обстоятелствата са вписани и решението е за тяхното заличаване.

Няма спор между страните относно наличието на взетите на общото събрание решения – 2 отв. „Вемирев“ ЕООД оспорва тяхната законосъобразност пред съда, т.е. наясно е за тяхното вземане, съответно техният ефект във вътрешните отношения е настъпил и правен интерес от установителен иск няма. Отв. "Вемирев" ЕООД оспорва законосъобразността на взетите решения, като със самото оспорване признава вземането им.

Целта на ищеца е да заличи съдружника в Търговския регистър, който ефект ще бъде постигнат при успешна защита от негова страна по ТД № 170/2025г. по описа на ОС Русе и е предмет именно на този спор, а настоящата молба цели заобикаляне на законоустановения ред за вписване на решение на ОС. Ако се приеме, че искът е с правно основание чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК –за установяване на факт, той също е недопустим, тъй като не е предвиден изрично в закона.

По изложените съображения съдът намира, че на основание чл. 130, изр. първо от ГПК исковата молба следва да бъде върната като недопустима, а производството по делото прекратено.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба на „Нимцо Тренажор“ ЕООД с управител Д. Р., ЕИК 207480340 против ответниците „Вемирев“ ЕООД с ЕИК 206885179 и „Сашрус“ ООД, ЕИК 208230368 с предявени искове за признаване за установено, че ответникът „Вемирев“ ЕООД гр. Русе няма качеството на съдружник при дружеството „Сашрус“ ООД, гр. Русе и заличаване на „Вемирев“ ЕООД като съдружник на основание чл. 30, ал.1 от ЗТРРЮЛВЦ, поради недопустимост на исковете.

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 24/2026 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3