Решение № 193 от 14.05.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Габрово, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20244210101174 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл. първо от ЗЗД.

В исковата молба се излага твърдения, че че на 06.04.2022г. Д. Ц. И. е сключила договор за паричен заем № 4451253 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 3 000 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в а институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работи но безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На датата на сключване на договора, между „Изи Aceт Мениджмънт" АД, ищцата и „Файненшъл България" ЕООД са сключили договор за предоставяне на гаранция № 4451253.

Ищецът излага основания за нищожност на договора за паричен заем № 4451253, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД.

Основанията за нищожност на договора са предявени в следната последователност и при условие на евентуалност:

- Главно основание: нищожен е като съдържащ неравноправни клаузи на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП -съдържа уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - неравноправна е защото 1 задължава потребителя срещу неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/.

В условия на евентуалност:

- Нищожен е на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. З от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Годишният процент на разходите в процесния договор вследствие на дължимото възнаграждение за поръчителство дължимо по договор за предоставяне на поръчителство сключен в изпълнение на процесния договор става по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и заобикаля закона защото посочения в договора ГПР е различен от действителния.

Ищцата в изпълнение на процесния договор е заплатила на ответника обща сума в размер на 3577 лева представляваща 3000 лева - главница и 577 лева - възнаградителна лихва.

ИСКА СЕ, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 лева, като частичен иск от общо 100 лв., а след допуснатото увеличение на иска в размер на 577лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем №4451253, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт” АД оспорва изцяло предявения иск, като излага съображения,че възраженията на ищеца за нищожност на процесния договори договор за паричен заем №4451253, сключен между страните на 06.04.2022г. са неоснователни по следните съображения:

Законовите изисквания за действителността на договор № 4451253 са спазени.

Договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 1, но посочените параметри са и коректни. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент,брой,размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен.

Годишният процент на разходите по договора включва всички разходи кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите в договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 от ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ГПР по договора е изчислен по определения в Приложение 1 (ЗПК) начин. ГПР включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита и в процесния случай това е само лихвата, тъй като това е единствения разход по кредита за кредитополучателят като се има предвид дефиницията на ,”общ разход по кредита за потребителя", дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК.

Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Надвишаването на законовия размер на годишния процент на разходите не води до недействителност на договора.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От представените писмени доказателства се установява, че на 06.04.2022г. между ищцата Д. Ц.

И. и „Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем №4451253, с който на ищцата е предоставен заем в размер на 3000лв., като потребителски заем по продукт 2

EasySpecial , за срок от 10 месеца и 10 погасителни вноски с посочени падежи в договора.

Заемът се отпуска при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.00% и годишен процент на разходите на заема/ГПР/- 48.28%.

В чл.4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На 06.04.2022г. между ищцата Д. Ц. И. и ответникът „Файненшъл България” ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция №4451253, по силата на който „Файненшъл България" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразява в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. В чл.3 от договора за гаранция страните са уговорили, че потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1343лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 134.30лв..

С решение №195/19.04.2024г. по гр.д.№594/2023г. на Районен съд-Габрово, влязло в законна сила на 22.05.2024г. е прогласена нищожността на договор за предоставяне на гаранция с №4451253, сключен на 06.04.2022г. между ”Файненшъл България” ЕООД в качеството на гарант и Д. Ц. И., в качеството на потребител.

От представената справка за погасителен план и плащания по договор за паричен заем №4165292 от 06.04.2022г. /л.79 от делото/ се установява, че извършените плащания от Д. Ц. И. към „Изи Асет Мениджмънт" АД са общо в размер на 3577лв., от които: сумата 3000лв.-платена главница и сумата 577лв.- платена възнаградителна лихва.

По своята същност договорът за паричен заем №4451253 от 06.04.2022г.. представлява потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на §13, т.1, от ДР на ЗЗП - канД.тствал е като физическо лице ,кредитът не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност , изхождайки от чл.2,т. 1 от договора за паричен заем,че е предоставен потребителски заем. Насрещната страна по договора е търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП Предвид на това за процесните договорни 3 правоотношения са приложими разпоредбите на ЗЗП. Преценката за действителността на процесния договор за паричен заем, следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД , така и с нормите на ЗПК.

По силата на §1 ,т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Уговореното в чл.4 от договора за паричен заем №4451253 от 06.04.2022г. обосновава, че възнаграждението по гаранционната сделка е именно разход, свързан с предмета на договора за кредит, тъй като касае обезпечението на вземанията по договора за заем, като предоставянето на гаранция е условие за получаването на сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключване на договора за кредит и то със свързано с кредитора дружество съгласно данните ,обявени в ТР, от които се установява, че "Изи Асет Мениджмънт " АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Следователно възнаграждението по гаранционната сделка следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляване на ГПР и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя. В случая това не е направено, като видно от посоченото в чл. 2.7 от договора за паричен заем общата сума, дължима от заемателя като се вземат предвид допусканията в т. 8 е 3 577лв. и се състои от размера на заемната сума и на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване. Следователно в тази сума не е включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите, видно от разпоредбата на чл. 2.8 от договора за заем, в която е посочено какви допускания са взети предвид при изчисление на ГПР.

Невключването на възнаграждението по гаранционната сделка води до представяне на по-нисък от реалния ГПР, при което се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика" / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/, което води и до прикриване на действителните разходи по кредита за потребителя - конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита , при която хипотеза съгласно решение на СЕС по дело С-714/22/, в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя „ по смисъла на чл.3,б.ж) от Директива 2008/48/ЕО , а оттам и на понятието „годишен процент на разходите" по смисъла на чл.3, б.и) от Директивата са и тези разходи за допълнителни услуги, когато те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.

В случая разходите за заплащане на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл.4,ал.1 4 от договора за заем. Същото представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума, за което свидетелства и факта, че кредитодателят и поръчителят/гарантът са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, като "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД.