Решение № 286 от 24.04.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Разград, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330101864 по описа за 2024 година

Депозирана е искова молба от А. И. А. с ЕГН **********, с поС.ен адрес с.Д., Община Разград, ул. „****** срещу С. И. Д. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: село Д., ул. „*******, община Разград, област Разград и Н. А. Д., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: село Д., ул. „*******, община Разград, област Разград, с която моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, с административен адрес: село Д., улица „******, община Разград, област Разград - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, урегулиран с площ 633 квадратни метра, неурегулиран с площ 611 квадратни метра, за който по одобрения със Заповеди № 25/1969 г. и № 1247/2007 г. план на село Д., община Разград, област Разград, е отреден парцел XI-100 в квартал 151. Ищецът се легитимира като собственик на описания имот по наследство и изтекла в негова полза придобивна давност. Сочи, че имота притежава по наследство от баба си - З.

С. И. / З. С. И./, починала на ****** г., която го е получила от своя брат Б. С.

Ю.. След нейната смърт в имота живяли родителите на ищеца - майка З. А. И., баща И. А. И. и сестра му Ш. И. Х. През 1991 след пожар, жилищната сграда е погинала. Ищецът изчистил остатъците от изгорялата сграда и започнал да обработва имота с изричното съгласие на сестра му Ш. И. Х.и брат му Зевджет И. А., които категорично настоявали имотът да остане за ищеца. Обработвал имота до края на 2023 година, от която година спрял, поради физическа невъзможност да го обработва. Твърди, че е владял имота за себе си явно и никой не се е противопоставял на владението му. Лятото на 2024 година узнал, че собствениците на съседния имот и ответници по иска са се сдобили с нотариален акт за собственост и са завладели имота, като се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот №******** година на Нотариус Р. И. с рег.№ 378 на НК, вписан в Служба по Вписванията при Районен Съд Разград под вх.рег.№ 1610 от 23.04.2024 година, акт № 1, том: 5, дело № 813/2024 година по обстоятелствена проверка. От тогава ответниците не допускат ищеца до имота, което е породило правен интерес от завеждане на 1 настоящия иск.

Ищецът оспорва признатата от нотариуса придобивна давност в полза на ответниците, като отрича те да са владели имота. Моли да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху имота, като в резултат бъде обезсилен издадения констативен нотариален акт. Иска допускане на гласни доказателства - двама свидетели при довеждане. Прилага Удостоверение за наследници с изх.№ 340 от 12.08.2024 г. на Кметство с.Д.;

Извлечение от личен картон от 29.07.2024 г. на Кметство с.Д.; Удостоверение за наследници с изх.№ 342 от 12.08.2024 г. на Кметство с.Д.; Извлечения 2 бр. от разписен лист към плана на с.Д. от 07.08.2024 г.; Нотариален акт за собственост на недвижим имот №******** година на Нотариус Р. И. с рег.№ 378 на НК, вписан в Служба по Вписванията при Районен Съд Разград под вх. рег. № 1610/23.04.2024 г.

В срока по чл.131 ГПК ответниците С. И. Д. и Н. А. Д., чрез процесуалния си представител, изразяват становище за недопустимост на исковата претенция, неоснователност и недоказаност на същата. Оспорват изцяло фактическа обстановка, представена от ищеца - твърдят, че имотът е бил пустеещ, не са установили собственици, въпреки опитите си в тази насока, както и че никой, освен тях, не е стопанисвал, обработвал или владял имота от 2005 г. насам. Сочат още, че е налице изтекла придобивна давност в тяхна полза, коректно установена и от нотариуса. Оспорват твърдението, че имота е бил собственост на Б. С. Ю., тъй като разписният лист и записванията по него не са придобивен способ.

Оспорват съдържанието на 1 и 2 страница от Разписен лист и Личен регистрационен картон на З. С. И., като молят да бъде задължен ишеца на осн. чл. 183 ал.1 от ГПК да представи в оригинал /заверен препис от община Разград/ целите страница 1 и 2 от Разписния лист и Личния регистрационен картон на З. Исуфова, касаещ записванията относно процесния имот, като в противен случай те бъдат изключен от доказателствата по делото.

Оспорват твърдението в исковата молба, че бабата на ищеца е наследник на Б.

С. Ю., идентичността на имената, както и че ищецът, брат му и сестра му са имали право на собственост върху процесния имот както към 1991г., така и ищецът впоследствие.

В условията на евентуалност, ако съдът приме, че ищецът е станал собственик в някакъв момент, смятат, че е загубил собствеността си, след като те са я придобили.

В съдебно заседание ищецът поддържа изцяло предявения иск, съответно ответниците считат същия за неоснователен, като излагат съображения, идентични с изложените в представения отговор. Молят предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. В представени по делото писмени бележки страните излагат конкретни мотиви.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №******** година на Нотариус Р. И. с рег. № 378 на НК, вписан в Служба по Вписванията при Районен Съд Разград под вх. рег. № 1610 от 23.04.2024 година ответниците С.

И. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: село Д., ул. „*******, община Разград, област Разград, лична карта № ******, изд. на ****** г. от МВР Разград, и Н.

2

А. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: село Д., ул. „*******, община Разград, област Разград, лична карта № ******** г. от МВР Разград, са признати за СОБСТВЕНИЦИ по давностно владение в условията на СИО на следния недвижим имот, с административен адрес: село Д., улица „****** /четиринадесет/, община Разград, област Разград: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, урегулиран с площ 633 /шестстотин тридесет и три/ квадратни метра, неурегулиран с площ 611 /шестстотин и единадесет/ квадратни метра, за който по одобрения със Заповеди № 25/1969 г. и № 1247/2007 г. план на село Д., община Разград, област Разград, е отреден парцел XI-100 /единадесет римско, сто арабско/ в квартал 151 /сто петдесет и едно/, при граници: улица, парцели Х-98, ХП-101 и XIII-103. Издаването на посочения нотариален акт е постановено на 23.04.2024 г., след извършена от нотариус Р. И. обстоятелствена проверка, при която чрез показанията на свидетелите Н. М.

Х., ЕГН:**********, Д. Е. А., ЕГН:********** и А. Г. А. с ЕГН:********** се установява изтекъл в полза на ответниците придобивен давностен срок по смисъла на чл. 79 ЗС.

В разписен лист към плана на с. Д. /лист 56 от делото/ като собственик на УПИ XI-100 в кв. 151 е вписан Б. С. Ю..

Представеният заверен препис от личен регистрационен картон на З. С. И.

/лист 57/ съдържа данни за единен граждански номер на същата – ********** и дата на смъртта – ******г.

Представено е Удостоверение за наследници на З. С. И. и нейната дъщеря – З. А. И..

В проведено на 23.01.2025г. о.с.з. относно изтичане на този срок свидетелстват също и А. В. А., ЕГН ********** и Д. М. И., ЕГН **********.

Ищецът А. И. А. оспорва този срок да е изтекъл, предвид това че от 1991г. до 2023г. той лично е владял и обработвал имота, като сеел различни полски култури в него. Свидетелите Р. З. Р., ЕГН ********** и А. О. С., ЕГН ********** подкрепят така изложеното от ищеца, както и че притежава имота по наследство от баба си З. С. И. / З. С. И./. Баба му починала 1991 година при пожар в процесния имот, който изгорил напълно жилищната сграда и всички се преместили от там – майката на ищеца З. А. И., баща му И. А. И. и сестра му Ш. И. Х.

Предвид изложеното съдът намира от правна страна следното:

За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответниците, и на трето - да се владее от тях без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже наличието на положителните предпоставки, а на ответниците - че владеят на правно основание. В настоящия казус безспорен е фактът на владението върху процесния обект, а именно, че същото към момента се осъществява от ответната страна.

Спорният момент в настоящото производство е относно обстоятелствата кой е собственик на имота и на какво правно основание.

Ищецът се легитимира като собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който по плана на село Д., община Разград, област Разград, е отреден парцел XI-100 по наследствено правоприемство от баба му З. С. И. / З. С. И./, която имала имота от своя брат Б. С. Ю. и осъществено давностно владение за времето от 1991 година до края на 2023 година. Възражението на ответната страна са както по 3 отношение на придобиването на имота от ищеца по наследство, така и по давност.

Представеният заверен препис от личен регистрационен картон на З. С.

И. /лист 57/ съдържа данни за единен граждански номер на същата – ********** и дата на смъртта – ******г., които индивидуализиращи данни съдът намира за достатъчни да удостоверят идентичността на лице с различни имена - З. С. И. и З. С. А. са едно и също лице, с едно и също ЕГН, дата на смърт и деца, и в този смисъл категорично опровергава възраженията на ответника в тази насока.

З. С. И. е починала през 1991 г., като видно от представеното Удостоверение за наследници, е оставила за свои наследници трите си деца – З., Н. и И.. Ищецът се легитимира като наследник на З. А. И. /дъщеря на З. С.

И./.

Съдът намира за безспорно доказано, че към датата на смъртта на Зина, същата е живяла в процесния имот, в който към него момент е съществувала жилищна сграда. В подкрепа са свидетелските показания /лист 62/ на Р. Р. – непосредствен съсед на имота. Потвърждава, че след пожар, от който погинала жилищната сграда, е починала баба З., помни и брат й – дядо Б., от когото бабата имала имота. Свидетелят А. С. също удостоверява собствеността на имота към 1991г., който факт не се спори и от ответниците.

С оглед заявените претенции от ищеца и въведените оспорвания на ответника, съдът намира за необходимо да конкретизира спорният период на владение. Ищецът твърди, че от 1991г. до края на 2023г. е обработвал и владял имота. Ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че към датата на снабдяване с акт за собственост по обстоятелствена проверка /НА №********г./ не са били налице основанията да бъдат признати за собственици и на процесното дворно място – по техни данни, нотариусът е заявил, че следва да владеят необезпокоявано и явно до началото на 2024г. От тук следва, че в темпорално отношение спорът се свежда до това кой е владял имота от началото на 2014г.

За периода от 1991г. до 2014г. безспорно се установи собственост, придобита въз основа на наследствено правоприемство за придобитите от ищеца на това основание ид.ч. и изтекла в негова полза придобивна давност, чрез осъществено владение /явно и неоспорено/ на процесния имот в полза на ищеца А. А..

Въпросът, предмет на доказване, е дали владението на ищеца е отнето и е установено такова от ответниците, считано от 2014г. до 2024г.

Възраженията на ответната страна са както по отношение на придобиването на имота от ищеца по наследство, така и по давност.

С оглед наведените от А. И. А. твърдения, че е осъществявал ЛИЧНО владение върху процесния имот в продължение на 32 години, който период надхвърля законово установените за придобиването му по давност, съдът счита, че не е нужно да разглежда в детайли, съображенията на ответната страна, отнасящи се до придобиването на имота от ищеца по наследство. Този извод е формиран и с оглед Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, с което е прието, че владението върху имота след изтичане на законния срок за придобиването му по давност се превръща автоматично в право на собственост, с правомощията и начина на предявяването и защитата й. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период 4 от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.