Определение № 169 от 17.04.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. К., 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20245100500070 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл. 278, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М., в качеството му на процесуален представител на Д.М.Н., ищец по гр. д. № № 418/2023 г. по описа на Районен съд- К., насочена против постановеното по делото Определение № 1528/28.11.2023 г. Със същото е частично уважена молбата на ответника „Ф.Б.“ ЕООД с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М. по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Сочи, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът не е съобразил разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която възнаграждението следва да включва ДДС. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Счита, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл.

71, ал. 1 от ЗА от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС. Посочва, че към представения по делото договор по чл.38 от ЗА са представени доказателства за регистрация по ДДС на адвокатското дружество. Моли обжалваното определение да бъде отменено, вместо което бъде постановено ново, с което 1 молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден чрез процесуален представител писмен отговор от насрещната страна „Ф.Б.“ ЕООД, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че отговорността за разноските е отговорност за обезщетяване и съгласно ЗДДС плащанията с обезщетителен характер не се смятат за възнаграждение по доставка (чл. 26, ал.2 от ЗДДС) и същата не е сред визираните в чл. 9, ал.3 от ЗДДС изключения. Счита оказаната безплатна правна помощ за безвъзмездна услуга, и като такава не подлежаща на облагане с ДДС.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 418/2023 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по подадена чрез процесуален представител от Д.М.Н. искова молба, с която са предявени обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3, и ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, против „Ф.Б.“ ЕООД, за признаване за установено, че сключеният между страните Договор за предоставяне на поръчителство № 4308976 от 08.11.2021 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и като лишен от основание, както и за осъждането на ответника „Ф.Б.“ ЕООД, да върне на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, дадената по нищожния договор сума в размер на 10 лева - частичен иск от дължимата общо сума от 300 лева, ведно със законната лихва считано от 11.04.2023 г. датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие, с който е договорено Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ да окаже на ищцата Д. Н. безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната й безплатно адвокатска помощ, пълномощникът на ищцата адв. Д. М. от САК, е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК (стр.51), в размер на 480 лв. с ДДС за първия иск и 480 лв. с ДДС за втория иск.

С постановеното по делото Решение № 400/30.09.2023 г., предявените от ищцата искове са уважени, като е обявена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4308976 от 08.11.2021, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата Н., 2 сумата в размер на 10 лева - частичен иск от дължимата общо сума, в размер на 300 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за гаранция № 4308976 от 08.11.2021, ведно със законната лихва считано от 11.04.2023 г. датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

С решението са присъдени разноски, като ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, на основание чл.38, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 2 от ЗА сумата в размер на 960 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК , подадена чрез процесуален представител, ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е направил искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно и като не подлежащо на облагане с ДДС.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 1528/28.11.2023 г., първоинстанционният съд е уважил частично искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че искането за начисляване на ДДС върху претендираното адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА е неоснователно, поради факта, че предоставената правна помощ на ищцата е безплатна, а ДДС, съгласно чл.2, т.1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки. Приел е, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ в общ размер на 800 лева, съобразно цената на исковете или по 400 лева по всеки иск, определена по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящата инстанция намира обжалваното първоинстанционно определение за неправилно.

Споделя изцяло непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. №1638/2021 г. на ВКС, ІІ ТО, което се позовава и на определение по т.д. № 1638/2021 г., определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г., определение по ч. т. д. № 2559/2016 г., и в което се приема, че: „…с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 от ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 от ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС; поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да 3 включва ДДС“. В този смисъл е и съдебната практика, отразена и в Определение № 291/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1240/2022 г. на ІІ т. о., Определение № 50427/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2098/2022 г. на ІІ т. о., Определение № 50460/01.11.2022 г. по ч. т. д. № 16/2022 г. на ІІ т. о., Определение № 50462/17.11.2022 г. по т. д. № 2536/2021 г. на І т. о. и други.

В първоинстанционното производство, от настоящия жалбоподател са представени писмени доказателства за надлежна регистрация на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ по ДДС. Или, следващото му се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ се дължи с начислено ДДС. Така, по предявените от ищцата обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, съответно с цена на първия иск 300 лв. и с цена на втория иск 10 лв., като частичен иск от 300 лв., минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата възлиза на 480 лв. с ДДС (400 лв. + 80 лв. ДДС) за първия иск и 480 лв. с ДДС ( 400 лв. + 80 лв. ДДС) за втория иск.

По изложените съображения обжалваното, постановено по реда на чл.248 от ГПК първоинстанционно определение, с което се изменя постановеното в производството по гр.д. № 418/2023 г. по описа на РС-К. Решение № 400/30.09.2023 г. в частта му за разноските, се явява неправилно и следва да бъде отменено изцяло. И тъй като в постановеното по делото цитирано решение, присъждането на разноските по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е извършено правилно, то само с отмяната на обжалваното определение ще се постигне закономерния в производството резултат, отразен в постановеното по делото решение.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1528/28.11.2023 г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на Районен съд –К., с което на основание чл. 248 от ГПК е изменено в частта му за разноските Решение № 400/ 30.09.2023 г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на Районен съд –К., ИЗЦЯЛО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5