Определение № 3072 от 15.06.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 614/2026
- Вид
- Определение № 3072
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 15.06.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.101, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3072 гр. Варна, 15.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Красимир Т. Василев мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500614 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№12164/13.02.2026г., подадена от „Керамик Груп България“ ЕООД, против Решение №191/16.01.2026г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №1560/24.04.2026г., постановени по г.д.№1382/2025г. по описа на ВРС, 26 състав, с което „Керамик Груп България“ ЕООД, ЕИК 103837566, е осъдено да заплати на Ю. Ц. П., ЕГН **********, сумата от 2 858,96 евро /две хиляди осемстотин петдесет и осем евро и деветдесет и шест евроцента/, равняваща се на 5 591,18 лева /пет хиляди петстотин деветдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 КТ, за общо 24 дни, определени както следва: за 2021г.– неизползван платен годишен отпуск за 3 дни; за 2022г. – неизползван платен годишен отпуск от 20 дни; за 2023г. – неизползван годишен отпуск за 1 ден; както и сумата в размер на 368,84 евро /триста шестдесет осем евро и осемдесет и четири цента/ евро, равняваща се на 721, 32 лева /седемстотин двадесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 29.02.2024г. - 03.02.2025г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2025г. до окончателното плащане.
Във въззивната жалба се излагат твърдения, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно приложението на чл.42, ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Конкретизира се, че посочената разпоредба, следва да бъде приложена, съобразно установеното обстоятелство, че за месец декември 2023г. работникът има 6 работни дни, а за месец януари 2024г. само 5. Обобщава се, че съдът безкритично е възприел изготвеното по делото експертно заключение по назначената съдебносчетоводна експертиза, без да извърши 1 самостоятелна преценка за размера на брутното трудово възнаграждение, от което следва да се определи размерът на дължимото обезщетение. Сочи че, се в тази насока са въведени възражения от ответника, че в получената от работника сума за месец ноември 2023г., са включени и други компоненти, освен основното му трудово възнаграждение. На следващо място се поддържа, че съдът не се е произнесъл по своевременно въведено от страна на ответника възражение за прихващане със сумата в размер на 5733,00 лева, представляваща авансово платени суми на работника, които същият не е възстановил на работодателя. Поддържа се, че не са изложени мотиви и за началния момент, от който се приема, че ответникът е изпаднал в забава.
Изтъква се, че срокът за изплащане на обезщетението е бил включително до 29.02.2024г. и едва на следващия ден – 01.03.2024г., би могло да се приеме, че настъпва забавата на длъжника. С оглед горното се сочи, че неправилно съдът е определил, че началният момент на изпадането на работодателя в забава е считано от 29.02.2024г. С тези доводи се моли решението да бъде отменено, да бъдат отхвърлени исковите претенции, в условията на евентуалност да бъде намалено присъдено обезщетение и да бъде уважено направеното от ответника възражение за прихващане. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор с вх.
№21069/16.03.2026г., подаден от Ю. Ц. П., в който се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Сочи се, че експертното заключение е правилно и обосновано, а от ответната страна не е било поискано назначаването на допълнителна експертиза. Изтъква се, че не е допустимо прихващане с дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Отделно се твърди, че между страните има висящо производство, касаещо неизплатено на ищеца трудово възнаграждение от страна на ответника. Претендират се разноски.
Не са направени доказателствени искания.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на произнасяне по своевременно направено от страна на ответника, възражение за прихващане. Сочи се, че с отговора на исковата молба, в условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че исковата претенция е основателна, то ответната страна прави възражение за прихващане със сумата в размер на 5733,00 лева, представляваща заплатени по банков път авансови суми на работника, които не са възстановени. Видно обаче в проекта за доклад, както и в окончателния такъв, първоинстанционият съд не се е произнесъл по направеното от ответника възражение за прихващане, нито са дадени указания на страната да уточни същото. Липсва произнасяне и в крайния съдебен акт.
При допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада на делото, на което се е позовала страната, въззивният съд е длъжен да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест, като следва да укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства в зависимост от въведените твърдения и оспорвания. Когато обаче твърдените от страната факти са неконкретни или неясни, в изпълнение на задължението си, съдът е длъжен да й укаже да ги конкретизира и изясни.
При съдебното прихващане, насрещното вземане трябва да бъде индивидуализирано чрез очертаване на неговия правопораждащ юридически 2 факт и размер. В отговора на исковата молба е посочено единствено, че сумата в размер на 5733,00 лева, представлява платен по банков път аванс.
В тази връзка и на основание чл.101, ал.1 ГПК, следва да бъде дадена възможност на въззивната страна да уточни твърденията си по въведеното в условията на евентуалност възражение за прихващане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл.101, ал.1 ГПК на въззивната страна – „Керамик груп България“ ООД, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни, въведеното в условията на евентуалност, възражение за прихващане, като посочи:
- основанието, на което е преведена сумата в размер на 5733,00 лева – договорно (трудов договор, друго правоотношение между страните и т.н.) или извъндоговорно;
- характера на извършените плащания (вид социални придобивки, допълнително възнаграждение, аванс за заплащане на конкретни разходи или друго);
- датата, на която е извършено плащането, ако плащанията са извършени на различни дати, същите следва да се посочат, като се уточни и размерът на всяко плащане;
- падеж и задължено лице;
- с кое вземане на насрещната страна, следва да се извърши прихващане, доколкото са претендирани главници и лихви, в каква поредност да се извърши, ако размерите не съвпадат.
УКАЗВА на въззивната страна – „Керамик груп България“ ООД, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, съдът ще приеме, че не е сезиран с възражение за прихващане.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3