Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1068 от 05.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 869/2025
Вид
Определение № 1068
Подписан
05.09.2025
В сила
05.09.2025
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА, РОСИЦА ВЕЛКОВА, Вили Дацов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. Б., 05.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Г. ИКОНОМОВА

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Вили Дацов като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500869 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството пред Б.ския окръжен съд е образувано по реда на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, по частна жалба, подадена от Д. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. А.К. № 4 чрез Еднолично адвокатско дружество М., срещу Определение № 1254/27.06.2025 г., постановено по гр. дело № 2192/2024 г. на РС – Б..

Жалбоподателят счита определението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Заявява, че не оспорва, че след постановяване на Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 година от СЕС, съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредбата, но съдилищата в цялата страна продължават да ползват въпросната наредба като ориентир за дължимите хонорари, особено при реализиране на хипотезата на чл. 38 от ЗА, като посочва и съдебна практика. Посочва, че цялата цитирана практика по-горе е консолидирана и непротиворечива, споделяйки трайната практика на Върховния касационен съд, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се определя именно в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от 1

Наредба №1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба №1/2004 за МАРВ/.

На следващо място, сочи, че не приема доводите на съдебния състав, че доколкото са предявени три иска с еднакво правно основание - чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, свършената от пълномощника работа по тях е една и съща, поради което не са определени три отделни хонорара.

Сочи, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Съгласно следващата ал. 2 на същия чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Посочва, че в конкретния случай адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/, тъй като, ищецът К. е материално затруднено лице, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Моли съдът да приеме, че съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случай че в съответното производство насрещната страна е осъдена, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и да осъди другата страна да го заплати лично на него. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство на адвокат се дължи възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове.

Моли съда да има предвид също, че не споделя становището на първоинстанционния състав, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, както, и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по които има формирана трайна съдебна практика.

В настоящия случай счита, че съдебният състав не е изложил конкретни мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, на която се позовава, като само е уточнено, че се касае до предявени искове, по които има 2 формирана трайна съдебна практика.

Предвид цитираните мотивите на ВКС, моли съдът да съобрази, че освен, че е прегледана цялата налична документация, представена от ищеца, направен е подробен анализ, депозирана е 10 страници искова молба, с множество цитирана практика и правни аргументи, както и са изготвяни множество допълнителни документи по делото, в производството е положен качествен юридически труд от страна на процесуалния представител на ищеца, развити са на самостоятелно основание съображения за нищожност както на всеки от договорите за потребителски кредит в цялост, така и на всяка отделна клауза по последните, която е противоречаща на императивни разпоредби на материалния закон, както и по отношение на договорите за поръчителство, във връзка с предявените осъдителни искове. Подадена е молба за гледане в отсъствие на страна, с която е направено и искане за изменение на размера на 2 от трите иска. Представена е и писмена защита.

Пояснява, че след входиране на исковата молба през месец август 2024 г. процесуалният представител на ищеца е изпълнявал своите задължения и е представлявал доверителя си безвъзмездно в производството, в продължение на девет месеца, без да знае изхода на делото, рискувайки изобщо да не получи хонорар. Посочва също така, че определеният от съда хонорар не е чистата стойност, която ще получи процесуалният представител на ищеца, защото се дължат данъци и осигуровки върху тази сума, наем за кантора и консумативи.

В тази връзка и предвид времето, което отнема на процесуалния представител да получи хонорара, дължимите осигуровки, свършеният труд и фактическата и правна страна по делото, счита, че хонорар, определен по реда на чл. 3 8 от ЗА, няма как да бъде прекомерен.

Предвид гореизложеното, моли въззивният съд на основание чл. 274, ал.

1 от ГПК да отмени Определение № 1254 от 27.06.2025 година, постановено в производството по гражданско дело № 2192 /2024 г. по описа на Районен съд Б., с което е оставена без уважение подадената молба от Д. И. К., ЕГН ********** за изменение на Решение № 442 от 25.05.2025 г., постановено в производството по гражданско дело № 2192 /2024 г. по описа на Районен съд Б. в частта за разноските, като неоснователна, като постанови съдебен акт, с който да измени Решение № 442 от 25.05.2025 година, постановено в 3 производството по гражданско дело № 2192 /2024 г. по описа на Районен съд – Б., в частта за разноските, като определи адвокатски хонорар на Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат: ************ в общ размер от 1 441,95 лв. В хипотезата на евентуалност, моли възивният съд на основание чл. 274, ал. 1 от ГПК да отмени Определение № 1254 от 27.06.2025 година, постановено в производството по гражданско дело № 2192 /2024 г. по описа на Районен съд - Б., с което е оставена без уважение подадената молба от Д. И. К., ЕГН **********, за изменение на Решение № 442 от 25.05.2025 година, постановено в производството по гражданско дело № 2192 /2024 г. по описа на Районен съд - Б. в частта за разноските, като неоснователна, като постанови съдебен акт, с който да измени Решение № 442 от 25.05.2025 година, постановено в производството по гражданско дело № 2192 /2024 г. по описа на Районен съд - Б., в частта за разноските, като определи адвокатски хонорар на Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат:

************, въз основа на общата цена на исковете, а именно 1 921,53 лв., като осъди ответника да заплати 590,58 лв.

Насрещната страна „К.“, ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.

С., район Т., бул. В. № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б.“, представлявано от изпълнителния директор С.Я., чрез юрисконсулт А. И., е изразила становище, че присъденото адвокатско възнаграждение е съразмерно с оглед ниската правна и фактическа сложност на производството, както и с положения от процесуалния представител труд по делото. С оглед изложеното счита, че частната жалба е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, по изложени съображения.

Посочва, че в този смисъл е и практиката на ОС Б., съгласно постановено Определение №563/12.05.2025г., постановено по в.гр. д. № 431/2025 г.

С оглед гореизложеното моли въззивният съд да остави без уважение подадената от адв. М., частна жалба срещу Определение №1254/27.06.2025 г., постановено по гр.д.2192/2024г., по описа на PC Б..

Въззивният съд счита жалбата за допустима - подадена е на основание на чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За да се произнесе по доводите в жалбата БлОС съобрази следното:

4

РС - Б. с Решение № 442/25.05.2025 г., постановено по гр. дело № 2192/2024 г. по описа на РС – Б., е осъдил „К.“ ЕАД да заплати на адв. М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

След постъпила молба от адв. М. по реда на чл. 248 от ГПК, РС - Б. е постановил определение за неуважването й. РС – Б. е посочил в атакувания акт, че съдът е уважил частично предявения първи иск от ищеца срещу ответника и изцяло предявените от ищеца срещу ответника втори и трети искове и е осъдил ответника да заплати на адв. М. М. сумата от 200,00 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение. С оглед направено искане в молбата по чл. 248 от ГПК да се постанови определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца да се присъди на Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: ************, а не на адв.

М., съдът е изменил постановеното решение в тази част.

Първоинстанционният съд, съобразявайки обема на реално извършената от адвоката работа, е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение, макар и в минимален размер по наредбата, се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на исоквата, която е бланкова и част от голяма брой заведени еднотипни дела, както и в подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба; адвокатът не се е явил в съдебните заседания по делото; не е участвал при изслушване на експертизата; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по които има формирана трайна съдебна практика.

Въззивнията съд счита жалбата за частично основателна.

Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

В пространната теза в жалбата /изложена детайлно по-горе в настоящия акт/ визираните критерии от жалбоподателя в светлината на правото на СЕС, според БлОС се следват и се имат предвид от съдилищата при преценка на изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

Основно доводите в жалбата се свеждат до изискването за разумност, 5 което се преценява съобразно специфичните особености на делото като се взема предвид факторите - предмет на спора; неговата цена или труд, който следва да се положи за защита на съответното право и до изискването за пропорционалност, което не означава, че загубилата страна трябва непременно да възстанови всички разноски на другата страна, но да има право на възстановяване на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла.

Посочено е в жалбата че Тарифите/Наредбите са съвместими с правния режим на защита на конкуренцията, който ДФЕС с чл. 101 брани, но само ако са налице изискванията: членовете на професионалната организация да са независими спрямо съответните икономически регулатори; професионалната организация по силата на закона да има право да определя подобни тарифи като отчита интересите на предприятието от съответния сектор, но и обществения интерес, включително на ползвателите на съответните услуги.

По този повод изрично е изтъкнато, че ако националната правна уредба установява минимални нива на размера на адвокатските възнаграждения, то такава уредба може да се разглежда като съвместима с правото на ЕС, но само ако тази уредба е свързана с императивни съображения от обществен интерес.

Идеята за императивни съображения обхваща, според приетото от СЕС по дело С. - няколко основания, измежду които са обществена сигурност, защита на потребителите защита на работниците и др., както и че такива съображения от обществен интерес могат да са именно защитата на потребителите на юридически услуги, доброто управление на правосъдието, а също и защитата на престижа и достойнството на професията адвокат.