Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 171 от 25.01.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 50/2022
Вид
Определение № 171
Подписан
25.01.2022
В сила
25.01.2022
Състав
Анелия Цанова, Христо Лазаров, Николай Станков Метанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. София, 25.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20221000500050 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. първо във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Винал“ АД, ЕИК 110014889, чрез адв. Б. срещу определение № 912 от 21.10.2021г., по т.д. № 20211009015991 по описа на СГС за 2021г., т.о. VІ-18 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 от ГПК , за допълване в частта за разноските на определение № 12167 от 30.05.2018г..

Частният жалбоподател - „Винал“ АД счита, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Твърди, че разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ГПК е специална процесуална норма, при съществуването на която е недопустимо тълкуването и прилагането по аналогия. Счита, че цитираната бланкетна правна норма препраща към общия ред по чл. 78 от ГПК, а не към специалния ред по чл.

541 от ГПК. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да му бъдат присъдени сторените разноски в охранителното производство.

Насрещната страна по частната жалба – Агенция по вписванията е подала в срок писмен отговор, чрез юр. Ц.. Излага подробни правни доводи за неоснователност на частната жалба. Цитира практика на ВКС за недължимост на разноски в това производство. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение за производството по частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 от ГПК, но е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално недопустима.

С решение № 101 от 17.08.2021г., по т.д. № 20211009015991 по описа на СГС за 2021г., т.о. VІ-18 състав, по жалба на „Винал“ АД е отменен отказ № 20200929160350-2/22.07.2021г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, за обявяване на годишен финансов отчет за 2019г. и годишен доклад за дейността на „Винал“ АД.

Позитивното решение на окръжния съд по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е окончателно и не подлежи на въззивно обжалване. В този смисъл е трайно установената и непротиворечива практика на ВКС: определение № 60397 от 05.11.2021г., по ч.т.д. № 2177/2021г. на ВКС, II т.о.; определение № 60398 от 05.11.2021г., по ч.т.д. № 1384/2021г. на ВКС, II т.о.; определение № 60402 от 05.11.2021г., по ч.т.д. № 2101/2021г. на ВКС, II т.о.; определение № 60407 от 10.11.2021г., по ч.т.д. № 1739/2021г. на ВКС, II т.о. и много други Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В процесната хипотеза производството е приключило с решение, което не подлежи на въззивно обжалване, поради което и определението за оставяне без уважение на искането за присъждане на разноските също е окончателно.

Неоснователно е направеното от процесуалния представител на Агенцията по вписванията искане за присъждане на разноски за производството по частната жалба.

Отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отделна и самостоятелна отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В този смисъл е трайно установената и непротиворечива практика на Върховния касационен съд: определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д. № 2845/2018г. на ВКС, IV г.о.;

2 определение № 489 от 17.10.2017г., по ч.гр.д. № 3926/2017г., IV г. о. на ВКС; определение № 552 от 25.11.2016г., по ч.гр.д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 205/19.12.2018г., по к.ч.гр.д. № 4518/2018 г. на ВКС, I г.о. и много други.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от „Винал“ АД, ЕИК 110014889 срещу определение № 912 от 21.10.2021г., по т.д. № 20211009015991 по описа на СГС за 2021г., т.о. VІ-18 състав, с което молбата му по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на постановено по делото определение № 12167 от 30.05.2018г. в частта му за разноските е оставена без уважение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3