Решение № 204 от 24.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500154 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ЗЕАД“ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5, представлявано от управителите Н. Д. Ч. и И. И. Г., чрез адв. Маргарита Събева от БАК, с адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. Б,ет. 1 против Решение № 2490 от 10.11.2025 г., постановено по гр.дело № 1017/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника против Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК 000695089 със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Цариградска“ № 30- Областно пътно управление гр. Бургас, за осъждане на агенцията да заплати на въззивника сумата от 196,29лв., представляващи равностойността на 100,36 евро- застрахователно обезщетение, изплатено на 25.06.2024 г. на В. А. Г. по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по застрахователна полица № **************/ 07.07.2023 г. по заведена щета № *************** за нанесени материални щети на МПС „********“, с рег. № В **** ВВ от настъпило на 15.06.2024 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 1

12.02.2025 г. да окончателното изплащане на сумата. Осъдил е въззивиника да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв., представляваща равностойността на 51,13 евро- разноски по делото.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го намира за неправилно.Изразява несъгласие с първоинстанционния акт, като счита че съдът се е позовал на заключението на вещото лице и твърденията на въззивемия, че пътният участък е надлежно обезпечен с вертикална сигнализация, вземайки пред вид представена по делото таблица, чийто автор е неизвестен.Посочва, че дори и да е поставен знак А12, указващ за неравности по пътя, липсва знак В26 задължаващ водачите да намалят скоростта с повече от 20 км.ч. Счита, че разпитаната в качеството й на свидетел по делото В. Г., която е управлявала процесния автомобил, се е движила значително по-бавно от разрешената скорост, а именно с около 30 км.в час. Настоява, че ответната страна има не само задължение да обезопасява пътя, но и да го поддържа в годно състояние, което в случая не е сторено. При условие, че се отчете нарушение на ЗДвП на водача на МПС, съдът следва да приеме че е на лице съпричиняване от страна на водача. Моли съда да отмени обжалваното решение и присъди разноски по делото за двете инстанции. Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК 000695089 със съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. „Цариградска“ № 30- Областно пътно управление гр. Бургас с който счита подадената жалба за неоснователна, а обжалването решение за правилно и законосъобразно. Моли съдът да потвърди обжалвания съдебен акт. Моли за присъждане на разноски. Алтернативно моли съда да приеме съпричиняване в размер на 50% при основателност на претенцията, респективно, че вината е на третото лице помагач, като изложи мотиви в тази връзка. Излага подробни съображения по отделните оплаквания във въззивната жалба.

Постъпил е и отговор на въззивната жалба от третото лице помагач „Автомагистрали ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №215, ет.4, представлявано от изпълнителния директор И. С., чрез юрисконсулт Катя Симеонова. Моли съда за потвърждаване на обжалваното решение. Излага подробни съображения.

2

Поддържа представения писмен отговор при привличането му като трето лице помагач.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Твърди се в исковата молба, че водачът на МПС „******** “ с регистрационен № В****ВВ В. А. Г. на 15.06.2024 г., при движение от гр.

Варна към к.к.“Слънчев бряг“, около един километър след гр. Обзор, е преминал през несигнализирана и необезопасена неравност по пътното платно/дупка/, което е довело до увреждане на предна лява гума, като за настъпилото ПТП е съставена Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“. Няма спор по делото, че автомобилът е застрахован с имуществена застраховка „ Булстрад Каско Страндарт“ във въззивното дружество, по полица № ************ със срок на действие от 07.07.2023 г. до 06.07.2024 г. Заведена е щета по повод на настъпилото ПТП, под № *********** и е изготвен опис на претенция, в който е установена настъпилата вреда и застрахователят е заплатил на собственика на МПС сумата от 196,29 лева на 25.06.2024 г.

По силата на чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането застрахователят след изплащане на застрахователно обезщетение на потърпевшия от ПТП, встъпва в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило вредите със своите действия или бездействия, като това дава на страната правото на регресен иск.

Първоинстанционният съд е допуснал разпит на свидетели по делегация, допуснал и приел е съдебна автотехническа експертиза, събрал е писмени доказателства и е достигнал до изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която от своя страна на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

3

Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение. В случая е безспорно, че сумата от 196,29 лв. е платена на свидетелката Г.. Пред Районен съд – гр.

Варна е извършен разпит на свидетелите В. А. Г. и О. И. М.. От показанията на свидетелката Г. се установява, че по пътя от гр. Варна към к.к. „Слънчев бряг“ в района след гр. Обзор след преминаване на завой колата е попаднала в дупка. Според свидетелката дупката е била средно голяма и е била точно на платното, като не е могла да бъде избегната. Зад свидетелката в друг автомобил е пътувал нейния мъж и разпитан по делото свидетел О. М.. Според свидетелката тя е поддържала скорост около 20-30 км. в час като твърди, че е нямало знак за неравност по пътя. В този смисъл са и показанията на свидетелят М., който обяснява, че автомобилът е управляван от В. Г. и е нямало други пътници в колата. Свидетелят посочва, че знак за ограничение на скоростта е имало преди завоя, защото същият е бил остър и след завоя започва изкачване.

Вещото лице по назначената САТЕ посочва, че произшествието е възникнало в условията на извънградско движение при максимално разрешена скорост от 90 км. в час. Счита, че скоростта, с която автомобилът се е движел е била в границите на разрешеното, като я определя около 60 км. в час. Според вещото лице в случай, че водачът на автомобила е съобразил скоростта си така, че тя да е равна или по-малка от 30 км. в час, при попадане на гумите в пътната неравност – дупка, не биха настъпили щети по гумата. Вещото лице е установило причинно-следствена връзка между скоростта на движение на автомобила – 60 км. в час и допуснатото ПТП. Според експерта преминаването на автомобила по дясната пътна лента със съобразена скорост и без да е необходимо да се пресече прекъсната осева линия, дупката би могла да бъде заобиколена. Вещото лице е установило, че водачът е имал възможност да възприеме дупката като опасност и технически да намали скоростта за движение до 30 км. в час, задействайки спирачната система на автомобила в момента, в който се е намирал на разстояние 14 м преди дупката.

Вещото лице на място е установило наличието на следните знаци: пътен знак А2 – опасен завой на ляво, Д12 – край на населено място гр. Обзор, А12 – неравности като под него е монтирана табела Т2 – 1000 м, Б24 – забранено изпреварването на МПС и пътен знак Д25 – винетка.

4

Направените във въззивната жалба оплаквания са изброени в общо четири точки. Съдът намира същите за неоснователни. Действително по делото е представена от въззиваемото дружество АПИ таблица към отговора на исковата молба, представляваща „Списък на наличната вертикална сигнализация на път І-9 км. от 172+888 до 175+148“, която е използвана и от вещото лице при изготвяне на експертното заключение. Именно по отношение на това доказателство се сочи, че то е с неясен автор и не посочва времевия момент, към който се отнася. Следва да се отбележи по отношение на това оплакване, че въззивната страна не е ангажирала доказателства в противния смисъл. Не е оспорила експертното заключение и в този смисъл оплакването е неоснователно. Позоваването на действащата към момента Наредба № 18/23.07.2001 г., затова че е липсвал знак Б26 и поставянето само на знак А12 е недостатъчно, в конкретния случай не отговаря на истината. Поставянето на знак А12 – неравности по пътя, следва да заостри вниманието на водача и да го накара да намали на скоростта на движение на автомобила, още повече, че процесната дупка се е намирала след завой, който не е позволявал развиване на висока скорост. Обстоятелството, че свидетелката Г., работейки в к.к.

„Слънчев бряг“, често е минавала по пътя, познавала го е добре и не е следвало да допусне настоящото ПТП. Единственото обяснение е свързано с обстоятелството, че тя си е позволила поддържане на по-висока скорост в конкретния участък, което е довело до увреждане на гумата на автомобила.

Останалите оплаквания във въззивната жалба също са неоснователни. При поставяне на знак А12 водачът следва да намали скоростта и да я съобрази с неравностите по пътя, което би изключило съпричиняване, както е в случая.

Единствено оплакването по т.3 във въззивната жалба, че въззиваемата агенция е длъжна да поддържа пътищата в изправност, а не само да ги сигнализира е принципно основателна, но в конкретния случай не води до промяна в резултата по делото.

На въззиваемото дружество следва да се присъдят 51,13 евро разноски по делото.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2490/10.11.2025 г., постановено по 5 гр.дело № 1017/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА ЗЕАД ЗЕАД“ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК

000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5, представлявано от управителите Н. Д. Ч. и И. И. Г., чрез адв.

Маргарита Събева от БАК, с адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. Б,ет.1 да заплати на Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК 000695089 със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 30- Областно пътно управление гр.

Бургас, сумата от 51,13 евро- разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6