Решение № 1004 от 30.09.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1004

30.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Марин Г. Маринов

Елина П. Карагьозова

Ивелина Д. Чавдарова

Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20203100501594 по описа за 2020 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от С. А. А.

ЕГН **********, с.****, срещу решение №80/26.03.2020г., постановено по гр.д. № 1096/2019 г. на РС-Провадия, с което е прието за установено, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р П. Д.“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите, за които е издадена Заповед № 106/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 134/2019г. на PC Провадия, произтичащи от Договор за паричен заем CrediHome № 1182-00030397 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00030397, сключени между „Микро Кредит“ АД и С. А. А. на дата 29.12.2017 г., вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 16.01.2015 г., Приложение № 01/08.06.2018 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания" АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940), както следва: 683.43 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 110.45 лв. - договорна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; 192 лв. - възнаграждение по договор за допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30 11.2018 г.; 528 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; 22.63 лв. - лихва за забава по договор за заем, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г.; 20.52 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г.

В жалбата се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на решението.

Твърди се, че ищецът не е активно материално легитимиран по иска, поради липса на 1 транслативен ефект на цесията, доколкото вземането не е било ликвидно и изискуемо, рамковият договор има само предварителен характер, а датата на сключването му е неустановена, тъй като липсва потвърждение на цесионера за получаване на изготвения от цедента опис на вземанията (пар. 2, т. 2.2.1.). Поддържа се, че цесията не е съобщена на ответницата, тъй като подписът в известието за доставяне е неавтентичен, уведомлението не може да се приеме за връчено ведно с исковата молба, тъй като е направено от цесионера, а не от цедента, без представителна власт поради невярна дата на пълномощното, а уведомяването не е извършено лично, а чрез особен представител, който няма право да приема такива изявления, тъй като е законен, а не упълномощен представител. Сочат се и процесуални нарушения, изразяващи се в липса на произнасяне по доказателствената тежест във връзка с оспорената автентичност на известието за доставяне и разместване на доказателствената тежест по възражението за неравноправност на договорите. Твърди се, че в мотивите на решението липсва произнасяне по наведените в отговора възражения.

Договорът за кредит се оспорва като неравноправен поради използване на ситен шрифт и непредоставяне на предварителна информация и стандартен европейски формуляр (чл.5 ЗПК), като изявлението за получаването му, както и изразеното съгласие с ОУ, не са индивидуално уговорени и следва да се приложи чл.147а, ал.5 от ЗЗП. Договорът за допълнителни услуги се оспорва като неравноправен, тъй като предвижда възнаграждение за допълнителни услуги да се дължи дори когато такива не са били предоставени (чл.143, т.

ЗЗП) и тъй като противоречи на забраната на чл.10а от ЗПК да се уговаря възнаграждение за дейности по управление и погасяване на кредита. Потребителят не е ползвал уговорените услуги, поради което не дължи плащане на възнаграждение по договора. Излага, че ищецът няма качеството на застраховател, нито на процесуален субституент, липсват данни да е заплатил премията на застрахователя, поради което същият не е титуляр на вземането по договора за застраховка. Пропускът на кредитора да включи застрахователната премия и допълнителното възнаграждение в ГПР води до заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, което представлява самостоятелно основание за нищожност на клаузата по услугата по пакет „Комфорт“.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Поддържа, че в рамковия договор за цесия е предвидено, че вземанията ще се индивидуализират в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне, поради което всяко приложение има характера на допълнително споразумение и отразява действителната воля на страните да бъде прехвърлено вземането. Процесното вземане е идентично с цедираното, видно от индивидуализацията, съдържащата се в Приложение №1, подписано и от двете страни.

Уведомлението за цесията е получено лично от ответницата на 28.06.2018г. или най-късно с връчване на препис от исковата молба чрез особен представител, което се приема за редовно от съдебната практика. Заемодателят, в качеството си на застрахователен посредник, е предоставил на ответника финансиране и разсрочване на задължението по договора за 2 застраховка, сключен с „Уника Живот“, като е заплатил дължимата по него застрахователна премия от името на ответника, а последният се е задължил да я върне на равен брой вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Договорът за допълнителни услуги е сключен по искане на ответника, поради което възраженията за неговата нищожност са неоснователни.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1096/2019 г. на РС-Провадия е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу С. А. А. ЕГН **********, с.**** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.415, ал.2 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед № 106/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 134/2019г. на PC Провадия, произтичащи от Договор за паричен заем CrediHome № 1182-00030397 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00030397, сключени между „Микро Кредит“ АД и С. А. А. на дата 29.12.2017 г., вземанията по които са прехвърлени с Договор за цесия от 16.01.2015 г., Приложение № 01/08.06.2018 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, както следва: 683.43 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 110.45 лв. - договорна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; 192 лв. - възнаграждение по договор за допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30 11.2018 г.; 528 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; 22.63 лв. - лихва за забава по договор за заем, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г.; 20.52 лв.

- лихва за забава по договор за допълнителни услуги, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г.

В исковата молба се твърди, че между „Микро Кредит“ АД и ответника е сключен Договор за паричен заем CrediHome № 1182-00030397, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 800.00лв., със задължение за връщането й ведно с възнаградителна лихва в размер на 162,88 лева, на 48 равни седмични погасителни вноски, в размер на 20,06 лева. Предаването на заемната сума е удостоверено с подписването на договора от заемателя. На основание попълнен и подписан от ответника формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 29.12.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и ответника е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00030397, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение N 1 към договора, което е предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 230,40 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 4,80 лв. На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник, е предоставил на ответника финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството му застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги ответникът се е задължил да върне на заемодателя платената от последния застрахователна премия, в срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, 3 дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 13,20 лева, или обща сума за застрахователна премия – 633,60 лева. Срокът на договора за кредит е изтекъл на 30.11.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Поради изпадане на длъжника в забава му е начислена мораторна лихва в размер на законната лихва. На 08.06.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу ответника са прехвърлени на ищеца ведно с всички привилегии и обезпечения. На ответника е изпратено писмо с уведомление от „Микро Кредит“ АД чрез ищеца за извършената цесия, получено лично от него. В условията на евентуалност се иска връчване на ответника на уведомлението заедно с исковата молба. С оглед неизпълнението на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което претендира за съдебно установяване на вземанията си.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва извършената цесия, поради липса на условия за настъпване на транслативния ефект и поради липса на уведомяване на ответницата за извършената цесия.

Твърди се, че договорът за цесия е рамков и представлява обещание за цесия и Приложение №1, в което е описано процесното вземане, не може да се приеме като окончателен договор, липсва форма на договора. Поддържа се се, че не е представено писмо потвърждение за извършената цесия от цесионера. Твърди се, че към датата на съставяне на Описа от 08.06.2018г. процесното вземане не е било изискуемо и ликвидно и не може да е предмет на цесията. Поради това ищецът не е активно легитимиран да предяви настоящи иск. Оспорва се датата на Приложение №1 към рамков договор за цесия. Твърди се, че цесията не е породила правно действие, тъй като не е съобщена на ответницата. Исковата молба не е получена от нея, поради което не може да се приеме, че тя е уведомена за цесията. Оспорва, че ответницата е сключила договор за заем с „Микро Кредит“ АД на 29.12.2017г. с посочените параметри, че е подписан от лице със съответната за това представителна власт от заемодателя, че ответницата е получила визираната в него сума. Счита, че приложените към исковата молба документи са изготвени за нуждите на настоящото дело и не съдържат подпис на ответницата. Излагат се доводи, че са налице нищожни клаузи в договора за кредит, поради неравноправност на основание чл.146 във връзка с чл.143, т.5 от ЗЗП, заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че преди да бъде сключен договорът, на ответницата не е била предоставена своевременна информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договора на основание чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Оспорва се, че ответницата е получила стандартен европейски формуляр с тази информация съгласно приложение 2 от ЗПК. Твърди се, че както по отношение на съгласието с общите условия и декларирането на получаването им от потребителя, така и за европейския формуляр и неговото получаване от длъжника, следва да се приложи нормата 4 на чл. 147а, ал 5 от ЗЗП. Поддържа се възражение за нищожност на клаузите по сключените от ответницата договори поради невъзможност да се запознае с тяхното съдържание, тъй като използваният шрифт е изключително ситен, поради което и непрочитаем, а след като не може да бъде възпроизведен, то текстът остава непонятен за страната. Твърди се, че към датата на цесията „Микро Кредит“ АД не е титуляр на вземане по договор за застраховка и не е можел да го прехвърли. Клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот" е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума. Поради всичко изложено счита, че приложение № 1/08.06.2018 г. към рамковия договор за цесия от 16.01.2015 г. е нищожно в частта относно процесните вземания по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД, поради което същите не са били прехвърлени и не се дължат на ищеца.