Решение № 70 от 08.05.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Ловеч, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200040 по описа за 2025 година

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция «Пътна инфраструктура» на ЕТ „.", със законен представител Г. М. М., област Я. община Е. гр. Е. ул. "В." №.., ЕИК:........., за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 187а, ал.2, т. 3 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл.179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв., и такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от ЕТ .......... пътно превозно средство в размер на 119.00 лв., за това, че на 18.01.2022 г., в 17:11 часа е установено нарушение № D6A73C68003F7150E053021F160AF541, с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХА 3 Ц, регистрационен номер ...., с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Угърчин, за движение по път I-4 км 40+670, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят ЕТ „.", със законен представител Г. М. М., който го обжалват в срок, чрез адв. К. от АК Б. излагайки, че ЕФ е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалният и процесуалният закон, поради което моли съда да го отмени изцяло. Сочи, че за съжаление въпросният влекач към момента не собственост на ЕТ „..", а и доставчикът на услугата по електронно събиране на пътни такси, който към онзи момент е „А1 България"ЕАД, понастоящем е друг и за търговеца няма никаква възможност адекватно да организира защитата си, като провери в 1 клиентския си профил детайлно какви суми са заплатени и за кои участъци. Счита, че това изцяло се дължи на бездействието на Агенция „Пътна инфраструктура", която при липсата на каквито и да е обективни пречки, цели 2 /две/ години е бездействала и не е връчвала електронния фиш на ЕТ „...", с което е нарушила правото на защита на търговеца. Сочи, че в същото време, електронният фиш е издаден при грубо нарушение на процесуалните правила тъй като към датата на налагането на санкцията, съгласно чл. 189ж от ЗДвП, е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш, но само за нарушението по чл. 179, ал. 3 от същия закон, когато е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.

3, в отсъствието на контролен орган. По отношение на нарушението по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП тя е неприложима, поради което и предвид липсата на друга законова норма, с която изрично да е предвидено издаване на електронен фиш за посоченото нарушение, съобразно изискванията на чл. 39. ал. 4 от 189ж от ЗДвП отговорността на нарушителя е следвало да се реализира с издаване на наказателно постановление. Това съществено процесуално нарушение представлява самостоятелно отменително основание. Само за пълнота на изложението - възможност за налагане на санкция с електронен фиш съгласно чл. 189ж от ЗДвП, съществува едва от 13.02.2024г., съгласно промените и допълненията обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2024г. Отделно от гореизложеното сочи, че е налице значителна несъразмерност между нанесената вреда и наложеното административно наказание, което в случая е абсолютно определено от законодателя в размер на 2500,00 лв. /две хиляди петстотин лева/. През 2022 г. за преминаване и ползване на път I клас от републиканската пътна мрежа от процесното МПС се е дължало по 10,00ст. /десет стотинки/ на километър, съгласно чл. 27 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Въпросният участък в който е регистрирано нарушението, едва ли е по-дълъг от 10 /десет/ километра, тоест санкцията надвишава евентуалната вреда 2500 пъти. Друго самостоятелно отменително основание сочи, че е неспазването на уведомителната процедура Регламент за изпълнение/ЕС/2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., имплементирана в последствие в чл. 106, 7-9 от ЗП. Отделно от всичко останало, счита че по отношение на конкретното административно нарушение е напълно приложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят се характеризира с незначителност на вредните последици /един лев/ и са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно разрешенията на TP № 1/12.12.2007г. ОСНК, преценката за "маловажност на ,случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

В съдебно заседание, за жалбоподателя, редовно призован, не се явява представител.

Депозирано е становище от адв. К., с което е направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Молят съда да се произнесе с акт, с който да отмени обжалвания ЕФ на посочените в жалбата основания, които доразвива в представеното становище, както и да бъдат присъдени на жалбоподателят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева.

Издателят на обжалвания ЕФ – Агенция «Пътна инфраструктура», редовно призовани не изпращат представител. Депозирано е становище от юрисконсулт И., която е направила искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и е изложила подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в същия е отразено, че на 18.01.2022 г. , в 17:11 часа е установено нарушение № D6A73C68003F7150E053021F160AF541, с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХА 3 Ц, регистрационен номер ..., с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория 2

ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Угърчин, за движение по път I-4 км 40+670, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670.

Предвид така установеното, съдът намира, че е направено ясно описание на нарушението по време и място на извършване, но че при описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Действително, към настоящият момент вече е налице законодателна промяна, в сила от 13.02.2024 г., но тази промяна действа занапред и към момента на съставяне на електронния фиш не е била налице. Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но 3 невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.