Акт от 27.01.2021, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- 594/2020
- Подписан
- 27.01.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- Чл.47 ал.6 · Закон за защита на животните
Р Е Ш
Е Н И Е-6
Гр.В.
27.01.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател
: С. С.
Членове :1.Г. Й.
2.Д. В. при секретаря Н. К. .............................. и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №594 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №575/31.08.2020 г. по гр.д.№3202/2019 г. по описа на Районен съд-В. е осъдена Община
В., ЕИК :. адрес гр. В., площад.. да заплати на Д.П.В.,***, ж-к.., сумата от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие ухапване от куче на 05.09.2019 в гр. В..
Осъдена е Община
.В., ЕИК : .., адрес гр. В. да заплати на Д.П.В.,***, ж-к.. сумата от 446,40 лева, направени разноски по производството.
Признато е , че оспорването на истинността - автентичност на : амбулаторен лист № 190165/ 09.09.2019г., амбулаторен лист № 190170/12.09.2019г. и амбулаторен лист № 190172/16.09.2019г., не е доказано.
Отхвърлено е искането на Община В., ЕИК :. адрес гр. В. площад. за присъждане на разноски по производството, като неоснователно.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Община В. ,гр.В. пл.“. ,представлявана от кмета д-р Ц. Ц. .Твърди се ,че решението е неоснователно и недоказано.На първо място нямало свидетели на инцидента. Съдът бил приел безусловно, че ищеца е ухапан от куче, което е безстопанствено и че вредата е нанесена от бездействието на служител на общината. Посочването на неидентифицирано куче от ищеца на негов приятел, който не бил пряк очевидец бил факт, който съда приел за достоверен и основателен. В действителност, по делото безспорно било доказано,че нито свидетелят И. Б. И., нито свидетелят П. М. Н. са присъствали на ухапването. Нито един от двамата не бил видял „извършителя" на деянието. Единствените данни за обстоятелството, че кучето е било оранжево и с марка били преки възприятия на ищеца, които той бил предал на свои приятели. Съдът неправилно бил приел тези възприятия за истински ,въз основа на което бил приел иска за доказан. Изрично в решението било записано, че ищецът посочил на свидетеля едно куче, оранжево на цвят до един жилищен блок, като заявил, че то го е ухапало.По тази логика, ищецът можел да посочи и куче, което е черно на цвят на улицата и да каже, че то го е ухапало, след като нямало реално очевидци на случилото се.
Цялата доказателствена тежест, която била задължение на ищеца за установяване истинността на случилото се, лежала на фактическата обстановка и разпознаването на животното, което е нанесло вредата. Такова доказване, изрично и категорично в процеса не се установило. Нещо повече ,в процесното решение съда сам правел извода, че „дава вяра на показанията на свидетелите, независимо, че същите не са очевидци на инцидента". С оглед на изложеното се поддържа ,че не е доказано по безспорен начин, че ищеца е ухапан от безстопанствено куче, което да бъде вменено във вина на община В.
На следващо място по отношение на заключението на съдебно-медицинската експертиза било важно да се обърне внимание, че вещото лице е установило, че „в консултативния лист липсва описание на раните и евентуална тяхна хирургическа обработка“. Фактът, че в медицинските документи при постъпването на ищеца в Спешно отделение липсвало описание на раните, доказвало тезата за недоказаност на твърдяния инцидент.
Във връзка със заключението на съдебно-психитричната експертиза се поддържа ,че не е доказано по безспорен начин, че полученото посттравматично стресово разстройство е в следствие на именно този инцидент.
Свидетелят П. Н. в съдебно заседание установил, че ищецът е самотно живеещ възрастен човек, който е претърпял тежки семейни загуби, смърт на съпруга и сестра, което било дало отражение на психологическото му състояние. Същият свидетел дал показания, че в следствие на тези загуби ищецът се бил затворил в себе си и се е наложило да потърсят помощ от специалист. Запитан в съдебно заседание, вещото лице потвърдил, че това депресивно състояние е допринесло за определяне на психологическото равновесие на ищеца. Тези обстоятелства не били взети под внимание от съда и било прието, че именно в „резултат на ухапванията ищецът е преживял болки и страдания и е получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота".
Тъй като исковото производство по това дело било за претърпени неимуществени вреди , болки и страдания от ухапване на безстопанствено куче се поддържа ,че следва на първо място по безспорен начин да се установи, че кучето е безстопанствено и на следващо място да се докаже наличието на болки страдания. Именно на горните основания и причинно-следствената връзка между тях, съдът следвало да определи обезщетението на ищеца. Въпреки че нямало категорично доказване на вина на община В. и изрично посочване на претърпените болки и страдания от страна на ищеца, съдът бил постановил решение, с което е присъдил обезщетение в размер на 5000, 00 лева. Поддържа се ,че присъденото обезщетение е прекомерно, като се иска при условията на алтернативност неговият размер да бъде намален.
Иска се да се отмени обжалваното решение .Алтернативно се иска да се намали размера на присъденото обезщетение .
Въззиваемата страна не е представила писмен отговор.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено по хода на делото следното :
Пред районен съд-В. е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД от Д.П.В.,***, ж-к .., против Община В., ЕИК :., адрес гр. В..
Твърди се, че на 05.09.2019г. около 16.00часа ищецът бил на преглед при личния му лекар, след което тръгнал да се прибира за домът му в гр. В.. Пътят му минавал обикновено по централната улица, но ищецът решил да мине по съкратен маршрут, който минавал през двора на блок „Г.“ в гр. В..
Около 16.30 часа минавайки до въпросния жилищен блок, ищецът бил нападнат от глутница кучета. Докато кучетата лаели по ищеца, кучето - водач на глутница, нахапало ищеца четири пъти. Ищецът бил ветеринарен лекар, поради което направил този извод за кучето - водач на глутницата. От нанесените му рани на ищеца прилошало. Около ищеца в този момент нямало хора, които да му помогнат. Кучето, нахапало ищеца, било с ушна марка на Община В., като бездомно куче. Уплашен и наранен, ищецът изминал няколко метра по посока на магазин за топли закуски. От уплаха и загуба на кръв на ищеца му прилошало и се свлякъл на земята.
Обадил се по телефона на свой приятел - таксиметров шофьор, да дойде и да го закара в Спешна помощ. При идването на последния, ищецът бил припаднал. В Спешна помощ към МБАЛ“С. П.“ АД гр. В. на ищеца била оказана медицинска помощ. Изложени са обстоятелства относно физически страдания и психически страдания на ищеца. Същият развил страхова невроза, като потърсил психиатрична помощ.
Иска се да бъде постановено решение с което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 5 000,00лева за обезщетение от претърпените неимуществени вреди. Иска разноски по производството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ищецът не сочи доказателства, от които би могло да бъде направен обоснован извод дали кучето е безстопанствено или домашно.
Ответната страна, чрез Общинско предприятие „Общински приют за кучета“, осъществявала дейност по изпълнение на мерките, заложени в „Програма за овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на Община В.“. Оспорва причинените вреди и наличието на причинна връзка. Иска разноски по производството.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и изпълнени са съдебно-психиатрична експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
По реда на чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността -автентичност на амбулаторен лист № 190165/ 09.09.2019г., амбулаторен лист №190170/12.09.2019г. и амбулаторен лист№ 190172/16.09.2019г.
От събраните по делото доказателства се установява следвана фактическа обстановка :
На 05.09.2019г. ищецът се обадил по телефона на свидетеля И. Б.И., негов приятел, да дойде с автомобила си на ул.“. пред блок.. в гр. В. и да го закара в Спешна помощ В. тъй като го е ухапало куче. При пристигането на мястото свидетелят И. забелязал ищеца клекнал и да се държи за десния крак.
Панталонът на ищеца бил раздран и изцапан с кръв. Ищецът бил много уплашен и треперел. Свидетелят И. помогнал на ищеца да се качи в автомобила и го закарал в Спешна помощ гр. В.. След извършени медицински манипулации свидетелят И. закарал ищеца в дома му. Двамата минали с автомобила по същия път по ул.., като ищецът посочил на свидетеля едно куче, оранжево на цвят, до един жилищен блок, като заявил, че то го е ухапало. Кучето нямало каишка и било маркирано. Със същото куче били още две - три кучета, които също били маркирани. На 06.09.2019г. в гр. Видин ищецът срещнал свой познат - свидетеля П. М. Н. Показал му раната от нахапването. Същата била открита, непревързана. След инцидента ищецът потърсил психиатрична помощ. В съставения амбулаторен лист №015676 от същия ден е отразено чу ищецът е ухапан от куче.В амбулаторен лист № 190165/ 09.09.2019г., амбулаторен лист № 190170/12.09.2019г. и амбулаторен лист № 190172/16.09.2019г. са посочени резултатите от вторични прегледи на ищеца,като е отразено ,че ищецът е ухапан от бездомно куче в областта на дясната подбедрица,че е направена имунизация с титаничен токсоид. В амбулаторен лист № 001191/ 25.09.2019г.на д-р Н. Н. (л.10 от делото )е отразено ,че ищецът е направил профилактичен преглед ,че по време на прегледа пациентът е в силно стресово състояние ,напрегнат,притеснен и треперещ,споделил оплаквания от тревожност,чувство за недостиг на въздух,треперене на цялото тяло,обсъжда страхове за евентуална повторна агресия.Назначена е психотропна терапия ,която не е дала задоволителни резултати.
От медицинско удостоверение №12/19 на д-р Н. Н. е видно ,че в резултат на преживяната на 05.09.2019 г. психодрама ищецът В. е изпаднал в състояние на реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията (F 43.9 по МКБ-Х).
Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза (л.75-77 от делото)ищецът е получил посттравматично стресово разстройство, което е лекувано медикаментозно. Посттравматичното стресово разстройство възниква като закъснял и протрахиран отговор към стресогенно събитие,като симптомите включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата,кошмарни сънища,емоционална притъпеност,отчужденост,липса на съзвучие към заобикалящата среда,избягване на действия и ситуации,напомнящи за травмата,чувство на страх и избягване на сигнали ,напомнящи за първоначалната травма.В резултат на ухапванията ищецът е преживял болки и страдания и е получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота.При прегледа,проведен почти една година след инцидента,психиатърът е отчел доловимо ситуативно напрежение и е констатирал продължаващи притеснения ,които ищецът не опитва да преодолее,но все още безрезултатно.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, при посещение в Спешно отделение ищецът не е консултиран с хирург. В консултативния лист липсва описание на раните и евентуална тяхна хирургична обработка. В съдебно заседание вещото лице д-р Л. М. уточнява, че такъв тип рана не се зашива, а остава отворена, за да може да се изчисти ако има некроза.Твърди ,че по медицинските документи е установил наличието на рани .
С отговора на исковата молба ответникът е ангажирал доказателства относно това ,че е изпълнил задълженията си ,произтичащи от Глава Пета от Закона за защита на животните.С Решение № 85 ,взето с Протокол № 6/04.06.2008г. на Общински съвет В. ,е приета Програма за овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на Община В.. С Решение № 152 ,взето с Протокол № 9/25.09.2008г. на Общински съвет В., е взето решение за създаване на Общинско предприятие „Общински приют за кучета“, като са утвърдени и числеността на персонала и бюджета. С Решение № 129 ,взето с Протокол №15/16.12.2009г. на Общински съвет В. ,е приет Правилник на дейността на общинските фирми и предприятия. С Решение № 103, взето с Протокол № 5/31.05.2016г. на Общински съвет В., е одобрен Правилник за дейността на Общинско предприятие „Общински приют за кучета“ при Община В. В отчета за дейността на същото за 2019г. е посочено, че са заловени 99 бр. безстопанствени кучета, кастрирани, маркирани, чипирани и ваксинирани -70бр. кучета, осиновени – 17 броя кучета.