Решение № 4022 от 06.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4022 гр. ..., 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: .... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110131911 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД против И. Л. П. с ЕГН:

**********, Б. Р. П. с ЕГН: ********** и М. Р. М. с ЕГН: ********** за осъждане на ответниците да заплатят в условията на разделна отговорност на „...” ЕАД сума в общ размер на 724.89 лв., от които 567.16 лв. – главница, представляваща обща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 133.59 лв. - мораторна лихва за забава, начислена за периода от 30.05.2019 г. до 18.05.2022 г. върху посочената главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сума за дялово разпределение в размер на 19.47 лв. – главница от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 4.67 лв. - лихва за периода от 30.04.2019 г. до 18.05.2022 г., както и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, при квоти: 1/3 за всеки от ответниците.

Твърди се, че ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. ..., аб. № ..., като за посочения погоре период не са платили дължимите суми за топлинна енергия и цена за услугата дялово разпределение, извършвана от „...“ ООД, чиято стойност ищецът претендира на основание чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия на ищеца, като се претендира и лихвата за забава върху така формираните главници.

Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени 1 искания за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза по делото, прави се искане по чл. 219 ГПК за привличане на „...” ООД като трето лице подпомагаща ищеца страна.

Ответницата М. М. в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва претендираните от ищеца суми, като твърди, че са неточни и не са изразходвани, а освен това прави възражение за погасителна давност.

Ответницата И. Л. П. в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва претендираните от ищеца суми, като твърди, че са неточни и не са изразходвани, а освен това прави възражение за погасителна давност.

Ответникът Б. П. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че е платил изцяло приспадащата му се част от задължението.

Третото лице подпомагаща страна не изразява становище по съществото на делото, представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; обстоятелството, че ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период за процесния топлоснабден имот, в качеството им на негови собственици по силата на наследствено правоприемство от Р. Б. П.; обстоятелството, че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност претендираната сума; обстоятелството, че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума; с оглед възражението за погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже спиране/прекъсване на давността.

По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже съществуването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.

В доказателствена тежест на ответника П. е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: плащане на сумата от 308,30 лв., с която са погасени процесните вземания на ищеца.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че в рамките на исковия период сградата етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била топлоснабдена; 2) че ответниците са наследници на Р. Б. П. и в качеството си на такива са придобили собствеността върху топлоснабдения имот при квоти 1/3 за всеки 2 от тях.

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Предвид отделените като безспорни между страните обстоятелства, установява се, че към момента ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот. В периода, в който ищецът твърди, че са възникнали вземанията му – 1.05.2018 г. – 30.04.2020 г., собственик на имота е бил техният наследодател – починалият Р. Б. П.. Фактът, че той е бил собственик на имота, се установява от представения нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване № .../2003 г. по описа на нотариус ..., рег. № ... в Нотариалната камара, като този факт не е спорен по делото. Р. Б. П. е починал на 24.06.2020 г., видно от предоставената по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.

По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответниците са наследници на починалия Р. Б. П.. Като такива те отговарят за задълженията на своя наследодател в условията на разделна отговорност, съобразно наследствената си квота.

По отношение на ответника Б. Р. П.:

По делото се твърди от ответника Б. Р. П., че е изпълнил своята част от задължението, като е заплатил 1/3 от претендираните от ищеца суми, в това число 241,63 лв. – 1/3 от вземанията в общ размер от 724,89 лв., 50 лв. – 1/3 от възнаграждението на юрисконсулт и 16,67 лв. – 1/3 от размера на внесената от ищеца държавна такса за разглеждане на делото.

Ищецът не оспорва това обстоятелство, а изрично го признава в проведеното по делото открито съдебно заседание. Плащането се установява и от представеното по делото преводно нареждане от 22.02.2023 г., както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, поради което съдът намира, че исковете, предявени срещу Б. Р. П., са неоснователни.

По отношение на ответниците И. Л. П. и М. Р. М.:

Както беше отбелязано по-горе, по делото е отделено като безспорно 3 обстоятелството, че ответниците са наследници на починалия Р. П. и като такива отговарят за неговите задължения до размера на наследствената си квота. Отделено е и като безспорно обстоятелството, че квотата на всяка ответница е 1/3.

За установяване на ползваното през процесния период количество топлинна енергия по делото е прието заключение на допусната съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От заключението на вещото лице се установява, че общият топломер в абонатната станция на сградата, където се намира процесният топлоснабден имот, се отчита по електронен път всеки месец.

Технологичните разходи в абонатната станция били приспаднати от топлопреносното предприятие, като същите били изчислени по предвидения в закона ред. Вещото лице е посочило, че за периода 1.05.2018 г. – 30.04.2019 г. не е ползвана топлинна енергия за отопление на имота и не са начислени суми за ползване на такава. Топлинна енергия е ползвана за битово горещо водоснабдяване, за което са начислени суми в общ размер от 429,00 лв., както и за сградна инсталация, за което са начислени суми в общ размер от 130,37 лв. За периода 1.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е начислена сумата от 0,20 лв. за отопление на имот, сумата от 169,11 лв. за отдаваната топлинна енергия за сградна инсталация и сумата от 0,00 лв. за битово горещо водоснабдяване.

Предвид издадените общи фактури, за периода 1.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е налице сума за връщане в размер на 150,87 лв., а за периода 1.05.2019 г. – 30.04.2020 г. – сума за връщане в размер от 212,81 лв. Така според вещото лице за процесния период за реално потребеното количество топлинна енергия се дължи сумата в общ размер от 728,66 лв., като е взето предвид и направеното изравняване, съгласно което са налице суми за връщане.

Изводите на вещото лице се подкрепят и от представените от третото лице подпомагаща страна писмени доказателства.

С оглед изложеното, неоснователно е направеното от ответниците М. и Л. П. оспорване, че по делото не е доказано, че количествата топлинна енергия, на които съответстват претендираните от ищеца суми, не са изразходвани. От заключението се установява и какви са отделните количества ползвана топлинна енергия по пера – за отопление на имот, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че общо дължимите суми от ответниците за процесния период са в размер от 567,16 лв. – главница за ползвана топлинна енергия и 19,47 лв. – главница за услугата дялово разпределение.

Разликата между паричните стойности за ползваната топлинна енергия между двете експертизи – техническа и счетоводна – в случая е обяснима, предвид извършваните от ищеца счетоводни операции, в това число прихващане на 14.08.2019 г., с което е намалена дължимата от ищците сума с 161,57 лв. Ето защо противоречие в двете заключения по същество не се констатира – първата има за предмет установяване на ползваното количество топлинна енергия и нейното остойностяване, предвид оспорванията, направени от ответниците М. и Л. П. в тази връзка, а втората – отразяване на дължимите суми в счетоводството на ищеца, наличие на данни за погасяване 4 на задълженията, извършваните счетоводни операции, свързани с отразяване на изравнителните сметки.

Възприетото от вещите лица е в съответствие с издаваните документи от дружеството, извършващо услугата дялово разпределение в сградата етажна собственост, които са представени по делото.

С оглед изложеното, установява се, че ползваната топлинна енергия за процесния период е на стойност 567,16 лв., а дължимите суми за услугата дялово разпределение са в размер от 19,47 лв. Спрямо наследствените квоти, ответниците отговарят за по 1/3 от тези суми.

Направено е и възражение за погасителна давност от ответниците М. и Л. П., което е частично основателно.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.