Решение № 173 от 16.06.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. ХАСКОВО, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500388 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260482/29.12.2021 г., постановено по гр.д. № 162/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково, е:

-прието за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по предявения от Ж. Т. Ж. и К. Ж. Т. иск по отношение на К. Н. М., А. С. М., С. Д. К., Н. А. Б., Б. С. И., М. С. Д., П. Н.

И., Е. Н. И., В. Н. Д. и И. Н. Б., че е допусната грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, одобрени със заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, а именно – при кадастралното отразяване на границата между поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***, изразяваща се в погрешно заснемане на реална част, заключена между точките АБВГДЕЖЗА, съгласно комбинирана скица-приложение № 1 към заключението на съдебно-техническа експертиза, която реална част, представляваща част от поземлен имот с идентификатор № ***, неправилно била заснета като част от съседния поземлен имот с идентификатор № ***, като тази граница следвало да минава по линията между буквите „Б“ и „В“ така, както е показано на същата скица, която е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна част от решението.

-прието за установено по отношение на К. Н. М., А. С. М., С. Д. К., Н. А. Б., Б. С.

И., М. С. Д., П. Н. И., Е. Н. И., В. Н. Д. и И. Н. Б., че Ж. Т. Ж. е собственик на 1/3 идеални части, а К. Ж. Т. е собственик на 1/12 идеални части от реална част от недвижим имот, заключена между точките АБВГДЕЖЗА, съгласно комбинирана скица-приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, която реална част, представляваща част от поземлен имот с идентификатор № ***, неправилно е била заснета като част от съседния 1 поземлен имот с идентификатор № ***, като границата между тези два поземлени имота следвало да минава по линията между буквите „Б“ и „В“ така, както е показано на същата скица, която е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна част от настоящото решение, като искът за разликата, а именно да се признае за установено, че те притежават цялата тази реална част с площ от 139 кв.м. е отхвърлен.

-прекратено частично производството в частта относно претенцията на ищците Ж. Т. Ж. и К. Ж. Т. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът да отмени издадения в полза на ответниците К. Н. М. и А. С. М. констативен нотариален акт с рег. № **** г. на нотариус с рег. № ****.

-прекратено частично производството в частта относно претенцията на ищците Ж. Т. Ж. и К. Ж. Т. съдът да се произнесе относно обстоятелството да бъде извършена подправка на описаната грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Хасково, одобрени със заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, от компетентния орган чрез отразяването на реалната част с площ от 139 кв.м., заключена между точките АБВГДЕЖЗ, съгласно комбинирана скица – приложение № 1, в пространството, обхвата и границите на поземлен имот с идентификатор № ***, вследствие на което да бъде променена и границата между поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***, която границата минава по точките БВ, съгласно тази скица.

Недоволни от решението са останали К. Н. М. и А. С. М., от една страна, и Ж. Т.

Ж. и К. Ж. Т., от друга страна, които го обжалват с отделни жалби.

По въззивна жалба от К. Н. М. и А. С. М.:

С подадената жалба първоинстанционното решение се обжалва:

-в частта, в която съдът е приел за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че е допусната грешка в КККР на град Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, изразяваща се в погрешно заснемане на реална част, заключена между точки АБВГДЕЖЗА, която част от поземлен имот с идентификатор № *** неправилно е заснета като част от съседния поземлен имот с идентификатор № ***, като границата между двата имота следва да минава между букви „Б“ и „В“, съгласно комбинирана скица – приложение № 1 към заключението на СТЕ, неразделна част от съдебното решение;

-в частта, в която съдът е уважил предявения установителен иск за собственост, като е приел, че са собственици на 1/3 идеални части за Ж. Ж. и 1/12 идеални части за К. Ж. от описаната реална част от поземлен имот с идентификатор № ***, обосновано с приета грешка в КККР на град Хасково.

Жалбоподателите К. М. и А. М. намират, че в останалата част районният съд правилно е прекратил производството. Посочват, че в обжалваните от тях части решението е неправилно, тъй като не са спазени указанията дадени в ТР № 8/23.02.2016 г. относно изследването на въпроса дали има прилагане на регулацията по спорните имоти, което би обусловило трансформирането на регулационните граници в имотни. Това се налагало предвид факта, че през 1979 г. К. и А. М.и са купили 1/2 идеални части от парцел I – 1010 кв.

278 с площ 252 кв.м. по плана, одобрен със заповед № 1631/1967 г., а през 2010 г. са се снабдили с документ за собственост за имот с площ от 165 кв.м., заснет в кадастралната карта на град Хасково от 2006 г. като самостоятелен имот с идентификатор № ***. Освен това ищците се легитимирали като собственици на 1/2 идеални части от парцел I – 5496, кв.

278 с площ от 256 кв.м., а в кадастралната карта на града този имот не бил заснет като самостоятелен имот, а като част от поземлен имот с идентификатор № ***. Предходният регулационен и кадастрален план на град Хасково бил одобрен със Заповед № 2/1977 г. и именно неговото прилагане или неприлагане било от значение за преценката за 2 основателността на иска. По този предходен план били нанесени две дворни места – имот с планоснимачен № *** с площ от 147 кв.м. и имот с планоснимачен № *** с площ от 389 кв.м. За имот с пл. № *** и за западната част на имот с пл. № *** бил отреден парцел I – 5496 в кв. 278 с площ от 279 кв.м., т.е. основа на парцел I станал имот пл. № *** с неговите 147 кв.м. площ. За останалата част на имот пл. № *** бил отреден парцел II – *** с площ от 263 кв.м., т.е. основа на парцел II станал имот с пл. № ***. Районният съд неправилно приел, че регулационният план от 1977 г. бил приложен. Напротив, от доказателствата по делото се установявало, че планът всъщност не бил приложен до одобряването на новата кадастрална карта през 2006 г. и именно поради тази причина в нея двата имота с пл. № *** и с пл. № *** били заснети с имотните им граници и площта, заключена в тези граници.

В подкрепа на тези твърдения жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че на представените скици от кадастралната карта на града не била заснета парцелната граница между парцел I – **** и парцел II – ***, обозначена от вещото лице между точки В и Б в комбинирана скица. В голямата си част тази граница съвпадала с граничната линия между сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № *** и с източната фасада на сграда № ***, поради което определящо за прилагането на регулацията е заснемането в кадастралната карта на регулационната граница по плана от 1977 г. като имотна граница между точка В и северната фасада на сграда № *** и сграда № *** в пресечната им точка, но в кадастралната карта не била заснета никаква граница между тези две точки. В този участък регулационната и имотната линия не съвпадали, следователно регулацията не била приложена. От тук извода, че по тази причина не била допусната грешка в кадастралната карта на град Хасково при заснемане на самостоятелни имоти № *** и №*** с реалните им съществуващи на място имотни граници. Допълнителен аргумент се търси в обстоятелството, че площта на имот с пл. № *** от 147 кв.м. по кадастралния план от 1977 г. съвпадала с незначителни отклонения с имота, върху който жалбоподателите осъществявали реално владение след 1979 г. с площ от 151 кв.м. Разликата до 165 кв.м. по кадастрално заснемане на имот с идентификатор № *** се обяснява с доброволно отстъпване на площи.

Жалбоподателите допълнително се позовават на решение по адм.д. № 692/2009 г. на Административен съд – Хасково. В мотивите на решението въз основа на приета техническа експертиза съдът приел, че в кадастралната карта от 2006 г. границите на имот с идентификатор № *** били отразени в съответствие с действащия към 2006 г. кадастрален план от 1977 г., по който вътрешните имотни граници на имот пл. № **** били материализирани на терена чрез ограда от оградна мрежа, заснета и отразена в плана от 1977 г. като кадастрална граница и тя била правилно пренесена като такава в кадастралната карта от 2006 г. С цитираното решение съдът отменил Заповед № КД – 14 – 26 – 201/17.09.2009 г. на СГКК – Хасково за отстраняване на грешка при отразяване на границата между имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № *** като незаконосъобразна. След постановяване на това решение К. и А. М.и се снабдили с нотариален акт, който ги легитимирал като собственици и неправилно се оспорвал от ищците. Отправя се искане за отмяна на решението в частта относно уважения иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.

Отделно от това се отправя искане за обезсилване на решението в частта, в която е уважен като самостоятелен установителен иск относно 1/3 идеални части за ищеца Ж. Ж. и 1/12 идеални части за ищеца К. Т. на заключената площ между букви АБВГДЕЖЗА и имот с идентификатор № ***. Обосновава се, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим, тъй като искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР инкорпорирал в себе си и спор за материално право, разрешаването на който следвало да обоснове наличието на грешка в кадастралната карта.

Освен това недопустимостта се свързва и с разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, тъй като искът касаел реална част от имот, заснета в границите на имот № ***.

Подаден е отговор от особения представител на Н. А. Б. по въззивната жалба на 3

К. и А. М. Посочва се, че жалбата е неоснователна в частта, в която се твърди, че не е налице грешка в кадастралната карта на град Хасково. Напротив, поддържа се тезата, че има допусната грешка в кадастралната карта при отразяване на границата между имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***. Намира се за основателна жалбата в частта, в която се оспорва решението по отношение идеалните части на ищците не само от описаната реална част, но от целия поземлен имот, както и в частта, в която производството е прекратено по претенцията с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Подаден е отговор от Ж. Т. Ж. и К. Ж. Т. по въззивната жалба на К. и А. М.и, в която се твърди, че същата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето й без уважение.

По въззивна жалба от Ж. Т. Ж. и К. Ж. Т.:

С подадената жалба първоинстанционното решение се обжалва:

-в частта, в която съдът е приел за установено по отношение на К. Н. М., А. С.

М., С. Д. К., Н. А. Б., Б. С. И., М. С. Д., П. Н. И., Е. Н. И., В. Н. Д. и И. Н. Б., че Ж. Т. Ж. е собственик на 1/3 идеални части, а К. Ж. Т. е собственик на 1/12 идеални части от реална част от недвижим имот, заключена между точките АБВГДЕЖЗА, съгласно комбинирана скица – приложение № 1 към заключението на съдебно-техническа експертиза, която реална част представлява част от съседния поземлен имот с идентификатор № ***, като границата между тези два поземлени имота следва да минава по линията между буквите „Б“ и „В“ така, както е показано на същата скица, която представлява неразделна част от настоящото решение, като искът за разликата да се признае за установено, че те притежават цялата тази реална част с площ от 139 кв.м. е отхвърлен;

-в частта, в която е прекратено частично производството по гр.д. № 162/2020 г. на Районен съд – Хасково относно претенцията на ищците Ж. Т. Ж. и К. Ж. Т. на основание чл.