Решение № 83 от 18.04.2023, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Исперих, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100408 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 2104/07.07.2022 г. (по куриер) от „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, представлявано от ПСтефанов, Я.Димитрова и Д.Димитрова, действащи чрез Е. М. - юрисконсулт, срещу Ф. С. Х. от с.Богданци, обл.Разградска, като моли съда да постанови решение, с което да се установи със силата на присъдено нещо, че ответницата им дължи заплащане на сумата от 207.77 лв., включваща главница в размер на 164.39 лв. по фактури, издадени от дружеството в периода 13.02.2019 г. – 14.05.2019 г. и мораторна лихва в размер на 43.38 лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от падежа й до 25.01.2021 г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на окончателното плащане, включително и разноски в настоящото производство.

Претенциите се мотивират с твърдения за неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на доставената му и консумирана от него ел.енергия в сроковете, посочени във фактурите. Твърди се, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл.№ ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с Аб.№ 0406702005, находящ се на адрес: с.Богданци, ул.”*** № 13, като тези облигационни отношения били регламентирани в Общите условия на Договора за продажба на ел.енергия.

За процесния период ответникът не бил изпълнил задължението си да заплаща доставената му и консумирана от него ел.енергия в сроковете, посочени във фактурите. По този повод ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 49/2022 г. по описа на 1

РС - Исперих. Поради обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си. Претендират се и направените съдебни разноски по настоящото дело, вкл. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006г.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирана е молба от процесуалния представител Е. М., с характер на писмено становище, с което не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие, представя списък на разноските и поддържа изцяло исковите претенции.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ф. С. Х. представя такъв чрез служебно назначения особен представител адв.В. К. от АК - Разград, като счита исковете за процесуално допустими, а по основателността им заявява, че ще се произнесе след събиране на доказателствата. Не възразява срещу направените доказателствени искания, не прави искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Особеният представител адв.В. К. депозира молба, с която поддържа писмения отговор и моли за решение, съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество “ЕнергоПро Продажби” АД – гр.Варна /предишно наименование “Е.ОН България Продажби” АД/ осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на “ЕнергоПро Мрежи” АД /предишно наименование “Е.ОН България Мрежи” АД/ срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо дейността си на територията на административни области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Габрово, за което притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена от ДКЕВР и изпълнява ролята на краен снабдител за указаната територия /представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Пордажби” АД, одобрени с Решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./.

Видно от представеното извлечение от сметка към 06.01.2022 г. и Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, на името на Ф. С.

Х. има открита партида като клиент на ищцовото дружество с кл.№ *** за продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер *** и адрес на потребление: с.Богданци, ул.”*** № 13.

Съгласно описаните в тези извлечения и приложени по делото Фактури с н о м е р а ФП***/13.02.2019г.,

ЛП3224983891/07.03.2019г.,

ФП***/13.03.2019г.,

ФП***/15.04.2019г.,

ФП***/14.05.2019г. , изследвани и в заключението на назначената по делото съдебноикономическа експертиза, през периода от 22.12.2018 г. до 21.04.2019 г. ищцовото дружество е доставяло за посочения обект на потребление и е отчетена консумирана електрическа енергия на обща стойност от 164.39 лева.

Експертизата установява, че цитираните фактури са относими към периода на исковата претенция и по тях не са извършвани плащания от страна на ответника след завеждане на исковата молба. Според експертното заключение размерът на мораторната лихва върху главницата, изчислена за претендирания от ищеца период - от датата на падежа на всяка фактура до 2

25.01.2021 г., възлиза на 28.77 лева. Вещото лице е дало друг вариант на стойността на мораторната лихва към дата 25.01.2022 г. – 45.44 лв., с уточнението, че е направила това изчисление с оглед обстоятелството, че в приложено към исковата молба извлечение от сметка лихвата е изчислявана към месец януари 2022 г.

Поради неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените горе парични задължения за консумирана ел.енергия, ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 49/2022 г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдява със Заповед № 21 от 21.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение.

В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на 850.00 лева, от които – 75.00 лева доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, 400.00лв – възнаграждение на особен представител, 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25.00 лв. ДТ в ЗП, 5.00 лв. - ДТ за съдебно удостоверение. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 отГПК, във връзка с Наредба № 4/2006г. за заплащане на правната помощ в размер на 100.00 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.

422, ал. 1 ГПК. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при спазване указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 49/2022 г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 27.01.2022 г.

Разгледан по същество – искът е основателен.

Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че Ф. С. Х. е клиент на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за дом, находящ се в с.Богданци, ул.”*** № 13. В качеството си на клиент на ответникът е била доставяна ел.енергия, но той не е изпълни своевременно задълженията си за заплащане на дължимите суми в сроковете, уговорени между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото задължение, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от заключението на извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като неоспорено, компетентно и обосновано.

При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответник ъ е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца, като е заплатил задълженията си или са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е сторила това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на претендираното от него парично задължение /заплащане на стойността на потребена ел.енергия/.

Съобразено с установените по делото обстоятелства, задълженията по процесните фактури се явяват доказани до размера на претендираните 164.39 лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

3

Като обусловен от изхода на главния иск, основателен и доказан се явява и аксецорния иск за мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до 25.01.2021 г. до размера на 28.77 лв., който е установен чрез съдебно-икономическата експертиза. За размера над тази сума, до първоначално претендираните 43.38 лв., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Действително в заповедта за изпълнение е присъдена сумата от 43.38 лв. като мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до 06.01.2022 г. , но в исковата молба претенцията е променена по отношение на периода. Доколкото тази промяна не надхвърля първоначално заявения със заявлението период, а се включва в него, няма пречка съдът да приеме и разгледа иска, но доколкото е длъжен да се произнесе в рамките на исковата претенция, при уважаването й същата следва да бъде удовлетворена именно до размера, който се включва в посочения с исковата молба времеви период, т.е. до 25.01.2021 г.

Такова обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, се следва и за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 27.01.2022 г., от който момент се счита предявен и искът за установяване на вземането до окончателното му изплащане.

При горния изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от него разноски в настоящото производство и по ч.гр.д. № 49/2022 г. (съобразно т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС), съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 790.23 лв.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 от ГПК, по отношение на ответника Ф. С. Х., ЕГН-**********, от с.Богданци, обл.Разградска, че същата има парично задължение към “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Даниела Колева Димитрова, в размер на 193.16 лева, за обект на потребление с абонатен № 0406702005, на посочения горе адрес в с.Богданци, с клиентски № ***, включваща главница в размер на 164.39 (сто шестдесет и четири лв. и 39 ст.) лева по фактури, издадени от дружеството в периода 13.02.2019 г. – 14.05.2019 г. и мораторна лихва в размер на 28.77 (двадесет и осем лв. и 77 ст.) лева, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от падежа й до 25.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на Заявлението по чл.410 от ГПК за същото вземане – 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, за признаване на установено по отношение на Ф. С. Х., ЕГН**********, от с.Богданци, обл.Разградска, че ответницата има парично задължение към ищеца за мораторна лихва над сумата от 28.77 лева, до първоначално претендираните 43.38 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ф. С. Х., ЕГН-**********, от с.Богданци, обл.Разградска, ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про Продажби” АД, 4

ЕИК 103533691, гр.Варна, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Даниела Колева Димитрова, сумата от 790.23 (седемстотин и деветдесет лв. пи 23 ст.) лева – направени разноски в настоящото производството и по ч.гр.д.№ 49/2022 г. по описа на РС – Исперих, съразмерно на уважената част от исковете.