Определение № 256 от 07.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Благоевград, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500155 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 577 вр. чл. 274 и сл. от ГПК, като е образувано по жалба с вх. № 3/02.02.2024 г., подадена от Е. В. Ш., ЕГН:

**********, Р. Б. Р., ЕГН: **********, К. Б. Р., ЕГН **********, Й. Н. Р.,

ЕГН **********, Н. И. Р., ЕГН **********, Е. И. Л., ЕГН ********** и Е. И.

Н., ЕГН **********, всички с адрес в *********, насочена срещу Определение № 2/22.01.2024 г. по преписка № 176/22.01.2024 г. на съдията по вписвания при РС-Разлог, с което е постановен отказ за заличаване на вписана възбрана на обезпечение на бъдещ иск по обезпечителна заповед № 144 от 04.05.2005 г., вписана под № 36, том първи, вх. рег. № 9289 от 11.05.2005 г., дв. вх. рег. № 1726/11.05.2005 г. В жалбата се релевира, че съдията по вписванията не взел под внимание обстоятелството, че заявителите в производството всъщност били лицата, в чиято полза била издадена обезпечителната заповед, по повод на която била наложена възбраната, отделно в случая не били налице доказателства за предявяване на иск в законоустановения месечен срок и съдът бил длъжен служебно да отмени обезпечението, като бездействието на съда да стори това не следвало да се вменява в отговорност на жалбоподателите. Твърди се в жалбата, че състав към Районен съд - Разлог нямало как да издаде съдебен акт за заличаване на възбрана, поради това, че ч. гр. д. № 448/2005 г. било унищожено. Съдията по вписванията не взел под внимание и обстоятелството, че към процесния момент били изминали повече от 18 1 години от вписването на възбраната. С тези аргументи се иска отмяна на обжалваното определение, като вместо това съдът да укаже на съдията по вписванията при РС - Разлог да заличи вписаната възбрана чрез отбелязване в партидната книга на удостоверение на РС - Разлог с изх. № 500007 от 18.01.2024 г.

Окръжен съд - Благоевград, в настоящия състав, след като прецени релевираните в жалбата доводи и възражения, като съобрази представените писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Със заявление с вх. рег. № 176 от 22.01.2024 г. жалбоподателите в настоящото производство поискали от съдия по вписванията към Служба по вписванията при РС - Разлог да разпореди заличаване на възбрана, наложена във връзка с обезпечителна заповед № 144 от 04.05.2005 г., издадена от Районен съд Разлог по гр. д. № 448 от 2005 г. по описа на съда, вписана в книга “Вписвания” с вх. рег. № 9280 от 11.05.2005 г., като в тази връзка представили писмени доказателства, сред които обезпечителната заповед, с която е наложена обезпечителна мярка “възбрана” върху недвижим имот с № 147033 по картата на землището на град Банско, представляващ нива от 2.285 декара, находяща се в местността “,,,,,”, удостоверение за наследници на Л.Я. и удостоверение, издадено от председателя на РС - Разлог в полза на Е. В. Ш., констатиращо, че гр. д. № 448 от 2005 г., по описа на РС - Разлог, със страни В. Ш. и др., ответник - Н. Я. и с правно основание чл. 309 от ГПК (отм.), е приключило на 05.05.2005 г., като същото било архивирано под № 1491 от 05.10.2006 г. и на основание чл. 62, ал. 1 от ПАС унищожено на 15.08.2012 г.

От представеното по преписката удостоверение за наследници става ясно, че молителите в обезпечителното производство сега имат качеството на заявители по преписката пред СВ, като Е. В. Ш. е наследник по закон на В.

Е.ев Ш. (починал на 16.11.2007 г.), а Й. Р., Е. Л., Н. Р. и Е. Н. са наследници на починалия на 02.01.2024 г. Иван Р..

С определение № 2 от 22.01.2024 г., постановено по преписка с № 176 от 22.01.2024 г. по описа на СВ при Районен съд - Разлог, съдия по вписванията отказал да разпореди заличаване на възбрана, наложена като обезпечение на бъдещ иск, съгласно представената обезпечителна заповед № 144 от 04.05.2005 г., вписана под № 36, том 1, вх. рег. № 9280 от 11.05.2005 г., по 2 заявление на Е. Ш., Р. Р., К. Р., Й. Р., Н. Р., Е. Л., Е. Н.. За да постанови този резултат съдията по вписванията приел, че в настоящия случай не бил приложен акт, който да подлежи на вписване съгласно чл. 31 от ПВ, като към заявлението, входирано в СВ - гр. Разлог, било представено удостоверение от 18.01.2024 г. на Районен съд - Разлог, което обаче не представлявало акт, който да подлежи на вписване или отбелязване съгласно изискванията на Правилника за вписванията, тъй като това удостоверение не притежавало необходимото съдържание, съответно разпореждане за отмяна на обезпечението. В тази връзка съдията по вписванията се позовава и на чл. 6 от ПВ, изброяващ законоустановените реквизити на подлежащия на вписване акт.

При тези фактически положения настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е неоснователна, а атакуваното в настоящото производство определение е правилно и съобразено със закона, поради следното:

Съгласно чл. 309 от ГПК (отм., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.) обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от районния съдия по местожителството на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В този случай съдията определя срок за предявяване на иска, като ако искът не бъде предявен в определения срок, районният съдия отменява обезпечението. Видно е, че процесното гражданско производство под № 448 от 2005 г. по описа на РС - Разлог е образувано именно по молба за налагане на обезпечителна мярка “възбрана”, като година след издаване на обезпечителната заповед същото е архивирано, а впоследствие и унищожено, като в хода на същото определение за отмяна на наложеното обезпечение не е било постановено, предвид констатираната липса на реализация на процедурата по чл. 31 Правилника за вписванията. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ПВ вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението, като според ал. 2 на същия член, когато гаранцията или обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. Следвайки повелите на този текст от правилника, настоящият съдебен състав намира, че съдията по вписванията правилно е отказал да разпореди заличаване на възбраната, тъй като в случая 3 не е налице реализация на нито една от двете хипотези, изброени в горецитираната разпоредба - нарочно определение от страна на наложилия обезпечението орган, съответно наличие на документ, удостоверяващ възможността за извършване на вписване на заличаване на обезпечителната мярка. Представеното удостоверение от Районен съд - Разлог констатира единствено, че гражданското дело, в хода на което е издадена обезпечителната заповед в полза на жалбоподателите, е унищожено и същото не е придружено от акт по същество на съда, нито пък посочва наличието на такова отменително обезпечението определение, въз основа на което съдията по вписванията да разпореди вписване по реда на чл. 32 вр. чл. 33б. "п" от ПВ За да бъде обаче отменена една обезпечителната мярка в принципен план следва в нарочно производство по реда на чл. 402, ал. 1 ГПК да бъде установено по категоричен начин отпадане на основанието /причината/, поради която обезпечението е било допуснато от съда, като процесуалните предпоставки за това са бъдещият иск да не е бил предявен в дадения на ищеца срок, да е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, производството да е било прекратено или да е извършена замяна на обезпечението при условията на чл.398, ал. 2 ГПК, като родово компетентен да се произнесе по молбата за вдигане на обезпечението е съдът, пред който е образувано обезпечителното производство (така и Определение № 59 от 06.02.2013 г. по ч. гр. д.№ 1034 по описа за 2013 г. на ВКС). В настоящия случая жалбоподателите е следвало преди да инициират производството пред СВ град Разлог, да поискат от Районен съд - Разлог с молба по реда на чл. 402 ГПК отмяна на издадената по гр. д. № 445 от 2005 г. обезпечителна заповед, като доколкото същите съвместяват качеството на молители по обезпечителното производство, първоинстанционният съд не следва да реализира размяна на книжа по реда, указан в изречение второ на ал. 1 на чл.

402 ГПК, като е достатъчно да констатира искане за отмяна на обезпечението, доколкото молителите имат пълна разпоредителна власт върху признатото им от първоинстанционния съд, издал представената по делото обезпечителна заповед, право. И никакви съображения от техническо естество не могат да ограничат жалбоподателите, в това число унищожаването на канцеларско дело. Както по отменения Правилник за администрацията на съдилищата (чл.

75), така и по сега действащия (чл. 65), внесените в архива дела и други книжа се съхраняват в районните съдилища до 5 години. В процесния случай 4 по подадена молба за отмяна на обезпечение районният съд следва да образува ново частно гражданско дело съгласно чл. 80, ал. 5 вр. ал. 4, предложение трето ПАС (препращането на ал. 5 към ал. 2 е погрешно предвид описателния характер на последната алинея, като цялостното тълкуване на нормите на чл. 80, ал. 1 - ал. 5 води до извода, че коректното препращане е към ал. 3 ал. 4). Именно в това производство сезираният първоинстанционен съд следва да прецени дали са налице предпоставките за постановяване на съдебен акт, с който да отмени опредЕ.та обезпечителна мярка, като този акт ще съставлява необходимото основание по смисъла на чл. 31 ПВ, с който законодателят е предвидил да се извършва отмяна на наложено обезпечение (така и Определение № 516 от 22.10.2012 г. по ч. гр. д. № 526 от 2012 г. на ВКС), като повторно отправено искане за заличаване на процесната възбрана е допустимо, тъй като актовете на съдията по вписвания не се ползват със сила на пресъдено нещо. В прерогатива на районния съд е и да прецени необходимостта от възстановяване на унищожените книжа, при съобразяване на обстоятелство, че искането за отмяна изхожда не от ответната по спора страна. В допълнение следва да се посочи, че предмет на настоящото производство е отказът на съдията по вписванията, като съдът единствено следва да прецени дали при постановяване на своето определение същият е съблюдавал изискванията на ПВ, по - конкретно дали е налице представен акт, подлежащ на вписване, при това съставен съобразно изискванията за форма и съдържание, като както се посочи и по - горе, мотивите към обжалвания отказ държат сметка за изискванията на чл. 31 ПВ. Именно с оглед специфичния предмет на производството по реда на чл. 577 ГПК, а и с оглед изложеното дотук за необходимост от постановен съдебен акт на районен съд, уважаващ молба с правно основание чл. 402, ал. 1 ГПК, настоящата инстанция не може да приеме, че е сезиран с искане за разглеждане наличие предпоставките за продължаване действието на опредЕ.та обезпечителна мярка.

Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав на основание чл. 278, ал. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №3/02.02.2024 г., подадена от Е. В.

5

Ш., ЕГН: **********, Р. Б. Р., ЕГН: **********, К. Б. Р., ЕГН **********, Й.

Н. Р., ЕГН **********, Н. И. Р., ЕГН **********, Е. И. Л., ЕГН ********** и Е. И. Н., ЕГН **********, всички с адрес в *****, срещу Определение №2/22.01.2024 г. по преписка № 176/22.01.2024 г. на съдията по вписвания при РС Разлог, с което е отказано заличаване на възбрана на обезпечение на бъдещ иск - обезпечителна заповед № 144/04.05.2005 г., вписана под № 36, том I, вх. рег. № 9280 от 11.05.2005 г.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите, при обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК (чл. 274, ал. 3 т. 2 ГПК).

Препис от определението да се връчи на страните.