Решение № 82 от 17.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Кюстендил, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Симона Р. Цикова в присъствието на прокурора К. Б. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231500600296 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по протест на РП-Кюстендил срещу присъда №13 от 10.04.2023г. по НОХД№1261/2022г. по описа на Районен съд-Кюстендил, с която подсъдимата Б. Р. П., ЕГН ********** е призната за невиновна и оправдана в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

Протестът, който е своевременно депозиран, критикува присъдата изцяло, като счита същата за неправилна. Изразено е становище, че същата е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на държавното обвинение, липса на мотиви и превратно тълкуване на събраните доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, като й се наложат конкретни наказания, 1 алтернативно – след отмяна, делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Така се поддържа протестът.

Защитникът на оправданата – адв.М. от АК-гр.Кюстендил пледира за оставяне в сила на процесната присъда.

Ответницата-подсъдима иска потвърждаване на присъдата.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК, като съобрази релевираните в протеста оплаквания, намира същият за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна и в срока по чл.319 НПК.

Разгледан по същество, същият е неоснователен, а присъдата, доколкото липсват основания за нейната отмяна или изменение на основание чл.338 НПК следва да се потвърди.

Съображенията за това са следните:

С протестираната присъда подсъдимата Б. Р. П., ЕГН ********** е призната за невиновна в това, че на *****г. в гр.К. на кръстовището, образувано от ул.“*****“ и ул.“**********“, в посока на движение към ул.“******“, е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „*****“ с рег.№********* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.29 на хиляда, установено по надлежния ред, предвиден в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с физико-химическа експертиза №484/31.10.2022г. на НТЛ при ОДМВР гр.Кюстендил, поради което на основание чл.304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, като на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП са й наложени следните административни наказания: глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на *****г. в гр.К. на кръстовището, образувано от ул.“*****“ и ул.“**********“, в посока на движение към ул.“******“, е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „*****“ с рег.

№********* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.12 на хиляда, установено по надлежния ред, предвиден в Наредба 2

№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – със съдебно химико-токсикологична експертиза вх.№ 279/11.01.2023г.

П. е осъдена да заплати сумата в размер на 95.19 лев, представляваща разноски по делото за експертиза по сметка на ОДМВР-Кюстендил, както и 251.41 лева разноски за вещо лице по сметка на Районен съд-Кюстендил.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

Преценявайки, че не е налице необходимост от събиране на нови доказателства, въз основа на събраните и проверени от първия съд такива, в изпълнение на задължението си за извеждане на своя фактология по делото, КОС прие следното от фактическа страна:

Подсъдимата Б. Р. П. е родена на *****г. в гр.К., *******, **********, с ****** образование, *********, служител в ******* „*********“, **********, ЕГН **********.

На *****г. в гр.К. подсъдимата П. управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „*****“ с рег.№*********. На кръстовището, образувано от ул.“*****“ и ул.“**********“, в посока на движение към ул.“******“, полицейските служители – свидетелите Е. и И. забелязали лекия автомобил, управляван от подсъдимата и решили да й извършат полицейска проверка. Подали светлинен и звуков сигнал и спрели посочения автомобил.

На зададения въпрос към подсъдимата дали е употребила алкохол, П. отговорила, че пила една бира. По този повод свидетелите Е. и И. докладвали на ОДЧ и поискали съдействие от екип на „ПП“ при ОДМВР гр.Кюстендил.

На място пристигнали свидетелите Б. и Г. - мл.автоконтрольори към „ПП“ при ОДМВР гр.Кюстендил. Изпробвали П. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. №ARBB- 0060, чиято индикаторната скала отчела 1, 25 промила алкохолни пари в издишания въздух. П. получила и талон за изследване №094742, след което била съпроводена до МБАЛ-Кюстендил.

Там било проведено медицинско изследване, обективирано в съответния протокол и взети биологични (кръвни) проби.

3

От назначената в хода на досъдебно производство химическа експертиза е установено, че в кръвта, иззета от П., е налице етилов алкохол (етанол) в количество 1, 29 промила.

В хода на съдебното следствие е допусната съдебно химикотоксикологична експертиза, която е възложена на вещо лице от ВМА, гр.София, чието заключение сочи, че след извършено на 21.12.2022г. изследване на контролната проба кръв се установява концентрация на етанол 1, 12 промила.

Горепосочената фактология се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Т. Е., К. И., К. Г. и М. Б., експертните заключения, цитираните писмени доказателства, в това число справка за съдимост.

Така изложената фактическа обстановка е приета в съответен вид и от първата инстанция.

В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните доказателствени източници, настоящият въззивен състав прие следното:

Фактическите констатации относно датата, мястото на извършване на деянието, съответно негово авторство, съдът изведе от наличния по делото доказателствен материал, който в тази си част е непротиворечив. Относно обстоятелствата, че на *****г. в гр.К. подсъдимата П. е управлявала МПС лек автомобил, марка „*****“ с рег.№********* след употреба на алкохол не се спори, а и посочените релевантни обстоятелства се доказват категорично от показанията на посочените свидетели, които са еднопосочни по съдържание, логични и непротиворечиви, поради което въззивният съд ги счете за достоверни и ги кредитира изцяло.

Няма спор относно така установената фактическа обстановка.

Основното спорно обстоятелство от предмета на доказване, представляващо обективен признак от състава на престъплението, е концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата при управлението на МПС на *****г. - под или над инкриминираната граница от 1, 2 на хиляда.

По отношение на това обстоятелство, настоящата инстанция споделя крайния извод на първоинстанционния съд по следните съображения:

4

Анализът на действащата правна уредба по отношение установяване на концентрацията на алкохол в кръвта към момента на извършване на процесното деяние, в частност Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, позволява да се заключи, че след като законодателят е допуснал провеждането на повторно (контролно) изследване по чл.27, ал.3 и 4 от цитираната по-горе наредба, то резултатите от него следва да се приемат за определящи за целите на конкретното установяване, респ. прилагане на съответната санкция.

В разглеждания случай е проведено надлежно оспорване на резултата от първото изследване в рамките на 3-месечния срок по чл.27, ал.3 във вр. с чл.26, ал.4 от наредбата. Въпреки че това е сторено след изтичане на 7дневния срок, предвиден в същата разпоредба, последният не следва да се приема за преклузивен и с изтичането му не се погасява възможността да се иска повторно изследване, стига да не е изтекъл тримесечният срок за съхраняване на кръвната проба. В този смисъл е и Решение №225 от 26.06.2009г. на ВКС по н.д.№222/2009г., III н.о., НК.

От посоченото следва, че в настоящия случай установен по надлежния ред резултат, въз основа на които съдът следва да формира своето убеждение относно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата, като обективен признак от състава на процесното престъпление, е този от повторното изследване, а именно 1, 12 на хиляда.

При това положение правилно е прието, че с деянието не е осъществен състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, поради което подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по това обвинение.

Ето защо, доводите, изложени в подкрепа на протеста, не може да бъдат споделени.

Първостепенният съд е процедирал законосъобразно и при упражняване на правомощията му по чл.301, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 НПК.

Налице са били всички предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на подсъдимата за извършеното от нея нарушение по ЗДвП, а именно за това, че на *****г. в гр.К. е управлявала МПС - лек автомобил, марка „*****“ с рег.№********* с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда 5 включително, установена с медицинско и химическо изследване, а именно – 1, 12 на хиляда, като по този начин виновно е осъществила административнонаказателния състав по чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП и са й наложени абсолютно определените наказания - лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лева.

В съответствие с постановения резултат подсъдимата е осъдена да заплати направените разноски по делото в размер на 95, 19 лева в полза на ОДМВР-Кюстендил и 251, 41 лева в полза на Районен съд-Кюстендил.

Предвид посоченото протестираната присъда следва да се потвърди.

По изложените съображения

Кюстендилският окръжен съд и на основание чл.338

НПК,

ПОТВЪРЖДАВА присъда

№13 от

10.04.2023г.

НОХД№1261/2022г. по описа на Районен съд-Кюстендил. по

РЕШИ:

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________