Решение № 2560 от 19.06.2014, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е №

Гр. Пловдив, 19.06.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.

Секретар:

Ирина Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 2955 по описа за 2012год., за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.245 КТ, вр. чл.128 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на И.Е.М. , ЕГН ********** ***, чрез адв.С. Д., срещу “Евросервиз

2002” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив – в ликвидация, с адрес на ликвидатора Д.И. Б. *** .

Предявени са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от общо 9800лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения периода 01.08.2009г.-02.12.2011г. от по 350 лв. за всеки месец; както и сумата от общо 1378,36лв. представляваща сбор от лихви за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения за периодите от 1-во число на месеца следващ този на полагане на труда до предявяване на искова молба 23.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на искова молба до окончателното плащане и разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение от 04.03.2003г. в “Евросервиз 2002” ЕООД. Трудовото му правоотношение е било прекратявано и подновявано многократно. Последно сключил трудов договор с този работодател на 07.11.2008г. за заемане длъжността *******.

Твърди дружество да се е управлявало и представлявало от С. Б., който починал на ******., а до монета никой от наследниците му не изявил желание да продължи дейността на дружеството. Подал заявление до Дирекция “Инспекция по труда” –Пловдив за прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл.327, ал.2 КТ. С Разпореждане от 23.12.2011г. директора на ИТ-Пловдив прекратил трудовото му правоотношение по ТД от 07.11.2008г. на осн. чл.327, ал.2 КТ между И. М. и “Евросервиз 2002” ЕООД, считано от 02.12.2011г. Твърди, че до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение е е предоставял труда си в изпълнение на трудовите си задължения. Настоява се на това, че за положения от него труд “Евросервиз 2002” ЕООД му дължи заплащане на трудово възнаграждение в размер на 350лв. Твърди и дружеството да не е изпълнило задълженията си за заплащане на трудово възнаграждение в периода от 01.08.2009г. до 02.12.2011г. от по

350лв. за всеки от общо 28- те месеца в този период, за което време му се дължи такова в размер на общо 9800лв. Твърди също, че всяко месечно трудово възнаграждение е станало изискуемо за плащане след края на месеца за който се отнася, при което и у се дължи заедно с лихви за забава от първо число на следващия месец. Претенциите си за лихви ищецът е посочил по размер и период за всяко трудово възнаграждение, като твърди сборът им да е в размер на общо1378,36лв. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо сумата от общо 9800лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения периода 01.08.2009г.-02.12.2011г. от по 350 лв. за всеки месец; както и сумата от общо 1378,36лв. представляваща сбор от лихви за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения за периодите от 1-во число на месеца следващ този на полагане на труда до предявяване на искова молба 23.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на искова молба до окончателното плащане и разноски.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на назначения от Агенция по вписване ликвидатор на ответното дружество, след прекратяване на същото с решение на ПОС и обявяването му в ликвидация по реда на чл.155, т.3 от ТЗ. Със съобщението на ответника е указано да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез ликвидатора Д. Б., в който оспорва иска като неоснователен. На първо място възразява срещу твърдението на ищеца, че е полагал труд по трудовото си правоотношение съобразно ТД. В тази връзка счита, че съгласно чл.175, ал.2 ТЗ със смъртта на физическото лице собственик на капитала се прекратява дружеството ако е ЕООД, т.е. ТД следва да се счита прекратен от дата на смъртта на едноличния собственик на капитала, която сам твърди да е настъпила на 04.12.2010г. На следващо място, твърди след направена справка в НАП по партида на ищеца да е установено да са внесени и постъпили суми за осигуровки и данъци, което счита да е доказва косвени заплатите на ищеца да са му били и изплатени.

Излага и съображения, че тъй като ответното дружество е в ликвидация, то ищецът е следвало да заяви претенциите си пред същото по реда на ТД , а не да ги търси по съдебен ред. Предвид наличието на обявена ликвидация се иска прекратяване на делото. Претендира и разноски.

Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на настоящото производство, поради факта да е обявено дружеството в ликвидация, тъй като този факт няма отношение към допустимостта на исковете нито е предвиден ред според който ищците по трудови спорове да са длъжни първо да предявяват претенциите си към ликвидатора, поради което и искането му за прекратяване на делото е оставено без уважение, а и към момента не намира причини да промени това си становище.

В с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.З. подържа изцяло предявените искове с подробни съображения в писмена защита.

В с.з. ответното дружество, чрез пълномощника адв.В. Г. *** ликвидатор и представител, оспорва исковете и. подържа възраженията.

Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Страните не спорят по обстоятелството между тях да е възникнало и съществувало трудово правоотношение в процесния период. Установено е по делото въз основа на представените писмени доказателства: Справка за подадено уведомление по чл.62 КТ в НАП, писмо от ИА ГИТ от 20.01.2012г., Разпореждане № ***/******.;

Писмо и справка за данни за осигуряване на И.Е.М. подавани от “Евросервиз 2002”

ЕООД, че ищецът да започнал работа в ответното дружество по трудово правоотношение по силата на ТД сключен на 07.11.2008г. при уговорено ОТВ от 350 лв. месечно за пълно работно време от 8 часа.

Не спорно и обстоятелството, че управителя на “Евросервиз 2002” ЕООД и едноличен собственик на капитала –С. Б. да е починал на ********. Видно от влязло в сила на 05.12.2012г. съдебно решение № ******/*****. на ПОС постановено по т.д. № 549/2012г. по повод смъртта на едноличния собственик на капитала и тъй като никой не е заявил желание да наследи дружеството, по реда на чл.155, т.3, вр.т.2 от ТЗ дружеството “Евросервиз 2002” ЕООД с ЕИК ********* -гр.Пловдив е прекратено и е обявено в ликвидация.

За доказване на обстоятелството трудовия договор на И.М. да е прекратен от ищеца са е представил доказателства – подадено Заявление от него до ИТ –Пловдив за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.327, т.2 КТ и във връзка с това уведомление издадено Разпореждане от 23.12.2011г. за прекратяване на трудов договор сключен между И.

М. и “Евросервиз 2002” ЕООД с ЕИК ********* -гр.Пловдив, на осн.чл.327, т.2 КТ, считано от 02.12.2011г.

Не основателно съдът намира възражението на ответника, че със смъртта на физическото лице собственик на капитала се прекратява дружеството ако е ЕООД, т.е. ТД следва да се счита прекратен от дата на смъртта на едноличния собственик на капитала, която е настъпила на 04.12.2010г., по следните съображения: Съгласно чл.147, ал.1 от ТЗ Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството, но това той може да прави както лично така и чрез определен от него управител. Действително в случая ответното дружество е управлявано от едноличния собственик на капитала, но хипотеза в която със смъртта на едноличния собственик на капитала да се прекратява и търговското дружество не е предвидена в чл.154 от ТЗ. Вместо това за случаи като настоящия е предвидено в чл.155, ал.3 прекратяване на ООД или ЕООД по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. Именно и по този ред е прекратено и обявено в ликвидация от съда ответното дружество “Евросервиз 2002” ЕООД с ЕИК ********* -гр.Пловдив.

Нормата на чл.157, ал.1 ТЗ сочи, че дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността му. Процесуално легитимираният ответник е търговско дружество с ограничена отговорност, което е самостоятелен правен субект, носител на права и задължения, различен от притежателя на дяловете от капитала му, съответно смъртта на едноличния собственик на капитала му не води автоматично до заличаване на юридическото лице. То продължава да бъде правосубектно. Действително чл.157, ал.1 ТЗ предвижда специално основание за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност. В решение № 82 от 01.07.2009 г. по т. д. № 820/2008 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е прието, че в правната доктрина се застъпват различни становища по въпроса доколко предвиденото в чл.

157, ал.1 ТЗ основание за прекратяване на едноличното търговско дружество, действа автоматично. Във всички случаи обаче в патримониума на законните наследници на това лице преминават дружествените дялове, съгл. чл. 127 ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство. Що се касае до законово предвиденото право за наследниците да вземат решение, свързано с дейността на дружеството - дали да бъде продължена или да бъде прекратено, то това решение следва да предхожда вписването на промени по партидата на дружеството, свързани с промените в подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 119 ТЗ, като само самото вписване на управител е ограничено със срок от 3 месеца. При всички случаи обаче прекратеното ЕООД влиза във фазата на ликвидацията или в производство по несъстоятелност. Не е възможно с прекратяването автоматично да бъде заличен търговецът, а до този момент е налице правен субект, който разполага с процесуална правоспособност. Различно се поставя въпросът с процесуалната дееспособност. Ако юридическото лице се прекратява автоматично със смъртта на едноличния собственик на капитала, то не би било възможно наследниците да заявят продължаване на дейността му. Законът използва именно терминът продължаване на дейността, без да говори за правоприемство, тъй като при воля от страна на наследниците за продължаване на дейността не възниква ново юридическо лице, което да придобива правата и задълженията на прекратеното, а напротив - юридическото лице е едно и също.

Безспорно в настоящия случай именно липсата на заявено от наследниците продължаване на дейността на ответното дружество е довела до не вписване на в 3м. срок на нов управител, а от тук и до настъпване на обстоятелства за прилагане на чл.155 т.2 и 3 от ТЗ.

Всъщност и към момента ответното дружество “Евросервиз 2002” ЕООД с ЕИК ********* – гр.Пловдив съществува, като е в процес на ликвидация и не е заличено от търговския регистър и се представлява от ликвидатора му, което от своя страна и го прави надлежен ответник по делото.

На следващо място следва да се има предвид, че трудовите правоотношения, респективно сключените с работниците Трудови договори с едно търговско дружество не са договори с оглед личността на управителя на дружеството, а само с оглед личността на работника. Поради това и един ТД се прекратява при смърт на работника и от този момент или при прекратяване на дружеството, но не и при смърт на управителя му. Тъй като това обстоятелство има значение само за това кое лице ще представлява и управлява търговското дружество, но не свързано със съществуването му в правния мир. Освен това самата процедура по ликвидация на ответното дружество има за цел да осребри имуществото му и да удовлетвори кредиторите му, какъвто кредитор безспорно се явява ищеца, за неизплатените му трудови възнаграждения – предмет на делото.