Решение № 5794 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5794 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.Р.С, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110101612 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск от К. Б. А. срещу „Х.С.я“ АД с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в резултат на трудова злополука, настъпила на 11.07.2023г., установена с разпореждане № 33458/20.09.2023 г. на ТП на НОИ – София-град, ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.07.2023г. Претендират се и разноските по делото.

Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор от 21.08.2019г. е работил при ответното дружество на длъжността „машинен оператор бетонопомпа“.

Твърди, че на 11.07.2023г. при изпълнение на работата си е претърпял трудова злополука, която е призната за такава по смисъла на чл. 55 и сл. КСО с разпореждане № 33458/20.09.2023 г. на ТП на НОИ – София-град съгласно чл. 60, ал.1 КСО. В следствие на инцидента ищецът е претърпял телесни увреждания, изразяващи се в пълно разкъсване на дистално сухожилие на бицепса на лявата ръка. Проведено му било оперативно лечение, ръката му е била обездвижена, след което е бил изписан за домашно лечение. Ползвал болничен за периода от 12.07.2023г. до 04.12.2023г. Поддържа, че е търпял и продължава да търпи болки, страдания, психически дискомфорт и стрес от настъпилата трудова злополука.

Сочи, че прогнозите за пълното му възстановяване са песимистични. Счита, че в бъдеще ще бъде затруднен да изпълнява ефективно задълженията си на машинен оператор. Навежда доводи за критериите, които следва да се приложат при определяне размера на обезщетението, включително такива във връзка с икономическата конюнктура в страната.

Претендира заплащане на сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2023г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

1

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва настъпването на трудова злополука, счита че не е осъществен фактическият състав. Във връзка с твърденията си анализира наличните по делото медицински документи. Счита, че болките и страданията на ищеца не са значителни, тъй като на 11.07.2023г. е завършил работата си на обекта, вместо да потърси спешна медицинска помощ. Твърди, че ищецът се е възстановил напълно от травмите си, тъй като към настоящия момент работи като международен шофьор. Оспорва част от медицинската документация, като издадена от лекари без необходимата, според него, специализация.

Оспорва размера на претенцията по подробни съображения. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото;

2.професионално заболяване или трудова злополука, установена по съответния административен ред – след 2000 г. /както е в настоящия случай/; 3/ причинена временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 4/ вреда – имуществена или неимуществена, и 5/ причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата.

Не е спорно между страните, че въз основа на подписан между тях трудов договор № 00000278 от 21.08.2019 г. и допълнително споразумение № 00000129 от 13.12.2022 г. ищецът е работил на длъжността „машинен оператор на бетон помпа“.

С разпореждане № 33458/20.09.2023 г. на ТП на НОИ – София-град е признато за установено, че на 11.07.2023г., при изпълнение на работата си, ищецът е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55 и сл. КСО. Това разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника/така Решение № 374/23.07.2014г. по гр.д. № 3766/2013г. на ІV г.о. на ВКС, № 319 от 22.06.10 г. по гр. дело № 204/09 г. на ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 31 от 2.02.11 г. по гр. дело № 1894/09 г. на ІV г. о. на ВКС, Решение № 109 ОТ 12.03.2012г. по гр.д. № 622/2011., ІV г.о. на ВКС, Решение № 339 от 10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 859/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 728 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2009 г., III г. о., ГК, и др./ Трудовият характер на злополуката се потвърждава и от показанията на свидетеля Бакържджиев, служител на ответното дружество и управител на 2 бетоновия център. Ето защо, противно на становището на ответното дружество, съдът приема, че е осъществен фактическият състав на чл.200 от КТ, поради което дружеството носи отговорност за причинените от трудовата злополука неимуществени вреди на ищеца.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат от злополуката ищецът е получил пълно скъсване на дисталното /далечното/ сухожилие на двуглавия мускул на лявата мишница, което представлява трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от тридесет дни. Наложило се е да бъде опериран, като е извършена пълна руптура на дисталното сухожилие. Оперативната процедура е включвала прошиване на дисталния край на сухожилието и фиксирането му за лъчевата кост в областта. След операцията ищецът е носил обездвижваща превръзка в продължение на 40 дни и е провеждал рехабилитация. Общият възстановителен период при ищеца е продължил около шест месеца. От операцията е останал S образен белег в областта на кубиталната ямка на лакътната става с дължина осем сантиметра и два надлъжно разположени белези от двете страни в горната част на лявата предмишница с дължини съответно шест сантиметра и четири сантиметра. Към настоящия момент ищецът няма функционален дефицит по отношение на обема на движение на ставите.

Според показанията на свидетелката Малинова, която съжителства фактически с ищеца, е видно, че през първия ден след злополуката той е изпитвал силни болки. Болките са били интензивни и след операцията, той не е можел да движи ръката си и да се обслужва сам в продължение на няколко месеца.

С оглед на изложеното налице са всички предпоставки за възникване в тежест на ответника на задължение по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди.

По отношение на размера на обезщетението съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.

При определяне конкретния размер на обезщетението съдът взе предвид, че ищецът е имал силни болки както в деня след злополуката, така и непосредствено след операцията, а общият възстановителен период, през който болезнените усещания са продължили, е бил шест месеца. Освен това ръката е била обездвижена за 40 дни, той не е можел сам да се обслужва, което му е причинило допълнителни неудобства и психически дискомфорт.

Следва да се съобрази също и обстоятелството, че оперативната намеса е оставила трайни белези върху пострадалата ръка. Ето защо справедливият размер на обезщетението според съда възлиза на 25 000 лв. Над този размер обезщетение не се дължи, тъй като не са настъпили трайни последици от злополуката - не се установява функционален дефицит на пострадалата ръка. Ищецът към настоящия момент продължава да работи на подобни 3 длъжности в други дружества, което е видно от справка в НАП и се установява от свидетелските показания на св. Олга Малинова.

Не може да се обсъжда дали размерът на обезщетението следва да бъде намален с евентуално получени от ищеца суми по застраховка „Здравна грижа“. Твърдение, че на ищеца са били изплатени такива суми се съдържа в имейл на л.65 по описа на СРС, който не представлява признание на ищеца и е оспорен от неговия процесуален представител.

Въпреки дадената възможност и издаденото съдебно удостоверение, работодателят не е ангажирал други доказателства, установяващи такова плащане. Още повече, дори да му е било заплатено такова, както е описано в имейл на л. 65, то се отнася до понесените от него имуществени вреди, а не за неимуществени такива, поради което не подлежи на компенсация.

Дължимата сума следва да бъде присъдена така както е поискана- със законната лихва от датата на злополуката - 11.07.2023 г.

По разноските:

Предявен размер: 30 000 лв. Уважена част: 25 000 лв. Отхвърлена част: 5 000 лв.

Разноски на ищеца: Разноски в обезпечителното: ДТ – 55 лв., заплатено адвокатско възнаграждение – 1500 лв./л.93/; Разноски в исковото: заплатено адвокатско възнаграждение – 3000 лв./л.92/. общо 4555 лв.

С оглед изхода на делото и осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 3795,83 лв.

Разноски на ответника: юрисконсултско възнаграждение – 200 лв. /чл. 25 НЗПП в сила от 01.10.2025 г./

С оглед изхода на делото и осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 33,33 лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати 1000 лв. държавната такса върху уважените искове и 416,67 лв., част от депозит за съдебносчетоводната експертиза или общо разноски в размер на 1416,67 лв.

Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Х.С.Я” АД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на К. Б. А. с ЕГН: **********, гр. ... и със съдебен адрес: гр. ... – адв. С. Е. С., както следва:

4

- на основание чл.200 ал.1 от КТ евровата равностойност на сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от трудова злополука, настъпила на 11.07.2023 г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на увреждания: пълно скъсване на дистално сухожилие на бицепса на лявата мишница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 25 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен.

- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК евровата равностойност на сумата 3795,83 лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА К. Б. А. с ЕГН: **********, гр. ... и със съдебен адрес: гр. ... – адв. С. Е.

С., да заплати на „Х.С.Я” АД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: ..., на осн. чл.

78, ал. 3 ГПК евровата равностойност на сумата 33,33 лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА „Х.С.Я” АД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати в полза на С.Р.С евровата равностойност на сумата 1416,67 лв., разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при С.Р.С: _______________________

5