Решение № 23685 от 27.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23685 гр. София, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110141977 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на В. И. К. срещу „*********“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че страните не са обвързани от договор за потребителски кредит № ********* г. поради нищожност на същия заради противоречие на закона – неправилно посочване на годишен процент на разходите (ГПР), а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи, а именно - чл. 10, ал. 1, чл. 9 и чл. 20 от Договора за потребителски кредит № *********** г., поради противоречие със закона и добрите нрави и за осъждане на ответника да заплати на ищеца платената без основание по този нищожен договор сума в общ размер на – 215.06 лева (недължимо платени и получени) ведно със законната лихва в периода от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2024 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *********** г. за сумата от 600 лв., със срок на издължаване 5 месеца с падежна дата 29-то число на месеца и вноска в размер от 128.78 лева, при ГЛП 28,80 % и ГПР 49,65 %. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Договора, кредитополучателят дължи неустойка, в случай че не представи обезпечение в тридневен срок, в размер на 4,05 лв. плюс 0,225 % от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,225 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Излага, че съгласно чл. 20, ал. 1 от Договора, вземането се обезпечава с поръчителство на едно физическо лице, което следва да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 от Договора условия: да е с брутен осигурителен доход над 1400 лв., работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни, да не е страна по договор за кредит, сключен с „*********“ АД. Съобразно погасителния план сочи, че се е задължил да върне сума в общ размер на 846.60 лв., но към датата на подаване на исковата молба ищецът е заплатил сума в размер от 815.06 лева, от които 600.00 лева – главница, а остатъкът от 215.06 лева, представлявала недължимо платена сума за лихви и неустойка за непредоставяне на 1 обезпечение по кредита. Оспорва договора за кредит като недействителен на основание чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК и в тази връзка излага, че изпълнението на условията за обезпечаване на кредита /в частност тези, на които следва да отговаря поръчителят/ е на практика невъзможно. Аргументира, че неустойката не е включена като разход в размера на ГПР, с което се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива подробни съображения в насока, че неустойката представлява скрито възнаграждение и следва да е включена в размера на ГПР. На следващо място сочи, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява заблуждаваща търговска практика. Подробно аргументира, че в Договора, не е посочено кои точно разходи формират ГПР, както и че ГПР надхвърля законовото ограничение. Досежно клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, излага, че размерът на неустойката е прекомерно завишен, че така уговорена неустойката противоречи на добрите нрави и излиза извън присъщите й функции. Изтъква, че при обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви или други разходи, поради което и ответникът дължи на ищеца надплатената над дължимата главница, а именно сумата от 215.06 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава предявения иск и излага, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което прави искане разноските да останат в тежест на ищеца. Изтъква, че е заплатил изцяло претендирана сума по осъдителния иск, за което представя платежно нареждане.

Досежно претендираното адв. възнаграждение от процесуалния представител на ищеца развива съображения в насока, че същото следва да се определи от съда, без да е обвързан от минималните размери за адв. възнаграждения, предвидени в наредбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и с доклада по чл. 146 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *********** г. със соченото от ищеца съдържание; че по силата на сключения Договор за кредит, „*********“ АД е предоставил на В. И. К. заем в размер на 600,00 лв., в това число и че сумата е усвоена от В.

И. К.; че в договора за кредит е обявен действителния размер на ГПР, като не е включена дължимата неустойка за непредоставено обезпечение, респективно не са включени и посочени всички разходи по кредита; че В. И. К. е погасил сума в размер на 815.06 лв., както и че дължимият се на ищеца остатък от усвоената сума по нищожния Договор възлиза на 215.06 лв.

В чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, която неустойка е в размер на 5.76 лв. плюс 0,320% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,320% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Съгласно чл. 12 от договора, начислената неустойка се заплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно Приложение № 1 (Погасителен план).

Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора, вземането по същия се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита, като съгласно ал. 2 кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице – поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 изисквания, а именно: 1. да е дееспособно физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв.; 2. работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4. да не е страна по договор за кредит сключен с „*********“ АД.

2

Съобразно погасителния план към договора, ищецът се е задължил за периода от 29.10.2022 г. до 01.03.2023 г. да върне на ответника сума в общ размер на 846.38 лв., от които: 600 лв. – главница, 43.88 лв. – лихва, 202.50 лв. – неустойка при непредставяне на обезпечение. Не е спорно по делото, че ищецът К. е усвоил изцяло заемната сума в размер на 600 лв.

На следващо място, не се спори между страните, че кредитополучателят В. К. е върнал на кредитора сумата в общ размер на 815.06 лв., от които 350.00 лв. е заплатил в периода от 29.11.2022 г. до 19.12.2022 г., а останалата сума в размер на 465.06 лв. е заплатил на 06.02.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По първоначално предявения от В. К. срещу „*********“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, които обуславят недействителност на договора за потребителски кредит № *****

Сключеният между В. И. К. и „*********“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ищецът поддържа, на първо място, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като клаузата от договора, с която е било уговорено, че дължи неустойка при непредставяне на обезпечение, не е включена в ГПР, поради което съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В конкретния случай неустойката по чл. 10, ал. 1 от договора е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от кредитора начин в чл. 20 вр. чл. 10 от Договора. Следователно, задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора. Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното.

Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.

В процесния договор неустойката е уговорена с оглед санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, представлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е 3 установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,65%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката по чл. 10, ал. 1 от договора, която в случая следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).