Решение № 8057 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8057 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110143874 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

357, ал.1, вр. чл. 128, т.2 КТ, чл. 215, ал.1, чл. 177, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 220 КТ, чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД от С. В. А. против .... (....), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република У., действащо в Република Б. чрез клон с фирма „.... – клон Б.“ за сумите, както следва: 1. Сумата от 6895.48 лв., представляваща неплатени от ответника т.нар. „секторни плащания“, дължими за периода 01.07.2019г.-04.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане; 2. Сумата от 1828.48 лв., представляваща лихва за забава плащането на „секторните плащания“ за периода от падежа на съответното плащане до 12.08.2022г.;

3. Сумата от 1963.72 лв. – неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина, дължими за периода 01.08.2019г.-04.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане; 4. Сумата от 3732.99 лв., представляваща неплатени възнаграждения по чл.

177 КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск през посочени месеци в периода м.08.2019г.-04.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба – 13.08.2020г. до окончателното плащане; 5. Сумата от 1038.41 лв., представляваща лихва за забава върху всяко от неизплатените възнаграждения по чл. 177 КТ за периода от падежа на съответното плащане до 12.08.2022 г.; 6. Сумата от 161.54 лв., представляваща неплатено възнаграждение за работа на официални празници в периода 01.09.2019г.04.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане; 7. Сумата от 40.80 лв., представляваща лихва за забава плащането на възнаграждението за работа в 1 дните на официални празници за периода от падежа на съответното плащане до 12.08.2022г. ; 8. Сумата от 8372.97 лв., представляваща неизплатена част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане; 9. Сумата от 1773.23 лв., представляваща законната лихва върху неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224 КТ за периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г.; 10. Сумата от 3351,87 лв., представляваща неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл.

220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане; 11. Сумата от 709.86 лв., представляваща законната лихва върху неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г., включително; 12. Сумата от 1117,29 лв., представляваща неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане; 13.

Сумата от 236.62 лв., представляваща законната лихва върху неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г., включително.

В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което от 07.03.2015г. е заемала длъжността „младши член на кабинен екипаж“ при уговорена брутна заплата в размер на 3700 евро, платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци, като същата включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, в т.ч. основна заплата, брутна фиксирана сума за допълнителна работа, брутна фиксирана работа за часовете, в които служителят е в режим на готовност или е бил извикан на работа по време на такъв режим, брутна фиксирана сума за работа на следобедни или нощни смени, както и брутна фиксирана сума за прослужено време.

Сочи, че е налице уговорка и за секторно плащане от работодателя за всеки приключен сектор, като сумите за първите 2 сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата и ответникът няма да бъде длъжен да прави отделни плащания и за тях. Допълва, че между страните е налице и уговорка за плащане на допълнителни командировъчни пари. Пояснява, че сключеният между страните договор е изменян последователно с анекси от 02.10.2017 г. и 09.02.2018г., като по силата на допълнителното споразумение от 02.10.2017 г. е заемала длъжността „старши член на кабинен екипаж“. Твърди, че на 04.05.2020г. трудовият договор е прекратен по инициатива на работодателя при условията на чл. 220, ал. 1 КТ. Заявява недействителност на клаузата от трудов договор от 22.01.2015г. и последвалите анекси, която гласи, че страните изрично се съгласяват и признават, че сумата от първите два планирани и приключили сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл.5б и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Твърди, че посочената уговорка е в противоречие с разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа, че работодателят не е изпълнил задължението си за плащане на уговорените възнаграждения, поради което претендира същите в настоящото производство.

В съдебно заседание оспорва действителността на клаузата по чл. 31 от договора, в частта, в която е предвидено, че общият размер на основния платен годишен отпуск и допълнителният такъв за ненормиран работен ден е 25 работни дни, 2 като противоречаща на НРВПО във вр. чл. 155, ал. 5 и чл. 156, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

В срока за отговор е постъпил писмен такъв от ответника. Възразява се, че исковете са недопустими, евентуално - неоснователни поради предявяването им против ненадлежна страна. Поддържа се, че работодател на ищцата е не чуждестранното юридическо лице, а българският му клон, който съгласно българското законодателство притежава самостоятелна работодателска правосубектност съгласно §1 от ДР на КТ - самостоятелно е наел ищцата; трудовият договор е подписан от пълномощник на клона, не на чуждестранното юридическо лице; клонът изплаща възнаграждението на ищцата и внася дължимите данъци и осигуровки; заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена от клона; в анексите към трудовия договор като работодател е посочен клонът; той има самостоятелно щатно разписание; в трудовата книжка на ищцата клонът е вписан като работодател. Оспорват се всички фактически и правни твърдения, изложени в исковата молба с възражение, че всички дължими на ищцата суми са платени, като са изложени конкретни твърдения относно дължимостта на всяка претенция. Твърди, че всички дължими суми към ищеца били изцяло заплатени. По отношение на претендираните „секторните плащания“ твърди, че са налице неправилни изчисления, тъй като същите били дължими след втория сектор за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен това тези плащания се изчислявали и престирали в периода 21-20 число, а не 1-30 число, като било възможно направените сектори за един месец да се платят през следващия.

Оспорва и претенцията за командировъчни плащания, като поддържа, че размерът, записан в Приложение 3А от НСКСЧ, е приложим само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република Б., каквито неговите не са. Оспорва и претенцията по чл. 177 КТ, както и тази за заплащане на възнаграждение за работа през дните на официални празници.

Оспорва се доводът на ищцата, че в базата за определяне на плащанията по чл.177 КТ, чл.264 КТ и чл.224 КТ следва да се включват секторните плащания. Релевира възражение за погасяване по давност на основание чл.176а, ал.1 КТ на претендираното от ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2015г. 2016г. Направено е възражение за изтекла погасителна давност спрямо всички предявени вземания, чиято изискуемост е настъпила повече от 3 години преди завеждане на делото. Оспорва твърденията за недействителност на оспорените от ищеца клаузи от договора и сключените към него анекси. Претендира разноски.

С протоколно определение от 20.11.2024г. е допуснато изменение на исковете чрез тяхното увеличаване, както следва: иска по чл. 215 КТ от 1963,72 лв. на 9804,34 лв., иска по чл. 177 КТ от 3732,99 лв. на 9084,59 лв., иска по чл. 224, ал. 1 КТ от 8372,97 лв. на 11435,92 лв., иска по чл. 220, ал. 1 КТ от 3351,87 лв. на 4575,96 лв., иска по чл. 222, ал. 1 КТ от 1117,29 лв. на 1525,32 лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претендираното обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ от 709,86 лв. на 983,83 лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претендираното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ от 236,62 лв. на 327,94 лв., които да се считат предявени в техните увеличени размери.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че в периода 07.03.2015 г. до 04.05.2020 г. между ищцата и „.....“, със седалище в Б., У., в качеството му на работодател, действащ в Република Б. чрез клон с фирма „.... – клон Б.“ е съществувало трудово правоотношение, в рамките на което ищцата е заемала най-напред длъжността „младши член на кабинния екипаж“, а 3 впоследствие „стюардеса“ и „старши член на кабинния екипаж“.

Видно от клаузите на приложения по делото трудов договор от 22.01.2015 г. става ясно, че същият е сключен за неопределено време, считано от 07.03.2015 г., за изпълнение на длъжността „младши член на кабинния екипаж“, при уговорен 3месечен изпитателен срок и уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 3700 евро, платимо на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително отработени за работодателя, която сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя съгласно задължителните разпоредби на КТ, а именно: основна заплата в брутен размер от 2332 евро годишно, което се равнява на 194,33 евро/месец, брутна фиксирана сума от 185 евро годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в почивен ден, брутна фиксирана сума от 370евро годишно за часовете в режим за готовност, или когато служителят е бил извикан на работа по време на режим на готовност, брутна фиксирана сума от 555 евро за работа по време на следобедни и нощни смени и брутна фиксирана сума от 258 евро годишно за прослужено време от датата на трудовия договор. В чл. 10, б. „б“ от договора се предвижда, че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща т. н. „секторно плащане“, като сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат за включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори, като страните са се договорили, че към момента на подписване на трудовия договор размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора, т. е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н. сектор в един ден, ще бъде в размер на 10,50 евро бруто, която сума ще бъде допълнително плащана от работодателя. Уговорено е още, че служителят ще има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя.