Решение № 1817 от 08.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1817 гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100506131 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20047528/19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 49312/20 г. по описа на СРС, 156 състав, е признато за установено по отношение на М. СТ. К., че дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 96,96 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия по договор за покупко – продажба на топлинна енергия при общи условия на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 128885, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 9,91 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 14.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за стойността на доставената топлинна енергия по договор за покупко – продажба на топлинна енергия при Общи условия за сумата над 96,96 лв. до пълния предявен размер от 193,72 лв., както и иска за стойността на услугата дялово разпределение за сумата над 9,91 лв. до пълния предявен размер от 19,84 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.07.2020 г. по ч. гр. д. № 30591/20 г. по описа на СРС, 156 състав. С решението са отхвърлени и предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М. СТ. К. искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. СТ. К. дължи на „Т.С.“ 1

ЕАД сумата от 31,17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 06.07.2020 г., както и сумата от 3,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.07.2020 г. по ч. гр. д. № 30591/20 г. по описа на СРС, 156 състав.

С решението са отхвърлени и предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В. ВЛ. К., действащ чрез законния си представител ИВ. М. Л., искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. ВЛ. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 387,44 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко – продажба на топлинна енергия при Общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж. к. ****, с аб. № 128885, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 39,68 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата от 62,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 06.07.2020 г., и сумата от 7,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 20.07.2020 г. по ч. гр. д. № 30591/20 г. по описа на СРС, 156 състав.

С решението М. СТ. К. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 121,84 лв., представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и заповедното производство.

С разпореждане № 20048335/19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 49312/20 г. по описа на СРС, 156 състав, е оставено без разглеждане искането на М. СТ. К. за поправка на протокола от откритото съдебно заседание по делото от 04.02.2021 г., тъй като е направено след срока по чл. 151, ал. 1 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. СТ. К. срещу решение

№

20047528/19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 49312/20 г. по описа на СРС, 156 състав, в частта, в която предявените искове срещу нея са уважени. Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че въззивницата е била потребител на топлинна енергия за битови нужди през процесния период, както и че дължи претендираните от нея суми за доставка на топлинна енергия през процесния период. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В писмена молба, депозирана по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му 2 част. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД изразява становище по въззивната жалба.

Подадена е и частна жалба от М. СТ. К. срещу разпореждане № 20048335/19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 49312/20 г. по описа на СРС, 156 състав, с което е оставено без разглеждане искането й за поправка на протокола от откритото съдебно заседание по делото от 04.02.2021 г. Твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради което се иска да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба - „Т.С.“ ЕАД не е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците В. ВЛ. К., действащ чрез законния си представител ИВ. М. Л., и М. СТ. К., в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, представляващ ап. 55, находящ се в гр. София, ж. к. ****, се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Твърди, че ответниците са ползвали доставената им топлинна енергия в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., като не са заплатили дължимата цена. Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 30591/20 г. по описа на СРС, 156 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение за процесните вземания, срещу която са били подадени от длъжниците възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на искове за установяване съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца, при условията на разделна отговорност, при следните квоти – 2/3 – за В. ВЛ. К., действащ чрез законния си представител ИВ. М. Л., както следва: 387,44 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 62,34 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 06.07.2020 г., 39,68 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до окончателното плащане, и мораторна лихва в размер на 7,60 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г.; и 1/3 – за М. СТ. К., както следва: 193,72 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 31,17 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 06.07.2020 г., 19,84 лв. – главница, представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, 3 считано от 14.07.2020 г. до окончателното плащане, и мораторна лихва в размер на 3,80 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г. Претендира разноски.

Ответникът М. СТ. К. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете. Твърди, че е единствен собственик на процесния имот.

Поддържа, че в удостоверението за наследници на майка й В.Г.В. е вписан несъществуващ наследник – В. ВЛ. К.. Оспорва и обема на доставената топлинна енергия през процесния период, респ. дължимата цена. Моли за отхвърляне на исковете.

Ответникът В. ВЛ. К., действащ чрез законния си представител ИВ. М. Л., е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва размера на разделната отговорност на ответниците, като твърди, че през процесния период имотът се е ползвал и владял единствено от ответницата М. СТ. К.. Поддържа, че ответникът В. ВЛ. К. дължи 1/3 от претендираната сума, а ответницата М. СТ. К. – останалите 2/3.

Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД не оспорва исковете.

Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника М. СТ. К. в частта му, в която предявените искове са уважени. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и 4

„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.