Решение № 419 от 10.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Велико Търново, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

С. Пантелеева при участието на секретаря С. М. Тодорова като разгледа докладваното от С. Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500288 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа подадена от С. И., чрез адв. Е. И., въззивна жалба против Решение № 1520/10.11.2025 г. по гр.д.

№ 362/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от С. Л. И. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, иск правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 2496529 на 29.12.2021 г. Отхвърлен е и предявеният от С. Л. И. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, за заплащане на сумата 281.51 лв. платена лихва по договора за потребителски кредит № 2496529 на 29.12.2021 г. след отпадналото основание за това с оглед неговата нищожност, със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, като неоснователен и недоказан. С първоинстанционното решение е прогласен за 1 нищожен договора за предоставяне на поръчителство от 29.12.2021 г., по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП, от С. Л.

И. против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, EИK 203508899. Отхвърлен е предявеният от С. Л. И. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, за заплащане на сумата 106.59 лв. платено възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 29.12.2021 г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 50 лв. разноски по делото, както и 100 лв. в полза на адв. Е. И.. Ищцата е осъдена да заплати в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД 150 лв. разноски по делото.

В жалбата се заема становище за неправилност на решението в частта, в която са отхвърлени предявените осъдителни искове. Счита, че неправилно е прието, че предявеният иск за заплащане на сумата от 106,59 лв. е неоснователен поради непредставяне на доказателства за заплащане по този договор към кредитодателя, нито към поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. В тази връзка, посочва, че ищецът многократно е посочил, че недължимо платените суми са погасени чрез рефинансиране с последващи договори за кредит и поръчителство. Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е допусната поисканата в исковата молба ССчЕ, тъй като поради непредставяне на договорите за кредит и поръчителство от насрещните страни, ищецът не разполага с друга възможност да докаже претенциите си.

Намира, че са нарушени основните начала на гражданския процес /чл. 5-12 ГПК/ и съдът не е указал съдействие на страните при изясняване фактическата страна на спора. Моли решението да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени предявените осъдителни искове, а в условията на евентуалност – делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответните страни по жалбата не са депозирали отговор.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения 2 първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.

269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

По отношение допустимостта на обжалваното решение, в пределите на служебна проверка, извършвана от въззивния съд в обжалваната част, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран първоначално с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата 50 лв., представляваща платена лихва по договора за потребителски кредит № 2496529 от 29.12.2021 г. поради отпадналото основание, с оглед неговата нищожност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за сумата 50 лв. - платеното възнаграждение по договора за поръчителство от 29.12.2021 г., на отпаднало основание с оглед неговата нищожност.

По делото е депозирана молба с вх. № 23109/31.10.2025 г., с която ищецът на основание чл. 214 ГПК е поискал изменение на предявените осъдителни исковете чрез увеличаване на размера им, като искът за връщане на недължимо платена договорна лихва по договор за потребителски кредит № 2496529 от 29.12.2021 г. се счита предявен за сумата от 106,59 лв., а искът за връщане на платено възнаграждение по договора за поръчителство от 29.12.2021 г. се счита предявен за сумата от 281,51 лв. С протоколно определение от 05.11.2025 г. по гр.д. № 362/2025 г. на ВТРС, съдът е допуснал увеличение на предявените осъдителни искове на С. Л. И. против „Кредисимо“ ЕАД, като същите да се считат предявени за сумите от 281,51 лв.

– платено възнаграждение по договора за поръчителство и 106,59 лв. – платена възнаградителна лихва по договора за кредит.

С първоинстанционното решение, съдът е отхвърлил предявения от ищцата против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 иск с правно основание 3 чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, за заплащане на сумата от 281.51 лв. - платена лихва по договора за потребителски кредит № 2496529 на 29.12.2021 г., макар предявеният иск да е за сумата от 106,59 лв. съгласно допуснатото изменение. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, за разликата от 106,59 лв. /какъвто е действителния размер на предявения иск съобразно допуснато по чл. 214 ГПК изменение/ до пълния размер от 281,51 лв. се явява недопустимо, тъй като в тази част съдът, в противоречие с диспозитивното начало, се е произнесъл по непредявен иск.

С оглед изложеното, съдът намира, че на основание чл. 270, ал. 3 ГПК решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а делото прекратено.

Поради необжалване на първоинстанционното съдебно решение същото е влязло в сила /арг. чл. 296, т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иск за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 2496529 на 29.12.2021 г. и е прогласил е за нищожен договора за предоставяне на поръчителство от 29.12.2021 г.

При проверка за правилността на съдебното решение по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.143 от ЗЗП и чл.55, ал.1 от ЗЗД вр. чл.23 от ЗПК. Ищцата С. Л. И. твърди в исковата си молба, че сключила с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2496529 на 29.12.2021г., при лихвен процент от 31.25% и ГПР бил 36.11 %.

Счита договора за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.11 ЗПК, тъй като клаузата на договора за ГПР била в различен размер, което заблудило потребителя, довело до неравноправна клауза и нищожност на клаузата за ГПР. Налице било и заобикаляне на закона със сключения с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2021г. – по договора за поръчителство длъжникът не поучавал никаква насрещна престация, което нарушавало драстично принципа за справедливост.

Предявява иск против „КРЕДИСИМО“ ЕАД за прогласяване на нищожност на 4 договор за потребителски кредит № 2496529 на 29.12.2021г., на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск за заплащане на сумата 50 лв. /увеличен на 106,59 лв./ - платена лихва по договора след отпадналото основание за това с оглед неговата нищожност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и осъдителен иск за сумата 50 лв. /увеличен на 281,51 лв./ платеното възнаграждение по договора за поръчителство от 29.12.2021 г. на отпаднало основание с оглед установената му нищожност. Предявен е и иск против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 29.12.2021 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.143 ЗЗП.

Претендира разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ АД гр.София с молба по хода на делото оспорва исковете против него, като неоснователни и недоказани. Счита, че при сключване на договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Признава, че по негова сметка ищецът е заплатил 661 лв. по договора за потребителски кредит, но предоставената в заем сума била 1500 лв., а не 400 лв., както ищцата твърди в исковата си молба.

Позовавайки се на съдебната практика, моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в писмена молба оспорва иска против него, като неоснователен. Счита, че при сключване на договора за гаранция са изпълнени условията на закона. Моли съда да отхвърли исковете против него.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иск за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 2496529 на 29.12.2021 г. и е прогласил за нищожен договора за предоставяне на поръчителство от 29.12.2021 г., съответно въпросът за нищожността на двата договора не може да бъде пререшаван и решението в тези му части следва да бъде съобразено на основание чл. 297 ГПК. По силата на посочената разпоредба, когато във фактическия състав на обусловено материално правоотношение, без оглед на неговия вид, се включва преюдициално правоотношение, по което има 5 формирана сила на пресъдено нещо, тя се явява обвързваща за съда, в чиято компетентност е разрешаването на въпроса по обусловеното материално правоотношение. Предвид изложеното, макар формално предмет на проверка в настоящото производство да са и двата обективно съединени осъдителни иска, то по отношение на предявения иск за връщане на недължимо платена договорна лихва по договор за потребителски кредит № 2496529 на 29.12.2021 г. за сумата от 106,59 лв., съдът е обвързван от силата на пресъдено нещо по отношение на това, че договор за потребителски кредит № 2496529/29.12.2021 г. е действителен. С оглед изложеното, съдът приема, че доколкото прогласяването за нищожен на процесния договор за потребителски кредит е част от фактическия състав на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, а искът за прогласяване нищожността на договора е отхвърлен с влязло в сила съдебно решението, то неоснователен се явява осъдителния иск за връщане на платеното по него при отпаднало основание и в тази част решението следва да бъде потвърдено до размер от 106,59 лв., а по вече изложените съображения, за горницата до пълния размер от 281,51 лв. решението следва да бъде обезсилено.

По отношение на предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на недължимо платено възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 29.12.2021 г., съдът намира следното:

Както бе посочено, съдът е длъжен на основание чл. 297 ГПК да зачете първоинстанционното решение в частта, в която е прието, че договора за предоставяне на поръчителство от 29.12.2021 г., сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП.