Решение № 397 от 14.12.2023, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. гр. Лом, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20221620101455 по описа за 2022 година

Производство по чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 250 ГПК

С Решение № 267/04.08.2023 год., по гр.д. № 1455/2022 год., съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Л. К. Е., ЕГН **********, от гр. Вълчедръм, обл. Монтана срещу ЗОРААГРО ООД, ЕИК ********, гр. Вълчедръм, обл. Монтана, иск с правно основание чл. 108 ЗС – да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е съсобственик на нива от 11838 кв.м., ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Вълчедръм, обл.

Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018 год. на директора на АГКК, шеста категория на земята и да бъде осъден да му предаде владението върху имота.

Решението е връчено на ищеца чрез пълномощника му адв. Й. К., САК, на 08.08.2023 год.

В срока за обжалване, с молба от 17.08.2023 год. той е поискал поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално – допълване на решението с нарочен диспозитив, с който да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния имот. Изложил е доводи, че такъв диспозитив липсва, въпреки, че в мотивите си съдът е приел, че между страните това не е спорно.

Счита, че това може да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК – чрез поправка на очевидна фактическа грешка, съгл. приетото в т. 2А на ТР № 4/14.03.2014 год., ОСГК, ВКС.

Евентуално, ако съдът приеме, че в случая не се касае за очевидна фактическа грешка, то моли да бъде допълнено решението в горния смисъл на осн. чл. 250 ГПК, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото искане.

С друга молба от същата дата, 17.08.2023 год. ищецът Л. Е., чрез пълномощника си, адв. Й. К., САК е поискал изменение на решението в частта за разноските, като претендира сторените такива в техния пълен размер от 950 лв., съгл. представеният списък по чл. 80 ГПК, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото, въпреки, че в хода му е признал иска.

При условията на евентуалност претендира сторените разноски съобразно 1 уважената част от иска – тъй като ищецът е собственик на имота, което да се установи с нарочен диспозитив, но ответникът го владее на правно основание.

Молбите са връчени на ответника и в предоставеният му едноседмичен срок същият не е изразил становище по тях.

Исканията са заявени в законоустановеният срок, от страна, имаща право и и нтерес и са допустими. Разгледани по сещество се преценяват като неоснователни.

В мотивната част на цитираната от ищеца т. 2А на ТР 4/2014 ОСГК, ВКС действително се приема, че „Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание. Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред“, но също така малко по-долу е прието, че „Когато ищецът основава искането си за връщане на определена вещ на нищожен, унищожен или развален договор, постановяването на установителен диспозитив на решението не е необходимо, тъй като в тези случаи връщането на дадената в изпълнение на договора вещ се претендира не на основание чл.108 ЗС, а на основание чл.34 или чл.55 ЗЗД като последица от уважаването на иска за нищожност, унищожаване или разваляне на договора“.

В случая между страните не е било спорно, че ищецът е единствен собственик на процесния имот. Това се е установило и от представения от него нотариален акт за покупкопродажба. Не е било спорно по делото и това, че ответникът ползва имота.

В мотивите си съдът е обсъдил арендния договор, който ищецът е твърдял в хода на делото, че не му е противопоставим и от там – че ответникът полза имота без правно основание и като е приел това твърдение за неоснователно е обосновал извод, че този договор валидно обвързва ищеца.

По-нататък в мотивите си съдът е изложил съображения, че независимо от постигнатото в хода на делото съгласие между страните по делото за прекратяване на договора, ответникът до края на стопанската 2022/2023 год. продължава да ползва процесния имот на правно основание – одобрено с влязла в сила Заповед на директора на ОДЗ Монтана Споразумение по чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ, в което е участвал и ищецът.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в случая – предвид обстоятелствата, с които ищецът е обосновал претенцията си, а именно аренден договор, който му е непротивопоставим, а не на твърдения, че собствеността му се оспорва, не е необходимо постановяването на нарочен установителен диспозитив на решението независимо от взетите предвид при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК изменения в отношенията между страните.

За това искането да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение по делото е неоснователно и следва да се остави без уважение.

По аналогични съображения е неоснователно и искането за допълване на съдебното решение с установителен диспозитив.

С оглед приетото по исканията по чл. 247 и чл. 250 ГПК, неоснователно се явява и искането за изменение на решението в частта за разноските.

При тези мотиви съдът:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. К. Е., ЕГН **********, от гр.

Вълчедръм, обл. Монтана чрез пълномощника му адв. Й. К., САК, за ПОПРАВКА НА 2

ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, допусната в Решение № 267/04.08.2023 год., по гр.д. № 1455/2022 год., като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. К. Е., ЕГН **********, от гр.

Вълчедръм, обл. Монтана чрез пълномощника му адв. Й. К., САК, за ДОПЪЛВАНЕ на Решение № 267/04.08.2023 год., по гр.д. № 1455/2022 год., като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. К. Е., ЕГН **********, от гр.

Вълчедръм, обл. Монтана чрез пълномощника му адв. Й. К., САК, за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 267/04.08.2023 год., по гр.д. № 1455/2022 год., В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

3