Решение № 474 от 16.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000464 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК

С Решение № 458/26.03.2024 г., постановено по т.д.№ 1888/2023 г. по описа на СГС, TO, VI-20 състав „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Мото – пфое лизинг“ ЕООД, на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 69 283.54 лв., представляваща непогасената част от дължимото застрахователно обезщетение за застрахователно събитие кражба, настъпило в периода от 20 ч. на 24.01.2023 г. до 8 ч. на 25.01.2023 г. в гр. София и представляващо покрит риск по имуществена застраховка, сключена с полица № 0320229907015750/15.07.2022 г., ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до погасяването , на основание чл. 409 КЗ сумата от 4 050,90 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 26.04.2023 г. – 11.10.2023.г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7 522.99 лв. разноски, като е отхвърлен иска по чл. 405, ал. 1 КЗ като погасен чрез прихващане с насрещно вземане за сумата от 3 150.69 лв., представляваща четвърта вноска от дължимата по полица № 0320229907015750/15.07.2022 г. застрахователна премия, както и иска по чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 4 261.95 лв.

Срещу това решение, в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, което моли то да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Въззивникът счита, че съдът неправилно и едностранно е ценил част от събраните доказателства и доводите на страните по делото, и че не е разгледал в нужната пълнота възраженията срещу основателността на претенциите в цялост. Поддържа, че съдът правилно приел, че между страните не се спори, относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка “Каско на МПС”, учредено с полица № 1

0320229907015750/15.07.2022 г., сключена между „Мото – пфое лизинг“ ЕООД и „Дженерали застраховане“ АД като застраховател, предоставящо покритие “Пълно Каско” по смисъла на Общи условия /ОУ/ към застраховката, за периода от 00:00 часа на 02.08.2022 г. до 23:59 часа на 01.08.2023 г., за МПС марка „Ландровер”, модел „Рейндж Ровър”, с рег.№ ********, при застрахователна сума от 118 080.37 евро. „Мото – пфое лизинг“ ЕООД не оспорило и съдът не е отрекъл правната валидност на договореностите в т.66 от ОУ /т.66.11. за конкретния случай - при напускане на застрахованото МПС да не оставя в него която и да е част на свидетелството за регистрация/, която уговорка по силата на чл. 20а от ЗЗД имала силата на закон между страните. Задълженията на застрахования по т.66 от ОУ целяли превенция, минимизиране на риска от настъпване на застрахователно събитие и размера вредите при настъпило такова. В голямата си част задълженията по т. 66 от ОУ били предписания на застрахователя по смисъла на чл. 395, ал. 1 от КЗ за избягване на поведение от страна на застрахования, водещо до неоснователно завишаване на риска от настъпване на застрахователно събитие или на вредите от него. С тях се обезпечавало коректно и законосъобразно поведение от страна на застрахования и запазване нивото на риска, на база на което е определено тарифното число, използвано за изчисляване на застрахователната премия по този вид застраховка, както и да бъдат максимално занижени вредите при вече настъпило събитие.

Въззивникът не оспорва и счита безспорно, че през време на действие на процесната застраховка, застрахованото МПС е било неправомерно отнето с оставена в него II-ра част на регистрационния талон на същото. Следвало да се съобрази константната съдебна практика в тази насока, изразена в цитираните в жалбата съдебни решения, постановени от състави на ВКС, съгласно която, кражбата на МПС, при неспазване на договорно задължение да не се оставя регистрационният талон в същото, изпълва хипотезата на чл. 395, ал. 4, изр. последно от КЗ, и дава основание за редукция на размера на застрахователното обезщетение, на 10.05.2023 г. „Дженерали застраховане“ АД изплатило на „Мото – пфое лизинг“ ЕООД 70 % от застрахователната сума - сумата 161 661.59 от лв., от която след удържане на последна премийна вноска в размер на 3 150.69 лв. била реално преведена по сметка на ищеца сумата от 158 510.90 лв., с което счита да е изпълнило задълженията си като застраховател.

При произнасянето си първоинстанционният съд, според въззивника, пропуснал да разгледа доводите му, че кражбата на МПС е специфично застрахователно събитие, което не води до директна щета по МПС и съответно вреда за застрахования собственик за разлика от всички други застрахователни събития, като ПТП, пожар, вандализъм, природни бедствия и т. н. При застрахователното събитие „Кражба“, вреда имало само доколкото МПС не бъде открито след кражбата. По тази причина счита, че предписанията на застрахователя и договорките между страните имащи за цел да минимизират вредите при застрахователно събитие „Кражба на МПС“, следва да се третират, като свързани с настъпилото застрахователно събитие, и мащи правна стойност и съответно последици при неизпълнение. Счита недопустимо задълженията за едната страна по договора да са обвързващи, а за другата не. По отношение на риска кражба на МПС, вредата настъпвала окончателно с невъзможността МПС да бъде открито. От застрахователна гледна точка, кражбата не приключва с установяване на фактическа власт на дееца върху МПС, както СГС неправилно приел, а с невъзможността МПС да бъде открито в нормативно установените срокове за приключване на работата по преписката.

Следователно оставянето на регистрационният талон в МПС било в пряка връзка с реализирането на вредата от застрахователното събитие, тъй като способствало за нейното окончателно настъпване. Общоизвестно било, че при оставена част 2-ра от свидетелство за регистрация в МПС, вероятността МПС да не бъде открито силно се завишава, тъй като значително се улеснява придвижването и укриването на неправомерно отнетото МПС, което от своя страна затруднявало издирвателните действия на компетентните органи и др.

Разполагайки с този документ лицето, отнело противозаконно МПС, било улеснено при придвижване по пътищата, с цел укриване и предприемане на бъдещи действия по разпореждане с веща. В случай на проверка от компетентните органи на МВР, при 2 представяне на част 2-ра от регистрационният талон на МПС, който представлявал официален удостоверителен документ, легитимиращ собственика и приносителя му като ползващо МПС лице, водачът би бил възприет от длъжностните лица, като ползвател на законно основание, докато липсата му би предизвикала допълнителни проверки, включително и дали не става дума за използване на открадната вещ.

Приетият от „Дженерали застраховане“ АД процент на намаляване на действителната стойност на застрахования автомобил бил съответен на тежестта на нарушението на договора.

Въззиваемият „Мото – пфое лизинг“ ЕООД оспорва въззивната жалба в подадения писмен отговор. Сочи, че единствения спорен въпрос по делото е законосъобразно ли е намалено от страна на „Дженерали застраховане“ АД дължимото застрахователно обезщетение при позоваване на т.66.11 от ОУ, възлагаща в задължение на застрахования при напускане на застрахованото МПС да не оставя в него която и да е част от свидетелството за регистрация. Разпоредбата на чл.345, ал.8 от КЗ постановявала, че застрахователния договор не може да предвижда условия и да съдържа изисквания, включително такива при настъпване на застрахователно събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение по отношение ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие. Нормата била съответна на чл.186, ал.7 КЗ /отм./. Задълженията на застрахования били законоустановени с нормата на чл.395, ал.1 от КЗ, а правата на застрахователя при неизпълнение от страна на застрахования на тези задължения, били установени с чл.395, ал.3 от КЗ. Поддържа, че в процесния случай не били настъпили предпоставките на закона за отказ на застрахжователя за изплащане на застрахователното обезщетение. Формираната съдебна практика на ВКС относно оставянето на регистрационния талон в застрахованото МПС при настъпване на застрахователно събитие „кражба“ приемала, че оставянето на регистрационния талон в застрахованото МПС не съставлявало значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор и не е основание за пълен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, а можело само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл.207, ал.2 от КЗ /отм./. По действащия КЗ това право произтича както от интереса на застрахователя, така и от това дали събитието е следствие от неизпълнението на това задължение. Значителността на интереса не се извеждал само от предвиждането в договора на подобно задължение, а от наличието на причинно следствена връзка между неизпълнение на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, като тази причинно следствена връзка била елемент от фактическия състав, пораждащ правото на застрахователя, а нормата на чл.395, ал.5 от КЗ предвиждала че при липса на причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на събитието, неизпълнението не може да обоснове отказ на застрахователя да изплати обезщетение. Действащият КЗ с разпоредбата на чл.395, ал.4, изр.2 предвиждал, че намаляваането на обезщетението както отказът от изплащането му, е свързано с наличие на причинно-следствена връзка между настъпването на събитието и неизпълнението на задължение по договора, но такова, което не е предвидено като основание за отказ.

Оставянето на регистрационния талон в МПС и държането му от извършителя на кражбата не представлявало обстоятелство, което е способствало за настъпване на застрахователното събитие, което било завършено с отнемането на МПС.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производството е образувано по предявен от „Мото – пфое лизинг“ ЕООД срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл.405, 3 ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 72 434.23 лв., представляваща разликата между платеното и действително дължимото застрахователно обезщетение, и с правно основание чл.409 от КЗ за сумата от 4 261.95 лв., представляваща лихва за забава за периода 26.04.2023 г. – 12.10.2023 г., по застрахователна полица № 0320229907015750/15.07.2022 г., с която е сключен договор за имуществено застраховане на т.а. марка „Ландровър“ с рег. № ******** с покритие на рисковете по клауза „Пълно каско“ за периода 02.08.2022 г. – 01.08.2023 г. при застрахователната сума в размер от 230 945,13 лв. „Мото – пфое лизинг“ ЕООД е посочило, че в периода от 20 ч. на 24.01.2023 г. до 8 ч. на 25.01.2023 г. застрахованото превозно средство било противозаконно отнето, докато било паркирано на паркинг на бензиностанция „Еко“ на ул. Адам Мицкевич“, за което компетентните държавни органи и застрахователят били незабавно уведомени и по случая било образувано досъдебно производство № 3384, ЗМК № 160/2023 по описа на 09 РПУ СДВР, пр.пр. 2692/2023 г. по описа на СРП, разследването по които било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 вр. чл.199 от НПК. При застрахователя била заведена преписка по щета № 211409508/2023 г. като на 10.05.2023 г. „Дженерали застраховане“ АД заплатило обезщетение, но в намален спрямо действителната вреда размер - 158 510.90 лв. вместо 230 945.13 лв. За да намали застрахователното обезщетение ответният застраховател се позовал на т.66.11 от ОУ, възлагаща в задължение на застрахования да не оставя в автомобила при неговото напускане която и да е част от свидетелството за регистрация, както и приспадане на стойността на четвъртата вноска от застрахователната премия. „Мото – пфое лизинг“ ЕООД е поддържало, че не е налице неизпълнение на негови задължения, довело до настъпване на събитието, както и че нямало основание за прихващане с последната вноска, тъй като договорът бил предсрочно прекратен с отнемане на вещта и отпадане на застрахователния интерес.