Решение № 1493 от 14.10.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1493

Монтана, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА административно дело № 20267140700339 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 405а КТ.

Образувано е по жалба на „Бетон Блок Монтана" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]З0А, представлявано от управителя М. М. Н., със съдебен адрес Монтана, [улица], чрез адв. Р. Ч. от АК Монтана срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 26.06.2026 г., издадено от гл. инспектор в ДИТ Монтана на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда.

В жалбата се твърди, че неправилно административният орган е обявил съществуването на трудово правоотношение между „Бетон блок Монтана" ЕООД и лицето Ц. Г. Г., считано от 24.04.2026 г., като е приел, че са били налице белезите на трудово правоотношение по чл. 1, ал. 2 КТ. Между дружеството и посоченото лице никога не е възниквало трудово правоотношение. Не е сключван трудов договор, не е постигнато съгласие относно съществените условия на трудовото правоотношение, не е договаряно трудово възнаграждение, не е определяна длъжност, не е възлагана работа и лицето не е било включено в организацията на трудовия процес на дружеството. Самото присъствие на лицето в производствената база и настъпването на инцидент не доказват съществуването на трудово правоотношение. Административният орган е достигнал до извода, че са били налице работно място, работно време, трудово възнаграждение, подчиненост и организация на труда, без да посочи конкретните доказателства, от които установява всеки един от тези елементи. В постановлението липсва обсъждане на следните въпроси: кой е възложил работа на лицето; кога е възложена тази работа; каква длъжност е изпълнявало лицето; какво вьзнаграждение е било уговорено; кога е следвало да бъде изплатено; как е установено работното време; по какъв начин е доказано престацията на труд, съответно - подчинението на работодателя. Административният орган не е събрал никакви доказателства за съществуването на действителна обща воля между страните за възникване на трудово правоотношение. Съществуването на трудово правоотношение е прието единствено въз основа на предположението, че лицето е работило на вибропреса, само защото Ц. Г. е бил в производственото помещение. Разпоредбата на чл. 405а КТ има изключителен характер и може да бъде приложена, само когато по категоричен и безспорен начин е установено прикрито трудово правоотношение. При наличие на съмнение административният орган не може да замести липсващия трудов договор със свое властническо волеизявление. В настоящия случай такива безспорни доказателства липсват - постановлението по чл. 405а КТ не може да почива на предположения, Инспекцията по труда е длъжна да установи по безспорен начин, че действително е предоставяна работна сила и трябва да бъдат доказани фактическите белези на трудовото правоотношение, а не само присъствието на лицето в обекта, като съдът е длъжен да извърши пълна проверка дали административният орган е доказал всички елементи на трудовото правоотношение. Изводът за наличие на скрит трудов договор не е основан на преки доказателства, а на преценка на инспектора. Постановлението съдържа единствено крайни правни изводи за наличие на трудово правоотношение, но не и анализ на конкретните доказателства, установяващи неговите съществени елементи. Моли да се отмени оспореният акт, ведно с всички законни последици.

В с.з. процесуалният представител на оспорващия, адв. Ч., поддържа жалбата и моли отмяна на оспорения акт, както и присъждане на разноски. В писмена защита твърди, че предметът на настоящото производство не е единствено дали Ц. Г. е присъствал в производствения цех или дали е настъпил инцидент, а дали към конкретния момент (24.04.2026 г.), между него и дружеството, е съществувало трудово правоотношение, основано на реално предоставяне на работна сила за дружеството, което не е доказано. От събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, между „Бетон Блок Монтана" ЕООД и Ц. Г. Г., да е било постигнато съгласие относно съществените елементи на трудовото правоотношение. Не е установено: кой конкретно е възложил работа на Ц. Г.; каква точно работа му е била възложена; кога е било извършено това възлагане; какво работно време е било определено; какво възнаграждение е било договорено; кой е упражнявал контрол и ръководство върху лицето; кой го е допуснал до работа; на какво основание лицето е извършвало действия в производствения цех на дружеството - това са основните елементи на всеки трудов договор. Самото физическо присъствие на едно лице в производствен обект не е равнозначно на доказано трудово правоотношение. Още по-малко присъствието в обекта може автоматично да означава, че лицето е било допуснато до работа от конкретния работодател. Липсва установено работно време, възнаграждение и подчиненост. В съдебно заседание на поставения въпрос, дали е установено какво е работното време на пострадалия, каква му е заплатата, как работи, отговорът на свидетелката е, че не е разговаряла с Ц. и че към момента на проверката работодател не е бил установен, които обстоятелства са от съществено значение. Ако административният орган твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, той следва да установи фактическите му характеристики. Не е достатъчно да бъде посочено общо, че лицето „е работило". Следва да бъде установено за кого е работило, каква работа е извършвало, по чие нареждане, при какво работно време, срещу какво възнаграждение и при чия работодателска власт, каквато конкретика по делото липсва. Няма съставени протоколи от снетите устни сведения, както и няма взети писмени сведения от присъстващия очевидец Д. Д., което показва, че фактическата основа на административния акт не е изградена чрез непосредствено и безпротиворечиво установяване на трудовото правоотношение. Счита, че дори да се приеме за установено, че Ц. е извършвал определено физическо действие около машината, това не разрешава въпроса в чия полза и на какво правно основание е извършено действието. Липсва доказване на възлагане, допускане до работа, подчиненост, работно време, възнаграждение, работодателска власт. Позовава се на допълнително приетите от съда доказателства, включително писмо и доказателства от Дирекция „Инспекция по труда" - Монтана, документи от ОДМВР - Монтана, както и доказателства, представени от „Бетон Блок Монтана" ЕООД, което показва, че фактическите основания за издаване на оспорвания административен акт не са били достатъчно изяснени в административното производство, без да може последващото събиране на доказателства в съдебната фаза да бъде използвано като средство за създаване със задна дата на фактическите основания, които са липсвали при издаването на административния акт.

Ответната страна, в случая Дирекция „ИТ” Монтана, предвид издателят на оспорения административен акт, който е физическо лице - "главен инспектор" в Дирекция „ИТ“ Монтана и няма качеството на административен орган, по аргумент на пар. 1, т. 1 ДР на АПК, чрез процесуалния си представител ст. юрк. К., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Моли присъждане на разноските по делото. В писмена защита излага съображения, че от приложените по делото доказателства се установява, че „Бетон Блок Монтана" ЕООД, в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 24.04.2026 г. е допуснал Ц. Г. Г. да работи в обект, стопанисван от дружеството, да обслужва машина собственост на дружеството, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ (екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. З от КТ, заверено от ТД на НАП. Деянието, когато става въпрос за ПАМ при условията на чл. 405а от КТ, представлява наличието на действия, свързани с процеса по предоставяне на работна сила, а противоправността - в нарушаване на чл. 1, ал. 2 от КТ, т.е. когато в правната действителност не се е проявил легален правопораждащ юридически факт или фактически състав спрямо трудовото правоотношение. Елементът „вина", като субективно отношение на дееца към извършеното от него противоправно деяние, не е conditio sine qua nоn. Липсата на необходимост от изследване и доказване на въпроса за вината позволява преследваните с принудителните административни мерки цели по възстановяване на законността със значителен интензитет и бързина да бъдат постигнати. Именно навременната и ефективна защита, която предлагат, подтиква законодателяj да се спре на тях, когато търси начин да подсигури трудовите правоотношения, застрашени от извършеното нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. Излагат се съображения за компетентност на административния орган, с оглед разпоредбата на чл.399 КТ и чл. 22, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА ГИТ, както и за спазване на процесуалния закон. След като проверяващите са се убедили, че лицето Ц. Г. Г. е полагало труд, на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ, контролният орган е обявил съществуването на трудово правоотношение между работника и работодателя. Цитира практика на Административен съд - Монтана и на Върховен административен съд. Алтернативно при уважаване на жалбата, моли съда да съобрази Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022, както и формираната практика на Върховен административен съд, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир без да са обвързващи за съда, като в случая делото не е с фактическа и правна сложност, приключило в едно съдебно заседание, които обстоятелства обуславят редуциране на адвокатското възнаграждение в размер под установения в наредбата минимум.

Заинтересованата страна Ц. Г. Г., чрез процесуалния представител адв. Х. оспорва жалбата и моли да се потвърди оспорения акт, като им се присъдят разноски. В писмена молба, депозирана по делото излага съображения за правилност на издадения и оспорен административен акт, като набляга на обстоятелството, че на Ц. Г. е била възложена конкретна трудова функция, определено му е работно място и същият е бил включен в организацията на трудовия процес. Същият е предоставил работната си сила в изпълнение на възложената му трудова функция, срещу уговорено трудово възнаграждение и при организация, ръководство и контрол от страна на работодателя.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 992/21 07 2026 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като при условията на чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени допълнителни указания.

С Протокол за извършена проверка № ПР 2616263/29 04 2026 г., на 24 04 2026 г. на място и на 29 04 2026 г. по документи, както от писмени данни, така и от свидетели на инцидента се установи, че на 24.04.2026 година Ц. Г. Г., заедно с Д. С. Д. е обслужвал „вибропреса", намираща се в помещение за производство на бетонови блокчета". Обекта е стопанисван от „Бетон Блок Монтана“. При почистването на машината от отрупаната смес, дясната ръка на Ц. Г. Г. попада в необезопасени движещи се части на машината и зъбно колело, притиска дясната му ръка и я откъсва до лакътя, както и показалец на лявата ръка. От това се установява, че дружеството, в качеството си на работодател, не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд, така че работните места да отговарят на минимални изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснало да се експлоатира работното оборудване - вибромашина с необезопасени движещи се части, които създават риск за злополуки, в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. С протокола са дадени предписания работодателя да извърши извънреден инструктаж на заетите в обекта работници и служители, във връзка с настъпилият инцидент; да не допуска до работните места в обекта, където съществува специфична опасност за здравето и живота, лица без да са инструктирани; на новопостъпващите, работата на които е свързана с използване на машини и други технически съоръжения, заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж, да се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд; Работодателят да преразгледа оценката на риска като обхване изцяло работното оборудване използвано в предприятието. За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях е спряно използването на „вибропреса" с необезопасени движещи се части с изключение на дейностите свързани с обезопасяването й. Спирането е обозначено с предупредителна лепенка.