Решение № 30 от 04.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Варна, 04.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Й. като разгледа докладваното от Десислава Й. Гражданско дело №

20243110108137 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от П. С. Й. срещу "*" АД и „*“ ЕООД, искове както следва:

Срещу „Изи Асет Мениджмънт" АД

- За приемане на установено между страните П. С. Й. и "*" АД, че сключеният между тях договор за паричен заем №*/*г. е нищожен, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД чр чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19, ал.4 ЗПК;

-ЕВЕНТУАЛНО при отхвърляне на иска за нищожност на целия договор за паричен заем №*/*г. да се прогласи нищожност на клаузата, с която П. С. Й. се е задължила да обезпечи договора за заем, като сключи договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество, което предоставя гаранционни сделки, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1, предл3 ЗЗД вр. чл.146 вр. чл.143 ЗЗП

Срещу „**“ ЕООД

-За приемане на установено между страните П. С. Й. и „**“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №*/*. е нищожен, поради заобикаляне на закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, на осн. чл.26, ал.1, предл.2 ЕВЕНТУАЛНО е нищожен на основание противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД

В исковата молба се поддържа, че между П. С. Й. и "***" АД на *г. е сключен договор договор за заем *за предоставяне на сума от 1100 лв. В договора била включена клауза, според която заемателят се задължил в срок от 3 дни да предостави обезпечение -поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки, като ищцата сключила договор за предоставяне напоръчителство *с втория ответник „**“ ЕООД чрез посредник "***" АД, за което се дължи 579,36 лв.- възнаграждение за поръчителя.

Във връзка с твърдените пороци на договора за заем се излага, че той е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, и т.10 от ЗПК във вр. с чл.19 ЗПК- липсва посочване на компонентите на лихвения процент, и методика за формиране на ГПР. Сочи се, че не е ясно какви компоненти са включени в ГПР вкл. не е ясно дали възнаграждението на поръчителя е включено.

Твърди се, че незаконосъобразно възнаграждението за гарант не е включено във ГПР и ако бе включено, би се достигнало до нарушение чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че търговецът е 1 заобиколил ЗПК, като не е посочил действителния размер на ГПР.

По отношение на недействителността на конкретната клауза за задължаване да се сключи договор с дружество избрано от заемодателя, което да е поръчител се сочи, че противоречи на добрите нрави, доколкото уговореното възнаграждение е в размер на 60% от отпуснатия заем. На следващо място, поддържа че клаузата, с която ищецът се е задължил да обезпечи кредита е неравноправна по смисъла на ЗЗП, като нарушаваща.147, ал.1 ЗЗП, тъй като изисква от потребителя да плати необосновано висока неустойка или обезщетение, както и на осн. чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП- като непозволяваща на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

По отношение на договора за предоставян на гаранция, сключен с втория ответник излага, че е нищожен поради заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като със сключването му се цели заобикаляне на ограничението за размера на ГПК по договора за кредит, който обезпечава.

Същият счита за нищожен, тъй като протоворечи на добрите нрави, доколкото възнаграждението за поръчителя представлява по размер ½ от отпуснатата сума, както и че е налице нееквивалентност на престациите, тъй като ищецът е длъжен да сключи договор, за да му бъде отпуснат заем и се достига само до негово задължение за възнаграждение на поръчителя представляващо 60% от заемната сума.

Излага, че ответниците са свързани лица и със сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, като възнаграждението за поръчителя ще се получи от „***“ АД. Намира, че с договора не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото „*“ плащайки задължението на „*“ АД поръчителят плаща сам на себе си

Ответникът "*" АД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата претенция. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора и отделни негови клаузи. Счита се, че договорът не нарушава разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Излага подробни съображения, че ГПР договора е формиран и посочен правилно. Посочва, че възнаграждението за гаранта не е включено в ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита, а се дължи по друг договор с друг правен субект.

Намира за неоснователно твърдението на ищеца за нищожност на договора за поръчителство. Излага се, че същият е сключен при свободно договаряне между страните и не противоречи на добрите нрави. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът "*" АД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата претенция. Намира, че договорът за заем е действителен, тъй като е в съответствие с чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК. Посочва, че ГПР е изчислен към момента на сключване на договора и при посочени в договора допускания.

Счита, че задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочване на цифрова стойност.

Излага, че сключването на договор за поръчителство не е условие за сключване на договора за заем, както и че потребителят е можел да избира какъв вид обезпечение да предостави.

Доколкото договорът за поръчителство е отделно облигационно правоотношение, възнаграждението по него счита, че не следва да се включва в ГПР по договора за заем.

Излага доводи за действителност на чл.4 от договора за заем. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и сторените разноски.

Ответникът „*“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата претенция. Излага, че законосъобразно упражнява дейност като гарант по занятие. Излага, че възнаграждението по договора за поръчителство е насрещната престация за задължението да се отговаря солидарно с ищеца като кредитополучател.

Намира, че договора за поръчителство остава извън обхвата на ЗПК и са ирелевантни твърдения за нищожност, поради противоречие с този закон. Намира за неотносимо твърдението за свързано между ответниците. Намира, че възнаграждението е еквивалентно на поетото задължение, както че е действало добросъвестно като клаузите на договора са формулирани ясно. Счита, че заемателя е можел да прецени поетите задължения като сам е избрал този вид обезпечение на договора за кредит и е инициирал сключването на договора за поръчителство. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и сторените разноски.Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено 2 следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 предл 1 и предл.3 / за конкретна клауза/ ЗЗД от П. Й. срещу "*" АД и „*“ ЕООД;

Доказателствената тежест е разпределение, като на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва:

Ищецът следва да установи наличието на посочените от нея основания за нищожност на договора за паричен заем от 29.07.2023г. и отделни негови клаузи – че уговорения ГПР не съответства на действително приложения между страните, както и да посочените от нея основания за нищожност на договора за поръчителство от 27.09.2023 г.

В тежест на всеки ответник е да установи, че процесните клаузи са действителни, а в тежест на "*" АД е да установи и изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси, разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, респ. направата на конкретни такива разходи.

По претенциите, насочени срещу ответника „*“ АД

На първо място следва да бъде изтъкнато, че спорът, с който настоящият съдебен състав е сезиран е потребителски, предвид това, че процесните договори попадат в приложното поле на Закона за защита на потребителите, тъй като ищцата има качеството на потребител съгласно § 13, т. 1 ЗЗП, а ответните дружества са търговци по смисъла на § 13, т.

2 ЗЗП.

Не се оспорва от страните по делото, а и се установява от представения в хода на процеса Договор за паричен заем № №*/*ги Погасителния план към договора, че на посочената дата между ищцата и „*“ АД е сключен договор, по силата на който в полза на ищцата е предоставен кредит в размер на 1100лв. за срок от 12 месеца. Предвидено е в чл.

2.7 от договора за заем, че общо дължимата сума от потребителя е в размер на 1352,64 лв. и се състои от заемната сума и възнаградителна лихва, определена в размер на 35 % или в случая – 252,62 лв. В чл. 2.8 годишният размер на разходите е изчислен на 48,39 % по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 ЗПК и Приложение № 1 по него.

Посочено е, че в ГПР не са включени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в същия.

Заедно с това, съгласно чл. 4 от договора за заем, потребителят е поел задължението в срок до 3 дни от сключването на същия да предостави едно от следните обезпечения в полза на заемателя: две физически лица – поръчители, които следва да отговарят на изчерпателно изброени в клаузата условия, банкова гаранция или одобрено от кредитора дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Няма спор, а и се установява по делото, че между ищцата и „*“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция №*/*., съгласно който дружеството, в качеството си на гарант, следва да се счита за солидарно отговорно заедно със заемателя пред кредитора „*“ АД за изпълнението от страна на потребителя на задълженията му по процесния договор за кредит. Съобразно чл. 3.1 от договора за гаранция възнаграждението, дължимо от заемателя в полза на гаранта е в размер на 579,36лв. платимо на вноски, всяка от които от 48,28 лв.

Уговорено е в чл. 2 от договора, че същият влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си за по чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за заем, а именно в указания срок не предостави някое от посочените обезпечения – две лица поръчители или банкова гаранция.

Вноската по заема се формира от задълженията за главница и възнаградителна лихва по договора за заем и възнаграждението по договор за гаранция.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като неспазването на кое да е от императивните законови изисквания би довело до предвидената в чл. 22 ЗПК последица. В посочената хипотеза потребителят би дължал само чистата стойност на кредита, но не и лихва или друг разход по кредита, 3 съобразно чл. 23 ЗПК.

С нормата на чл. 19 ЗПК, е предвидено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно 50 %, предвид размера на законната лихва в страната от 10 %.

Неспазването на изискването, залегнало в чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК годишният процент на разходите да е част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит чл.

11, ал.1, т. 9 от ЗПК, представлява основание за недействителност на същия, както беше посочено. От друга страна обаче, съдът намира, че ако ГПР е некоректно посочен или размерът му надвишава предвиденият такъв от не повече от пет пъти размера на законната лихва, това не следва да обосновава автоматично извод за недействителност на целия договор, а само води до недействителност на отделни негови клаузи, с които по същество кредиторът цели да заобиколи императивни законови норми.