Решение № 23 от 15.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Перник, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20251720201764 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на К. О. П., чрез упълномощения му процесуален представител адв. Б. Б. против Наказателно постановление № 24-1158-002267 на Началник отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР – Перник, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание " Глоба" в размер на 51,13 евро. На основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като твърди, че са допуснати процесуални нарушения – не са изяснени значими за случая факти и обстоятелства. Оспорва компетентността на актосъставителя и издаделя на НП. Счита, че в оспорваното НП е налице и друг порок, а именно досежно отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР, във връзка с което излага теза, че е следвало да се посочи от страна на АНО и конкретната разпоредба, въз основа на която са отнети точките.

Постъпила е и молба от адв. Б., в която поддържа жалбата, моли атакуваното НП да бъде отменено и претендира разноски в размер на 700 лева, за които представя списък.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена административнонаказателната преписка по 1 случая, е направено възражение за прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 28.07.2024 г. в 18:25 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.ЮРИЙ ГАГАРИН жалбоподателят К. О. П. е управлявал индивидуално електрическо пътно превозно средство модел Кааво по улица Юрий Гагарин с посока на движение към кв. Мошино, като на кръстовището с ул. Младен Стоянов при десен завой не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, като е приближил, навлязъл и преминал на червен забранителен сигнал при работеща в нормален режим светофарна уредба.

Нарушението било възприето от свидетелите Н. К. и П. Д. – и двамата на длъжност младши автоконтрольор към сектор „ПП“ в ОД на МВР – Перник. В тази връзка те последвали водача, като го спрели чрез светлинен и звуков сигнал на служебния си автомобил. Установили самоличността му и пристъпили към съставяне на АУАН.

Св. А. намерил, че водачът е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като в присъствие на нарушителя и свидетел - очевидец съставил АУАН № GA 1380602/28.07.2024 г.

Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.

Такива не постъпили и в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което са възприети изцяло идентични фактически обстоятелства.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните по делото гласни и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, като не са налице противоречиви доказателствени източници.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол 2 върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по административно наказателната преписка Заповеди. В тази връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Неоснователни са възраженията и тук. В АУАН и НП изчерпателно е посочена датата, часа, мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата около нарушението и данни за извършителя.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По отношение на приложението на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В хода на проведеното съдебно следствие не се събраха доказателства оборващи описаната в АУАН фактическа обстановка, а при извършената проверка съдът не е констатирал нарушение при неговото съставяне.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП вменява на водачите на МПС да съобразяват поведението си с светлинните сигнали.

3

В конкретния случай с оглед презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът намира за доказано, че на посочените в АУАН дата и място жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, като е преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба, която е работела в нормален режим.

Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

Нарушението е извършено умишлено.

По отношение на размера на наложената санкция същата е определена от законодателя във фиксиран размер, които съдът не би могъл да ревизира. С последвало процесния случай изменение на ЗДвП фиксираният размер е увеличен на 150 лева. В случая е приложен по-благоприятния за нарушителя и валидния към датата на извършване на нарушението закон.

Законосъобразно и прецизно е определен и размера на отнетите контролни точки, който също е фиксиран. Важно е да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН и представлява последица от влязло в сила наказание по ЗДвП. В тази връзка то не се обжалва като самостоятелен акт, като от съда се проверява единствено дали правилно е отнет броя на точките, като в настоящия случай отнемането е законосъобразно. Доколкото не представлява наказание по ЗАНН, то не е и налице задължение за АНО по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН да квалифицира правно отнемането така, както следва да се квалифицира нарушението и да се посочи приложената санкционна норма, поради което и е достатъчно посоченото в случая от АНО, че точките се отнемат въз основа на Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Липсата на конкретен член от Наредбата не засяга правото на защита и не води до неяснота на повдигнатото обвинение. В случая е ясно и недвусмислено за кое нарушение са отнети точките и техният брой съответства на предвиденото в Наредбата. Във връзка с изложеното съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни и в тази насока

По изложените съображения съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно. Такова искане от страна на АНО не е направено.

Предвид горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1158-002267 на Началник отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР – Перник, с което на 4 основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на К.

О. П. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 51,13 евро и на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки;

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Перник в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5