Решение № 302 от 19.07.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Стара Загора, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Рибчева при участието на секретаря Светла Хр. Иванова като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно наказателно дело № 20235530201292 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия К, № 7197098 на ОД на МВР град Стара Загора.

Жалбоподателката Т. С. Я. твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В съдебно заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното с жалбата искане.Претендира за направени по делото разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:

С обжалвания ЕФ жалбоподателката е санкционирана на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата (“ При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение…”) във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП (“Когато нарушението по ал.1, т.1 – 5, ал.2 и ал.3, т.1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца“) за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП (“Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“), във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ ограничения 1 за движение в населено място, извън населено място, по автомагистрала и по скоростен път според категорията на превозните средства, изразяващо се в това, че на 15.03.2023 год. в 10:08 часа в област Стара Загора, общ.Опан по път I-5 в с.Тракия , до чешмата управлявала в посока към град Хасково лек автомобил марка “БМВ 730 Д автоматик“, с рег. № СВ 1898 РС, регистриран на нейно име, със скорост 91 km/h (отчетен километров толеранс от -3 км.) при ограничение на скоростта от 50 km/h, въведено с пътен знак Д11, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 38 km/h) е било установено и заснето с АТСС (автоматизирано техническо средство или система) TFR1-M 544.

Видно от изложеното, ЕФ не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4, изречение второ от ЗДвП, според които той следва да съдържа данни за “…описание на нарушението, нарушените разпоредби…“, като под “описание на нарушението“ несъмнено следва да се разбира изложение на всички съставомерни факти, а под “нарушените разпоредби“ не само конкретната норма, чието предписание е било нарушено, но и нормата, обуславяща наказуемост на деянието и визиращо за него конкретно по вид и размер наказание, т. е. санкционната разпоредба, в противен случай административно-наказателното обвинение не би могло да изиграе вменената му от закона функция, предопределяща предмета на доказване чрез лимитиране на пределите, в които се реализира правото на защита на подведеното под отговорност лице да разбере и се осъществява съдебният контрол по ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания). В случая отговорността на жалбоподателката е ангажирана на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, съставляваща квалифициран състав на визирани в предходните алинеи нарушения, както въвежда допълнителен съставомерен признак за тях – повторното им извършване, т. е. по отношение на останалите признаци от състава на конкретното административно нарушение разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна, като препраща към изрично изброените в нея хипотези на предходните алинеи (ал.1, т.1 - 6, ал.2 и ал.3, т.1 – 6). Тя е такава и по отношение на предвидените в нея наказания – в двоен размер на наказанието глоба, предвидено за съответното нарушение в ал.1, т.1 - 6, ал.2 и ал.3, т.1 – 6, за нарушенията по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Следователно, за да е налице пълнота във фактическото и юридическото формулиране на разглежданото административнонаказателно обвинение, позволяваща му да изиграе процесуалната си роля, в ЕФ с оглед на споменатите по-горе изискуеми от закона реквизити е следвало да бъде посочено: от една страна – конкретната разпоредба измежду изброените в чл.182, ал.4 предходни такива, изпълващия я с приложимото към случая съдържание – както по отношение на състава на административното нарушение, така и по отношение на наказанието глоба, което следва да бъде удвоено, а от друга страна – обстоятелството, обуславящо квалифициращия признак (повторност). Това обаче не е било направено. Последното е от значение не само за индивидуализиране на наказанието, но и предвид на това, че в някои от хипотезите на чл.182, ал.4 от ЗДвП се предвижда и наказание лишаване от право да управлява МПС, съответно – за тях не може да бъда издаден електронен фиш. Такова посочване в ЕФ липсва, което не само накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере правните рамки на повдигнатото му обвинение, но и прави 2 изцяло неразбираема волята на наказващия орган коя е приложимата санкционна норма, което затруднява проверка от страна на съда дали правилно е приложен материалния закон.

Отделно от това липсата на запълване на бланкета с посочване на нарушената конкретна норма предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на изложената фактическа обстановка каква е и защо е наложена съответната санкция. Допуснатият порок в дейността на наказващия орган е неотстраним в съдебна фаза, доколкото ако съдът за първи път със своя акт издири и приложи коректната санкционна норма, наказаният субект би бил поставен в положение да разбере правните рамки на обвинението, което му се повдига, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието му вече реално е наложено, което е несъвместимо с правото му на защита.

По тези съображения съдът намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на сумата от 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го упълномощен защитник съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък с направени разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Е Ф (електронен фиш), серия К, № 7197098 на ОД на МВР град Стара Загора.

ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на Т. С. Я. от град Хасково, ул.“Стоян Заимов“ № 6, ет.3, ап.7, с ЕГН ********** сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направени разноски по а.н.дело № 1292/2023 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3