Решение № 182 от 03.05.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Провадия, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101165 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „*******“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с. *****, ул. ***** № 6 срещу М. М. М., ЕГН ********** с адрес с. ***** иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: 1.

УПИ № IX-22 находящ се в с. *****, кв. 36 по плана на с. ***** одобрен със заповед № 698/18.07.1990г., с площ от 1250кв.м. по скица, при граници на имота имоти: от две страни улица, УПИ VIII- 21 и УПИ Х- 22, ведно с построените в него гараж с площ от 25квм. и жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 72кв.м., на основание договор за покупко- продажба по НА № 7, том IV, вх.рег. № 3489, дело № 559/19.10.2004г. на нотариус рег. № 333 на НК и 2. УПИ № X-22 находящ се в с. *****, кв. 36 по плана на с. ***** одобрен със заповед № 698/18.07.1990г., с площ от 940кв.м. по скица, при граници на имота имоти: улица, УПИ IХ- 22, УПИ VIII- 21 и УПИ XI-23, на основание договор за покупкопродажба по НА № 197, том IV, вх.рег. № 4142, дело № 734/13.12.2004г. на нотариус рег. № 333 на НК, като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 98, том I, рег.

№ 767, дело № 87/06.03.2024г. на нотариус рег. № 773 на НК.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата молба: С договори за покупко- продажба от 2004г. придобил собствеността върху процесните имоти. Същите били закупени, за да се ползват като ваканционни, доколкото съдружниците в дружеството били трайно установени във Великобритания. През години правили ремонт на къщата и са полагали грижи за имотите си лично или възлагали тази дейност на други хора. Ежегодно посещавали имотите до Ковид пандемията през 2020г., създали близки отношения с хора от селото. Поради здравословни причини, след 2020г. били препятствани да ги посещават.

През м.09.2024г. посетили имота си с цел да го подготвят за следващата година.

Установили, че нямат достъп до него, ключалките на входната врата били сменени, а някой дървета и храсти изсечени. Бързо се информирали от хора в селото, че ответникът се е снабдил с документ за собственост за имотите им и е предприел действия по разчистване на къщата и градината.

1

След справка установили, че дружеството, заедно с настоящия ответник са ответници по образувано гр.д. № 546/2024г. на ПРС по повод заведен иск за собственост от друго лице по отношение на единия от имотите им. С влязло в сила решение искът бил отхвърлен.

Твърдят, че никога не са губили владението върху имотите си, нито някой до 2024г. е заявявал собственически права за тях. Ето защо, оспорват признатите на ответника с КНА от 2024г. права.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. не е депозирал писмен отговор.

В о.с.з. исковата молба се поддържа чрез процесуален представител.

Ответникът в о.с.з. чрез процесуален представител заявява, че признава исковете за собственост и не оспорва правата на ищеца, като още в рамките на предходно воденото гр. дело са предали ключовете за достъп до имота.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Допустими са, доколкото ищецът заявява собственически права на основание договори за покупко- продажба обективирани в НА № 7/19.10.2004г. и НА № 197/13.12.2004г., двата на нотариус рег. № 333 на НК. Правният интерес е обоснован от факта, че ответникът се е снабдил с КНА № 98/06.03.2024г. на нотариус рег. № 773 на НК, което обуславя наличие на колизия на права върху едни и същи обекти на право на собственост.

За основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е било да установи твърденията си, че се легитимира като собственик на имотите на основание договори за покупко- продажба от 19.10.2004г. и 13.12.2004г. и опровергаване легитимиращото на КНА № 98/06.03.2024г. чрез доказване твърденията си до 2024г. да е полагал грижи за имота и да е осъществявал ремонти по сградата в имота.

От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

С договори за покупко- продажба от 13.12.2004г. по НА № 197 и от 19.10.2004г. по НА № 7 на нотариус рег. № 333 на НК, ищцовото дружество е придобило собствеността върху процесните имоти, съотв. УПИ № X-22 и УПИ № IX-22 находящи се в с. *****, ведно с постройките в последния.

С КНА № 98/06.03.2024г. ищецът е бил признат за собственик по давностно владение на двата имота.

За установяване твърдения за упражнявана от ищеца фактическа власт от значение по делото са ангажираните от ищците гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К.Г.. В показанията си той свидетелства за следните релевантни за спора факти:

Познава собствениците на имота К. и М.- собственици на фирмата. Имал разрешение от тях да посещава имотите и да подрязва тревата. От около 15г. ходел на няколко месеца да прави това. Преди и след Ковид ходел редовно. Други хора не е виждал да стопанисват имота и не познава М. М.. Описва двора около декар и половина - два, с къща на един етаж.

Преди 14-15г. ангажирал строители за ремонт по къщата. К. и М. се прибирали почти всяка година в България, но около Ковид спряли. През 2024г. като си били в България ги водил да си платят данъците. Тогава разбрали, че има някой в къщата им, защото била заключена и не успели да влязат.

Ангажираните по делото гласни доказателства, съдът кредитира като обективно дадени от свидетел с преки впечатления, незаинтересован от спора и при липса на 2 доказателства дискредитиращи ги. Анализът им обосновава извод, че от закупуване на имотите, те са били стопанисвани само от ищеца, чрез представляващите го управители.

Достъпът на ищеца до имотите е бил препятстван едва 2024г. от ответника, след като се е снабдил с КНА и бидейки ответник по заявени срещу ищеца и сегашния ответник иск за собственост от трето лице относно единият от процесните имоти, отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 546/2024г. на ПРС. В рамките на приключилия съдебен спор, ответникът признава, че е предоставил ключовете за имота на ищеца и не оспорва правата му.

Ето защо, следва да се приеме, че е оборен легитимиращият ефект на КНА. Исковата претенция следва да се уважи.

На основание чл. 537, ал. 2 ГПК и като законна последица от уважаване на исковете за собственост следва да бъде отменен КНА, формално легитимиращ ответника като собственик на имотите по давностно владение.

С оглед изхода на спора, разноските сторени от ищеца, следва да се понесат от ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Търсят се разноски в размер на платена дължима държавна такса от 50лева, 10лева за съд. удостоверения, 30лева за заверени преписи, 10лева за вписване на исковата молба, 50лева за такса за скици към община Дългопол и адв. възнаграждение в размер на 1500лева. Доказателства за плащане на 50лева за скици към община Дългопол не са представени и този разход няма основание да се признава. Платената държавна такса за заверени преписи е 12лева, а тази за образуване на делото 100лева и в тези размери следва да се присъдят. По отношение на адв. възнаграждение е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Преценката за основателността му следва да се извърши по критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, за които съдът има знание- фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на събраните доказателства, защитаваното право и материален интерес. Основният ориентир при преценката за фактическата сложност на едно производство е наличието на множество факти, които следва да се установят, а правната сложност е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. В този смисъл, спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, приключил е в две съдебни заседания, по причина че в първото ищецът не е водил допуснатите му до разпит свидетели. Ангажирани са писмени и гласни доказателства, фактите са ясни. До приемането на наредбата по чл. 36, ал.

3 ЗАдв, настоящият състав счита, че като ориентир за размера на възнаграждението на адвоката следва да служи Наредба № 1/2004г. за възнаграждението на адвокатска работа, в случая чл. 7, ал. 5 вр. ал. 2, т. 2. Изчислено по този ред то е 851,57лева. Съобразявайки всичко посочено, адв. възнаграждение следва да се определи в размер на 1200лева, което прави 613,55евро. Така, общият размер на разноските става 681,04евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по исковете на „*******“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с. *****, ул. ***** № 6 срещу М. М. М., ЕГН ********** с адрес с. *****, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: 1. УПИ № IX-22 находящ се в с. *****, кв. 36 по плана на с. ***** одобрен със заповед № 698/18.07.1990г., с площ от 1250кв.м. по скица, при граници на имота: от две страни улица, УПИ VIII- 21 и УПИ Х- 22, ведно с построените в него гараж с площ от 25квм. и жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 72кв.м., на основание договор за покупко- продажба по НА № 7, том IV, вх.рег. № 3489, дело № 559/19.10.2004г. на нотариус рег. № 333 на НК и 2. УПИ № X-22 находящ се в с. *****, кв. 36 по плана на с.

3

***** одобрен със заповед № 698/18.07.1990г., с площ от 940кв.м. по скица, при граници на имота имоти: улица, УПИ IХ- 22, УПИ VIII- 21 и УПИ XI-23, на основание договор за покупко- продажба по НА № 197, том IV, вх.рег. № 4142, дело № 734/13.12.2004г. на нотариус рег. № 333 на НК, на осн. чл.124 ГПК.

ОТМЕНЯ КНА № 98, том I, рег. № 767, дело № 87/06.03.2024г. на нотариус рег. № 773 на НК, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК

ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** с адрес с. ***** ДА ЗАПЛАТИ на „*******“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с. *****, ул. ***** № 6 сумата от 681,04евро, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

4