Решение № 3250 от 25.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3250 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20241110217739 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „************“ ЕООД, ЕИК ***********, представлявано от М. С. П., в качеството на управител, срещу Наказателно постановление № 23-2400492/13.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушаване нормата чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му. Сочи се, че АУАН и НП са съставени, при неизяснена фактическа обстановка, а лицето И.Н. никога не е полагал труд в полза на М. С. или дружеството „************“ ЕООД. Претендират се и допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, представлява се от управителя М. П. и адв. С., с представено пълномощно. Защитникът поддържа жалбата по изложените съображения. Претендира адвокатски хонорар. М. П. също поддържа жалбата.

АНО, редовно призован, представлява се от юрк. Г., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира юрк. възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2024 г. контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда 1

Софийска област“, сред които и св. М.М.-В., със седалище, в гр. София, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект на контрол „База за черни и цветни метали“, находящ се в ***********, стопанисвана от „************“ ЕООД. Проверката продължила по документи от 09.07.2024 г. до 13.09.2024 г. в сградата на „Инспекция по труда Софийска област“. Проверката, която завършила с изготвянето на протокол ПР № 2426693 от 13.09.2024 г., била провокирана от инцидент с И.Н. Ч., който като водач на мотокар, предоставял работната си сила на „************“ ЕООД. След пълнене на чували тип „биг бек“ с пластмаса на дребни частици И. Ч. бил притиснат между стрелата на мотокара и кабината. Впоследствие И.

Ч. е бил откаран от И. И.ов – организатор звено в „************“ ЕООД, със собствен транспорт до МБАЛ „Св. Анна“ В ГР. София, където изпада в клинична смърт и почива в 16.50 часа, вследствие на тежка коремна травма, причинена при притискането. В хода на проверката били снети обяснения от управителя на „************“ ЕООД и сведения от И. Д.Д., В., С., В.В.Л..

Установено е, че починалия И. Ч. предоставял работната сила на дружеството – жалбоподателя, като водач на мотокар, но в същото време „************“ ЕООД, в качеството на работодател, по смисъла на параграф 1, точка 1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с И. Ч., преди постъпването му на работа. На 13.09.2024 г. св. М.М.М.-В. издала постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, с което било обявено, че е съществувало трудово правоотношение межди И.Н.

Ч. и „************“ ЕООД, считано от 09.07.2024 г. Постановлението било обжалвано, като с решение № 28454 от 31.12.2024 г. по дело № 9586/2024 г. на АССГ жалбата на „************“ ЕООД била отхвърлена.

Н а 13.09.2024 г. св. М.В. съставила срещу въззивника АУАН № 23-2400492, в който посочила, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, тъй като, като работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР към КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила с И.Н. Ч., преди постъпването му на работа.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки в него възражение, че не е съгласен с установените факти и заключения.

Възражението не било възприето от АНО и на 13.11.2024 г. въз основа на акта, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 61, ал.

1, вр чл. 1, ал. 2 от КТ и му наложил имуществена санкция глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.

Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства: показанията на св. С.Ф.,З.У.,В.Р., И. И.ов и М.М.-В., писмени доказателства: протокол за извършена проверка ПР № 2426693 от 13.09.2024 г., постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, препис – извлечение от акт за смърт, писмени сведения и обяснения, 2 извлечения от материали по ДП № 133/2024 г. по описа на О.Сл.О при ОП – София, пр. пр. № 2054/2024 г. на ОП – София.

Съдът подложи на внимателен анализ показанията на св. С.Ф.,З.У.,В.Р. и И. И.ов, като съобрази, че същите са настоящи и бивши служители на жалбоподателя. Видно е от показанията на всички тези свидетели, че се опитват да изградят версия, която да обслужи интереса на жалбоподателя, а именно, че починалият И. Ч. не е предоставял работната си сила на дружеството – жалбоподател. В същото време всички свидетели потвърждават, че са познавали починалия и че е работил с посочения мотокар.

В тази връзка св. С.Ф. заявява, че случката се е случила, докато са пълнили чували и че И. Ч. е идвал на работа „чат пат“. Свидетелката потвърждава, че всички работници са работили извън базата, защото там е бил „материалът“.

Св. З.У. от своя страна също потвърждава, че починалият е идвал в базата, като е имал договорка с управителя на дружеството в тази връзка.

Изложеното от този свидетел, че починалият не е помагал за пълнене на боклука се опровергава от показанията на св. С.Ф., която заявява, че именно тя, с В. и починалия са пълнили чувалите. От показанията на св. В. В. подробно се установяват действията развили се през процесния ден на инцидента, като разяснява, че починалият Ч. е слагал чували на мотокара и го е управлявал, във връзка с преместване на отпадъци. Отделно сочи, че когато не е пълнил чували Ч. е управлявал и поддържал мотокара и е чистел пластмаси. И св. И. И.ов излага, че починалият Ч. е имал уговорка с управителя на дружеството, а от другата страна си е мислел, че има сключен трудово договор. Потвърждава и че починалият е управлявал мотокар.

При обсъждането на всички тези доказателствени източници следва да се отбележи, че личи опит за солидаризиране с извод, че починалият е идвал когато иска на базата, извършвал е дейност извън самата база и то в свой интерес. Съдът обаче взе предвид обстоятелства, че всички свидетелите потвърждават, че починалият е извършвал дейност, в която са участвали работниците, съобразно дадени указания за действие, каквито са изпълнявали и останалите работници. От друга страна в депозирани сведения от 09.07.2024 г. св. И. И.ов е посочил, че И. Ч. е работил като поддръжка на мотокарите и ги е управлявал, а в показанията си пред разследващи сочи, че И. Ч. е имал сключен трудов договор от скоро, че на 08.07 е бил на работа цял ден, както и предходната седмица.

При така изложеното съдът намира, че съвкупен анализ на наличния доказателствен материал, следва извод, че действително И. Ч. е предоставял работната си сила на жалбоподателя.

От показанията на св. М.М.-В. се установяват обстоятелства по извършената проверка, както и че пред тях управителят е заявил, че за И. Ч. е имало оформен трудов договор предния ден и е предстояло да го подпише.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна стана следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в законоустановената форма, срещу акт подлежащ на обжалване.

3

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и от компетентни лица.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН– относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на АНО на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В тази връзка е посочено конкретно, че жалбоподателят не е уредил отношенията си в И. Ч., преди постъпването му на работа, както и че последният е предоставял работната си сила, като водач на мотокар за жалбоподателя.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП адм. наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал.

2.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

В случая по делото безспорно се установява, че починалият Ч. на 09.07.2024 г. е работел на обект „База за черни и цветни метали“, като няма никакво значение дали е полагал труд в пределите на самата база или извън нея, доколкото безспорно от показаният на всички свидетели се установява, че е извършвана дейност по транспортиране на отпадъци на дружеството.

Безспорно се установи, че между Ч. и въззивника не е имало сключен трудов договор преди постъпването му на работа, доколкото от изложеното от св.

И.ов става ясно, че Ч. е полагал труд и в предходните дни.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В случая безспорно се установи от показанията на свидетелите, че между Ч. и управителя на дружеството е имало уговорка относно условията на полагане на труд, както и че Ч. е 4 полагал труд, заедно с останалите работници, при изпълнение на съответните указания.

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и Ч. като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор въззивника е нарушил разпоредбите на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ, доколкото нарушението е типично, не се отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения и не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, като не е изложил и каквито и да било мотиви относно размера на наложената санкция. И като отчете че нарушението е първо за въззивника, доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт, счете, че така наложеното наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция поради което и счете, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 2000 лв. на 1500 лв.

Разпечатката съдържа 45 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7fba866-fea6-4489-b72b-95781ee31a43