Решение № 303 от 30.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Б...., 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б...., XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120200938 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на Н. П. Г., ЕГН: **********, чрез адв.

Г. С. от АК-Б...., срещу Наказателно постановление № 25-4058-000207/28.02.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Б...., Сектор „Специализирани полицейски сили“ Б...., в частта, в която на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление в посочените части, поради материална незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., който посочва, че постановлението е материално незаконосъобразно в посочените части.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е издадено на 28.02.2025г., а жалбата е депозирана на 14.03.2025 г.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 03.02.2025 г., около 12,22 часа, жалбоподателят Г., управлявал л.а. „М.....“ с рег. № .... в гр. Б...., в посока от бул. „С.... С....“ към бул. „Т....“, когато бил спрян за проверка от служители на Сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОДМВР-Б...., сред които бил и св. А. Р.. Жалбоподателят не носил в себе си свидетелство за регистрация на МПС- част II.

1

Св. Р. извършил визуален оглед на автомобила и видял, че на предните странични стъкла има поставено тъмно фолио. Свидетелят извършил измерване с техническо средство „Транспи-1“ и преценил, че фолиото ограничава видимостта на стъклата, както и че наличието му представлява значителна техническа неизправност, тъй като е нарушено качеството на стъклата при натрошаване, като при счупването им парченцата няма да са такива, че рискът от нараняване да е минимален.

Поради това и св. Р. съставил АУАН № 3353349, квалифицирайки тези факти като нарушения по чл. 139, ал.1, т.1, чл. 105, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал.

Въз основа на акта, на 28.02.2025 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложените по делото заповеди. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

По отношение на нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП:

Разпоредбата на посочения текст от текст от закона, забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Следователно съставомерно по посочения текст от закона нарушение може да е налице в две хипотези – когато е ограничена видимостта през челното, странични стъкла или когато е намалена тяхната прозрачност. При намалена прозрачност, не е поставено изискване видимостта на водача към пътя да е ограничена. А такова изискване не е поставено изрично, тъй като законодателят е презюмирал, че намаление на прозрачността, водещо до несъответствието й с унифицираните изисквания за такава, във всички случаи съставлява нарушение на посочената разпоредба. Следователно при първата хипотеза на чл.105 ал.1 от ЗДвП, видимостта през стъклата е ограничена поради поставяне, например, на предмети непозволяващи на водача да възприема пътя и останалите участници в движението в пълен обем. Намалената прозрачност от своя страна, не води до ограничаване на видимостта, идентична с първата хипотеза на чл.105 от ЗДвП, тъй като водачът не е препятстван да възприема пътя в цялост. Намалената прозрачност обаче, също е важен фактор за видимостта 2 на водача. Следователно, чл.105 ал.1 от ЗДвП ще бъде нарушен, както когато видимостта е ограничена, така и когато е намалена, поради намаляване прозрачността на стъклата. Касае се до две отделни нарушения, чиито обективни признаци се отличават помежду си и осъществяването на които, предполага осъществяване на различни фактически състави. В настоящия случай описаното в АУАН и в НП нарушение се изразява в ограничаване на видимостта на предни странични стъкла и предно обзорно /челно/ стъкло вследствие на поставено тъмно фолио. Както бе посочено и по – горе, намалената прозрачност /в случаите, когато стъклата не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи/ на стъклата е забранена, без законодателят да се интересува в каква степен тя е налице, докато ограничението на видимостта представлява отделно нарушение на изискването на чл. 105 от ЗДвП. При това положение и доколкото в съдържанието на акатуваното НП описанието на санкционираното от административнонаказващият орган нарушение не може да бъде отнесено категорично към нито един от двата случая, доколкото са отбелязани обстоятелства относими и към двата, то в тази му част постановлението се явява незаконосъобразно от формална страна. Тази незаконосъобразност се дължи на обстоятелството, че в съдържанието му са посочени признаци и на двете хипотези на чл. 105 от ЗДвП – ограничена видимост и намалена прозрачност на стъклата. Описание на този вид нарушения съответстващи на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, съдът намира, че може да бъде налице единствено, когато е направено ясно разграничение дали се касае до ограничена видимост, или до намалена прозрачност/затъмнени стъкла/. Посоченото по - горе, е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере какво точно му е вменено в отговорност. Последното представлява и такъв порок довел до незаконосъобразност на постановлението от формална страна и представляващ самостоятелно основание за отменянето му в посочената част на това основание.

По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съставът намира, че в тази част на постановлението не е допуснато нарушение при описание на извършеното и относимите правни норми, но не се доказва по безспорен начин извършването на нарушение от страна на жалбоподателя.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като жалбоподателят е санкциониран за това, че се движи със значителна техническа неизправност, като съгласно пар. 6, т. 72 от ДР на ЗДвП "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

Според АНО в случая е налице значителна неизправност поради това, че вследствие на допълнително поставеното тъмно фолио е нарушено качеството на стъклата при натрошаване, тъй като парченцата при счупване няма да са такива, че рискът от нараняване да е минимален. По мнение на съда се касае изцяло за субективна преценка на актосъставителя, която не е подкрепена с никакви доказателства. По никакъв начин не става ясно как е преценено, че фолиото е такова, че при счупване на стъклото рискът за участниците в движението няма да е минимален. Със същата сила може да се предположи обратното- че при произшествие фолиото няма да позволи раздробяване на стъклата, което да доведе до нараняване на участниците. Тези обстоятелства създават съмнения относно наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, като потвърждаването на обжалваното постановление в тази част би почивало на предположения, което противоречи на принципа на чл. 304 от НПК, че присъдата, респ. постановлението, не могат да почиват на предположения.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното 3 наказателно постановление в съответните части следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 24), в който е посочено, че правната помощ е безвъзмездна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата. По делото бе направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК (Определение № 327 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 4988 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение). Съставът счита, че всички предпоставки са налице, като следва да се съобрази минимално предвидения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По мнение на настоящия състав за ориентир за определяне на този минимум следва да бъде съобразен размерът в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения който е 400 лева за всяко от двете нарушения. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Б.... да заплати адвокатско възнаграждение в общ размер на 800 лева директно на адв. С..